"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ВТОРАСъпругата и синът на Равън го съветват да се помири с Рама,като му върне Сита. Равън отказва високомерно.И Рама с малкия си брат, загледани към свойта рат, след нея тръгнаха с усмивка. И ей ги вече на почивка оттатък океана спрели на Рама воините смели. Когато уреди бивак на острова на своя враг, заръча Рама на войските: „Идете да се подкрепите, с каквото тука са родили дърветата, та утре сили да имате, щом почне боят.“ При тая заповед безброят космати воини зашета в гората. Всичките дървета във чест на Рама разцъфтяха, завързаха и в миг узряха разкошни плодове големи, неспазвайки годишно време. Маймуните ядяха сладки неща и хвърляха с нападки скали към вражеската крепост, надвиквайки се от свирепост. А минеше ли там ракшас, ограждаха го те завчас и караха го да танцува, отдавайки хвала томува, комуто равен нийде няма — великия и славен Рама. След туй, решили, че не са му големи мъките, носа му отхапваха, пък и ушите. Оттам ракшасите, горките, направо тичаха в палата на Равън, искайки разплата. И щом от тях научи Равън, че мост от Рама е направен и че войска е надошла, той ревна с десетте гърла: „Наистина ли има мост дотука? Нима е вярно, дето го мълвите, че Рама мост е метнал над морето и вързал господаря на водите?“ Но бързо Равън се съвзе и гордо стъпи на нозе, показвайки добре пред тях, че няма той от Рама страх. Ала жена му Мандодари с поклон повдигна свойто сари и вътре в къщи на колени му каза: „Мъжо разгневени, враждувай само с тез герои, които сам с ръцете свои или с ума си би надвил. Послушай ме, съпруже мил, недей враждува с тоя Рама, че разликата е голяма, а приликата ви е малка: той — Слънце, ти — светулка жалка. Всевишният властител Вишну таи се в образа му скришно, дошъл с божествена заръка земята да спаси от мъка. Падни в нозете-лотоси на Рама! С добро върни съпругата му Сита. Сина си възцари, стани отшелник. Тогава Рама сам ще те почита! У Рама потърси подкрепа. Дори пантерата свирепа, щом жертвата й срещу нея закрачи право, не яде я. О мъжо мой десетоглави, каквото трябваше, направи: ти много демони затри, и богове срази дори, навред прослави се с победи, но знай — божествените веди предписват, щом се състари, да се оттегли вдън гори монархът и да размишлява за преходната мирска слава. И твоят ден за там настъпи. Иди в леса, съпруже скъпи, далеч от страстите в двореца да мислиш само за твореца на тоя свят и негов страж, хранител и рушител наш. На Рама драг е, който нему с любов и кротост отдаде му поклон и слава. Тъй че ти побързай и го почети, оставил в къщи гордостта си. За него святите монаси се чистят с пости и митарства, царе напущат своите царства, а ето че при тебе той дошъл е сам, съпруже мой, и висша милост ти дарява. Послушай ме и твойта слава, от днеска праведна и свята, ще прогърми по трите свята.“ Трепереща, горчиви сълзи лее в нозете на мъжа си Мандодари: „Иди се помоли на Рама, господарю, вдовишка участ да не ме попари!“ Тогава взе жена си Равън в ръце и царствено изправен, показвайки голямата си сила, задума: „О съпруга мила, от мен по-силен воин няма: Варуна, Кубер, Агни, Яма надвил съм. В демони и люде мощта ми страх и ужас буди. От що се плашиш ти тогава?“ Самин отдаде си възслава пред своята съпруга клета и взе си мястото в съвета от най-изтъкнати велможи. Разбра жена му, че не може от гордостта си злият Равън да бъде приживе избавен. Властта на бога на смъртта обсебва го чрез гордостта. „Е, казвайте, велможи, как ще срещнем тука моя враг?“ — придворните си той попита. И те през глъчка страховита завикаха: „Що за въпроси? Врагът самин храна ни носи — с маймуни, с мечки тук нахълта, остава само да се гълта.“ Изправи се Прахаста — син на Равън — и каза му: „О царю, с тия речи изпращат те съветниците твои далече, но не виждат надалече.“ Ласкатели са те изкусни, разтягат угодливи устни, но всичкото това не стига да спре бедата. Тя пристига. Нима не взехте си поука, когато бе дошла дотука сама маймуна. Не успя ли, макар една, да ни подпали направо столичния град? Тогаз не чувствахте ли глад? Не я изядохте. Защо? Навреме щеше да е то. На царя галите ушите, но царството му с туй рушите. На тоя, който се захвана да прави мост през океана и стори го по начин лек — на него казвате „човек“ и „дайте да го изядеме“. Ах, думи думате големи! Това, което ще ти кажа, не е от страх пред сила вража. Лъжци на властника в угода ще найдеш много из народа. А умните се слушат трудно, затуй не е и много чудно, че рядко някой пред престола, изрича истината гола. Вестител изпрати при Рама. Върни му Сита. Изход няма. Навярно той обратно ще се върне, когато върнеш му обратно Сита. Не стори ли така, тогава тръгвай и бий се с него в битка страховита! Послушай моите съвети: от тез възможности и двете прослава ще ти изковат. Подскочи Равън и гневът у него като огън лумна: „Какво говориш, твар безумна! Та тебе още отначало съмнение те е разяло. Не искам да те виждам тука, о бурен, който край бамбука увиваш Се, за да му спреш неудържимия растеж!“ Синът на бащиното слово отвърна с още по-сурово: „За смъртник-цар и смъртник-царство напразно дирил съм лекарство.“ Обля стъклата вечер бледа и Равън, като се загледа към своите двадесет могъщи ръце, отправи се към къщи. На най-високите могили на Ланка, кули извишили, блестяха златните палати на Равън, приказно богати. И щом пристигна, на колени запяха ангели пленени и затанцуваха апсари, развяла всяка пъстро сари. Сто пъти повече от бога Индра с наслади райски Равън се опива. Макар че силен враг над него висне, нехае му душата горделива! |
|
|