"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ШЕСТАДемоните прибягват към магия. Рама разпръсва мрака с огнена стрела.Узнал, че Хануман с Ангад са влезли в демонския град, зарадван Рама ги сравни със две огромни планини, които скачат в океана сред стълбове вода и пяна. Когато слънцето се скри на запад и крепостта потъна в тъмна нощ, с един отскок двамината герои се озоваха пак при своя вожд. В нозете-лотоси на Рама склониха се смирено двама. А той погледна ги с любезна усмивка тъй, че в миг изчезна умората им и за нови победи бяха те готови. Подир двамината юнака поеха всички към бивака — за отдих да поспят след боя. Но демоните сякаш тоя момент очаквали, добили от тъмнотата тъмни сили, след тях се втурнаха крещящи: „Ура за Равън! Дръжте! Яжте меса маймунски, кости мечи! Уплашиха се, бягат вече!“ Великата свещена рат, съзряла лошия обрат, повърна се и пак начена борбата, гръмко озвучена от викове на командири, от звек на саби и секири. Телата демонски са с цвят на тъмна нощ, на черен ад. Маймуните са многоцветни — из битката току просветне обагрен гръб, корем, глава и пак изчезне след това. Войските храбри са и двете. По времето на дъждовете два облака във небесата преплитат тъй снага космата. Но Акампан и Атикай — зловещи демони — накрай послужиха си със магия, та стана тъмна тъмнотия. Не виждаше се вече кой е неприятел, кой е свой. Трещяха падащи скали. Ечаха викове: „Коли, режи, дери, убивай, дръж!“ От кърви сипеше се дъжд. От десетте посоки в мрак увити, маймуните взаимно се зовяха, но не към битка, както бе доскоро, а викаха се вече от уплаха. Но Рама сети се, че тия нещастия са от магия. На Хануман и на Ангад разкри го той и те от яд подобно слонове вбесени се втурнаха назад, решени макар и в непрогледен мрак до крак да смажат своя враг, А Рама взе с усмивка блага могъщия си лък веднага, изстреля огнена стрела и мигом мракът просветля. Познанието тъй надвива съмненията и щастлива душата ни се просветлява. Маймунската войска тогава духа си върна и подбра назад врага си с вик „ура“, забравила сега умора. Ангад и Хануман простора раздираха с победен зов: „Напред, маймуни, в бой суров!“ Достатъчно бе да ги чуят ракшасите, за да си плюят от страх веднага на петите. Стъписаха се те, разбити — оттука мечка ги захапе, оттам маймуна с ловки лапи ги хваща и върху земята ги тръшва или пък ги мята далеч навътре из морето сред пенести вълни, където изчезват в някой страховит корем на змия или кит. Остатъци, случайно оцелели от вражеската армия разбита, под ревове на мечки и маймуни зад крепостта подириха защита. На Рама четирте отряда усетиха, че в миг отпада от тях голямата умора, щом стопли ги на Рама взора. |
|
|