"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВАРама и Сита заедно с първите военачалници потеглят за Айодхя.Прелитат над свещените места, отдавайки им почит.Маймуните се кланят с почит. Събраните им длани сочат, че хранят чувства най-високи към вожда си. „Лотосооки властителю, слова прекрасни издума, от които расне бездруго гръмката ти слава. Войската ти се възхищава, но още по-неотделима от теб се чувства. Срам обзима безчислените ни отряди, че ти на нас подкрепа даде и всички демони изтреби, а ние нищичко за тебе не сторихме, не сме ти дали. Нищожният комар кога ли ще стори нещо за Гаруда? Не си го мисли и в заблуда!“ Маймуни, мечки, пълни с обич и преданост, ограждат в обръч снагата дивна и могъща. Не иска никой да се връща. С тъга и радост мечки и маймуни потеглиха към своите места, в сърцата си лика на Рама скрили, препълнен с доброта и красота. Синът на Вятъра, Ангад, Сугрива, водачът мечешки, и Нал и Нил, и всички други първи пълководци край Вибхишан стояха с вид унил. Не можеха да кажат нито дума. Личеше колко много им горчи раздялата. И гледаха към Рама с преливащи от обичта очи. От тяхната любов велика затрогнат, Рама ги повика на неговата колесница, по-бърза и от царя птица на птиците — Гаруда. Седна, напускайки подир победна война полето, сторвайки на ум поклон на мъдреците. Шум гърмовен стресна трите свята, избликнал изпод колелата на колесницата, когато потегли. Трон от чисто злато сияеше на нея. Двама седяха в трона Сита — Рама, тъй както върху върховете на планината Меру свети светкавица до облак дивен, от блясъците й обливан. Над цар, над трон, над колесница и над царица яснолица порой от лотоси и рози, вали от божите чертози. Ветрец подухва ароматен, и той от боговете пратен. Под тях водата в езерата, от слънчеви лъчи огрята, избистря се и им подлага пред погледите гледка блага. Летят царицата и царят — пред тях пречисти се разтварят посоките и все с добри знамения. „Полето обозри под нас, о скъпа моя Сита. На него рухна с гръд пробита Лакшман, сразен от Индраджит, но бе убиецът убит и гледай — още труп до труп лежат, натрупани накуп. Врази са туй, от нас сломени. А тука Равън срещу мене се яви, и брат му Кумбакарън, на помощ братова докаран. Това е моста над морето. Близо до него ще съзреш на Шива храма, от мен издигнат.“ И се поклониха към тоя храм царицата и Рама. При всеки отдих царят на Кошала любезно изброяваше на Сита реки, гори и планини — да знае покрай какво и над какво прелита. Под тях изникна гъсталака на святата гора Дандака и колесницата с изкусна извивка над леса се спусна, препълнен с хижи на брамини. И тръгна Рама да премине Пред висшата браминска каста и пред великия Агастя, навел глава в колата тиха. И всички го благословиха. От тоя лес подир минута на планината Читракута божественият озова се, та на премъдрите монаси по тамошните пещери блаженство пълно да дари. Поеха пак и той посочи на Сита долу где клокочи Ямуна, смъкваща с талази греха от грешник, щом прегази през нея. „Ето и реката, почитана от божествата — реката Ганг. Поклон сторете — очиства тя от греховете. А ето долу и Праяга — единствен поглед и веднага светилището ще прогони от нас греха на милиони живота. Делтата Тривени под нас е, дето три свещени реки се сливат — стъпалата към рая, в който за отплата отиват чистите при Вишну, сменили бремето излишно на тялото и битието с величието на небето.“ Щастливи сториха поклон на трите реки: Ямуна, Ганг и Сарасвати, разплакани от радост, че докосват с очите си оброчищата святи. А после слязоха и всеки мигом се втурна в делтата да се изкъпе, принасяйки във дар на боговете душата си, а и предмети скъпи. Обърна Рама светъл лик към Хануман: „На ученик, послушник кротък на брамини, се престори веднага, сине, защото искам да те пратя в Авадхапур, та на Бхарата да кажеш, че сме живи-здрави. Узнай самият какво прави и бързо тука се върни с благоприятни новини.“ Синът на Вятъра веднага отвърна му с усмивка блага: „Отивам всичко да разкажа.“ А Рама сам при Бхарадваджа отиде. Постникът велик, от чийто лик струи светлик, роден от подвизи сурови, започна да го славослови. Сбогуваха се чрез поклони и колесницата подгони пространството да го скъсява накъм кошалската държава. Нишадският владетел Гуха и хората му, като чуха, че близо някъде тъдява с дружина Рама се задава, затичаха по бреговете на Ганг и гръмко гласовете деряха ехото над нея: „Но где я лодката му, где я?“ Ей колесницата прелита над Ганг и слиза долу. Сита с молитви кланя се — безмълвни, но с почит всеотдайна пълни. И Ганг така благослови я: „Додето аз брега си мия довека с моите талази, небето тебе да опази, о хубавице дивнолица, от орисия на вдовица!“ Дочул ги там да разговарят, към тях затича Гуха — царят нишадски. Зърна Рама, Сита и в тях загледан без насита, от щастие изгуби свяст, додето Рама с нежен глас приветства го и го изправи в обятията си корави. Прегърна Рама своя стар приятел Гуха, до себе си му стори място да поседне, разпитвайки го здрав ли е и как живее. Отвръщаше му Гуха с устни още бледни: „Сега видях нозете-лотоси на Рама, нозете, пред които Брама бог и Шива се кланят, и съм вече здрав и силен тялом, а пък душата ми е двойно по-щастлива.“ Макар нишадецът да бе от долна раса, прегръщаше го Рама като роден брат. Поетът Тулси Дас си казва: „О слепецо, забравил си, че Рама значи благодат.“ Сказанието за великата му доблест измива всички грехове и отстранява пристрастията мирски, сменяйки ги с мъдрост. Затуй безсмъртните въздават му прослава. Премъдри са, които слушат разказ за неговите битки величави: с победи тях самите бог дарява, а и велики тях самите прави. Сърце, сега мисли проникновено: живееш в ерата на Калиюга — злини, насилия. Опора наша е името на Рама. Няма друга! |
|
|