"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ПЪРВАРама построява мост и преминава с войските си през океана.Пред Рама — господаря — смирено коленича, комуто равен няма и който не прилича на други господари освен на бога Шива. Света успокоява и като лъв убива на дните слона бесен. Над всички йоги йога, на знанието рудник. Почитам Рама — бога на другите безсмъртни, живеещи в небето, врага на земни страсти, стоящ над битието, сразител на злините, родител на доброто. Покланям се на Рама, почитам божеството, единствено достойно за праведни брамини. Почитам тоя облак, когато гняв премине по неговото чело. Почитам тая кротост в очите му, подобни на листчета от лотос. Седефено сияе осанката му божа. Не носи друга дреха, а само лъвска кожа. И тая кожа накит суетен не краси я, освен наместо пояс препасаната змия и знаците свещени на Ганг и на Луната, изписани на нея. Почитам планината от доблести на Рама. Сразил злодеи сума, дарява радост както дървото калпадрума. И всяка добродетел от него се начева. Сполучи да убие дори и Камадева, та грейнаха светците, от радост озарени. Покланям се да прати спасение на мене. Сърце, почитай Рама далномерец, че бръкне ли в колчан стрела да вземе година, ден и миг са му стрелите, а страшен лък му е самото време. Соратха Събра край океана Рама своите придворни и им каза: „Много стана, откак сме спрели тука. Мост постройте — войската ни да мине океана!“ Тогава Джамбаван изрече свойто похвално слово, срещнато с охота: „О Рама, твойто име мост е, който прехвърля океана на живота.“ А този воден океан е плитък. После Хануман добави: „Огнената сила на Рама бе го пресушила, ала жените на вразите ридаха много, та сълзите от скръб пролени и уплаха с вода отново го наляха. Затуй солен е океанът. Затуй вълните му се кланят на тебе, господарю Рама.“ Бойците слушаха с голяма наслада тоя образ дивен, в душите им направо вливан. А Джамбаван повика двете маймуни Нал и Нил: „Носете в сърцата си лика на Рама, а тежки камъни на рамо, скали, дървета и греди, че трябва да се изгради през океана мост, а вам не ще е трудно то невям. Легенда думат стари люде, че вий били сте много луди деца и щото ви попадне, дори предметите обрядни, (захвърляли сте във реката — не ви потрепвала ръката. Накрай от тия лудории брамините се уморили и прокълнали ви тогава: каквото хвърлите, да плава на мястото си, дето падне. Захвърляйте скали грамадни — проклятието ще ви влезне във работа над тия бездни, вие, другите, носете в ума си за олтар нозете на Рама — лотосови листи. Гори изтръгвайте! Скалисти чукари хвърляйте в морето!“ И викна войнството, обзето от радост и от мощ голяма: „Ура! Напред! Хвала на Рама!“ Търчат насам-натам маймуни, мечки, подхвърляйки като в забава проста изтръгнати дървета и балвани на Нал и Нил, които зидат моста. Маймуните изтръгват цели скали, в небето връх опрели. Ловят ги леко Нил и Нал подобно топки от парцал. С усмивка Рама, вгледан в моста изрече: „Тоя кът е доста красив и благодатен. Бива да вдигна тука храм на Шива.“ И тутакси Сугрива — царят маймунски, прати да докарат отвсякъде жреци отбрани с вестта, че Рама сам ги кани. Побиха в чест на Шива фалос и Рама каза тъй: „Нахалост едни твърдят, че съм им скъп и верни ми били, а гръб обръщат те на Шива, бога, комуто равен бог не мога да найда в божите чертози. И който негов враг е, този не ще се види доближен до мен дори във сън блажен. Не само че благословия от мен не ще получат тия, които гърбом са извити към Шива, но и страховити мъчения ги чакат в ада. На глупавите туй се пада! Онез, които смятат, че на Шива вразите са приятели на Рама, отиват в ада, дето цяла вечност спасение очакват, но го няма! А който тука, в Рамешвара, поклон направи, ще прекара во веки в царството на Вишну, захвърлил тялото си лишно. Възлее ли от Ганг свещена вода, душата му спасена о, бива в лоното на Шива и с неговия дух се слива. Служи без хитрости на мен и ти ще бъдеш награден със част от тая милост, дето връз мен изсипва я небето. И който зърне моя мост, въздигнат в Рамешвара, тоз ще плава лесно и добре в живота — бурното море.“ След Рамовото сладко слово жреците тръгнаха отново назад по старите си дири към скитове и манастири. Войските си почете Рама, а с тях и Нал и Нил, че двама успешно моста изградиха. Но те със слава се покриха, понеже вожда им самия въздаде им благословия. Че инак камъните, дето потъват, теглейки в морето удавници, не щяха кротки така да плават като лодки. Не го е сторил Океана — самин ли ще си прави рана! Не е това заслуга сляпа на ловката маймунска лапа. Скали да плават — Рама туй го стори. Намерят ли се хора да им хрумне на друго божество да се покланят освен на Рама, те са слабоумни! Готов бе мостът и вълните, доскоро диви, страховити, сега се сгушиха послушни. Не можеше да го полюшне всевечната стихия бурна. Маймунската войска се втурна по него силна и велика и бойните си призиви завика. На моста Рама сам застана, за да обгледа океана. Но още той преди да свари да хвърли поглед, всички твари изплуваха от дълбините да зърнат Рама те самите. Чудовища и крокодили, и змии, дълги триста мили, и други още по-големи, които в своите кореми спокойно тия биха смлели, самите следвани от цели стада, по-силни пък от тях, сега се смесваха без страх и с радост гледаха към Рама. На тая радост равна няма. И нямаше простори сини, а само хиляди гърбини, додето Рама поглед спре в необозримото море. Над тях ечеше екот смътен — войските движеха се с тътен. Поет не може изнамери слова за техните размери. По моста крачеха тълпи маймуни, над тях по въздуха летяха други а трети тичаха по гърбовете на китове, тюлени и влечуги. |
|
|