"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ВТОРАРама се завръща в Айодхя, посрещнат тържествено от целия народ.Маймуните от свитата му Приемат човешки облик.Възхвала на Рама от ведите, които се явяват в образите на брамини певци.Под колесницата изплава градът, достоен за прослава от Рама. Вдигна той към него десницата си и обзе го вълнение пред роден край, по-мил дори от божи рай. И рече тъй с душа щастлива: „Надолу гледай, о Сугрива, О Вибхишане, о Ангаде — градът Айодхя се зададе насреща ни. Макар да зная, че няма по-красив от рая, където обитава Вишну, и който рай е хвален пищно от всички веди и пура ни, та всеки смъртен вечно храни надежда там да се посели, все пак рождените предели за мен по-скъпи си остават. Това малцина проумяват. Бълбука през местата скъпи реката. Който се окъпе в девствените й талази, за него място ще се пази до мен да бъде приближен — безгрешен, мъдър, преблажен. И всеки жител в тоя град обичам като роден брат. Градът Айодхя като цяло към мойто лоно е стъпало.“ „На град Айодхя слава, слава! Напълно той я заслужава — възкликват спътниците прави — не друг, а Рама сам го слави!“ В града народ като море бучеше, нетърпелив да поздрави витяза. Над него Рама се изви и кацна и тъй на колесницата си каза: „Сега отивай си при бога Кубер, отдето нявга Равън те открадна.“ И колесницата обратно литна, макар че мъката й бе грамадна. Пред целия народ Бхарата изтича да си зърне брата. Снагата му бе изтъняла от мъка в тежката раздяла. Душата му не се насища от гледката. Отзад Васища и Вамадева — старци святи, по цялата земя познати, вървят. Когато ги съзира всевластелинът на всемира, прекланяйки пред тях лика си, колчана сваля и лъка си — с душа покорна и честита учителите си почита. Лакшман стои до него редом, м и той на обичая предан, Васища ги прегръща двама и пита здрави ли са. Рама отвръща: „Здрави сме. Дължиме това на теб, непогрешими светецо, че ни надари със своите милости добри.“ Пазител на закон и нрави, смирен поклон героят прави на всичките брамини. В знак на обич ничком пада пак в нозете братови Бхарата, в които скланят си снагата със радост Шива бог и Брама. Покланя се, но сила няма обратно той да се изправи, та Рама с мишците си здрави повдига го да го докосне с милувка. Сякаш рози росни са техните очи — от влага облети, бисерна и блага. От розите-очи се стичат бурни сълзи. Претръпнали тела притискат брат о брата, С безкрайно нежна обич е изпълнен Рама, спасителят и господар на трите свята. Поетът Тулси Дас ви казва: „Нямам сила, ни божа дарба срещата им да опиша. Любов и свята нежност в тях се въплътиха и срещнаха се да изваят хубост висша.“ Говореше на брат си Рама, но Бхарата не можеше да му отвръща още. Шива тогава каза на Парвати: „Има радост, която с думи и със ум не се разкрива.“ Възвърнал сили, рече най-подир Бхарата: „Сега съм здрав. Добре съм вече, брате скъп. Десница ми подаде ти и ме изтегли из океана от страдание и скръб.“ И брат си Шатруган прегърна Рама. Лакшман и той притисна без слова в обятия Бхарата. Четирима стояха дивно слети два по два, След туй си сменяха местата, изтласквайки си от сърцата скръбта. Бхарата пред нозете на Сита падна и обзети от радост, той и Шатруган седяха, слели длан о длан. Зад тях народното море не можеше да побере вълнението си. От час на час бучеше от екстаз да види Рама. И тогава той, който всичко направлява, направи чудо, за да може отвсякъде ликът му божи да бъде виждан: размножи лика си и се приближи до всекиго в един и същ момент титанът вездесъщ, И не разбра, зарадван лудо, народът, че това е чудо. На две тълпата се отваля да мине майка Каушаля. Бегом към Рама се отправя царицата, тъй както крава към своето теле, което цял ден било й е отнето. Затичаха да срещнат Рама всички майки, тъй както вечер кравите неудържими към своите отлъчени телета тичат и млякото само тече от всяко виме. За майките и за роднините си Рама намери думи утешителни и нежни. В съсъда на душите им потече радост, изтласквайки навън горчивините прежни. Лакшмановата майка, засияла от радост, към Лакшман се спусна. Единствена пред царя победител Кайкеи само чувстваше се гузна. Макар че редом с другите царици Лакшман прегръщаше с любов и нея да вземе нейната благословия, смущението й не се разсея. Свекървите си среща Сита. С поклони чинни ги почита, А те я благославят: „С Рама щастливи вечно да сте двама, Тъга да не прекрачи прага на къщата ви!“ Блика влага от радостните им очи, а мъчат се да не личи, че плачат, вдигайки сахани, от тежко злато изковани, пред госта, както е обрядът. Очите майчини не падат от дивната снага. Честита, царицата все пак се пита; „О господи, децата мои наистина ли са герои, сразили демони и даже самия повелител вражи? Такава смелост кой им даде, когато толкова са млади — с осанка юношеска, мила? Отде у тях такава сила?“ Не сваля погледа си Каушаля от Рама, Сита и Лакшман отсреща. С блаженство гледа ги, каквото само честита майка може да усеща. Маймунският водач Сугрива отърси сивата си грива и взе човешки лик И Нал, и Нил не би човек познал — лица красиви, ръст висок. А Джамбаван от стар мечок превърна се на строг мъжага. Ангад и Хануман със блага усмивка сменят груби бърни. Благоволи да ги превърне във хора Рама за отплата на верността им. Отиват бившите маймуни и всяка иска да целуне Бхарата и да го прослави за предостойните му нрави, след туй следят как величае народът в своите обичаи водача си и как го тачат сърдечно — както тях водачът, Заръча Рама на мъжете от свитата си: „Положете глави в нозете на светците. Идете да се поклоните най-първо на Васища. Само благодарение на милостта му сполучих аз да надделея във битката срещу злодея. Учителю, това са наши приятели, Не ги уплаши гръмливото море на боя, и всеки беше лодка с която към победен бряг доплувах. Всеки ми е драг повече даже от Бхарата.“ От пълно щастие телата трепереха и всяко слово ги полюляваше отново. Отидоха пред майка Каушаля във знак на почит да сведат глави. „Обичам ви като самия Рама“ — изрече тя и ги благослови. Валеше цветен дъжд от небесата. И Рама се прибираше дома си под погледите дивни на жените от градските балкони и тераси. Градът бе украсен богато със много съдове от злато; изнесени пред всеки праг, без туй блестящи, ала Пак излъскани според закона. А улиците, с благовонна вода поръсени, ухаят. Гирлянди вред висят, та краят не им се вижда. Ярки цветя окичват нови арки. Площадите са с изумруди обсипани. А ветри луди надиплят скъпи знамена в небесната синевина. Ечат литаври за прослава на госта тъй, че сякаш плава в море от звукове градът. Дарени с дарове, редят благословии люде знатни. Издигайки сахани златни, невести, от които няма по-хубави, прославят Рама с обряда арти. Пеят песни кошалските жени пречестни за царя на Кошала, който дори единствено със свойто велико име отстранява бедите и донася слава. Макар да е хилядоусто влечуго Шеша, той напусто опитал би се да разкаже и хилядна частица даже за радостта на тоя град великолепен и богат. Дори и на самите веди ще бъдат разказите бледи, и на Шарада — че слова къде ще найдат за това? Айодхя беше езеро, а в него жените — нощни лилии. В раздяла със Рама всяка чашка се затвори. И ето — всяка пак е разцъфтяла. Знамения добри се появяват и господарят вечен на всемира, опора на мъжете и жените, честит в дома си се прибира. Бог Шива каза на Парвати: quot;Разбрал, че с много виновати очи поглежда го Кайкеи, отиде Рама първо ней да занесе след грях покой. А после към палата той пое със цялата си свита. Тълпата тръгна си честита. Васища — първожрецът — свика брамините. „Дойде велика минута, братя: по закона да си заеме Рама трона. Добър е знака в зодиака за днес. Не бива да се чака. Сами решете и кажете, о най-почтени сред мъжете.“ Жреците, чакали отколе това, не чакат да ги моли — мълвят, от радост просияли: „Стори обряда тиланджали! Не бива той да се отлага, а нека осени веднага с безкрайна радост съществата навсякъде из трите свята!“ Повикаха Сумантра — кочияша — и пратиха го да гласи каквото изисква обичая, за да бъде невиждано по блясък тържеството. Приготви той коне и колесници и слонове разкошно украсени. Заръча за обрядните предмети. Щастлив, пред жреца падна на колени. Градът огласян бе от песни, обсипван от цветя небесни. „Слуги, идете изкъпете снагите яки и напети на моите другари“ — рече всеблагият владетел. Вече слугите бяха при Сугрива и другите бойци. Измива от себе си с доволство всеки умората от дни нелеки. Отива Рама при Бхарата и сам отрязва му косата, с години раснала, понеже заклел се бе да я не реже, додето те отново двама не се прегърнат живи с Рама. Владетелят самин помага на тримата си братя с блага усмивка да се къпят. Шива промълви радостно: „Прелива добрият Рама от любов към хората и е готов да стори всичко за онез, които са му верни с чест.“ Не могат люде да възпеят, не може даже Шеша — змеят възпя със хиляди уста на Рама и Бхарата радостта. Разпусна своите коси и Рама — да се украси по обичая за обряда. Изми се, щом му заповяда Васища. Накити надяна и блесна с хубост невидяна до днес, та Камадева сам пред нея би изпитал срам. А пък свекървите умиха Сита и я облякоха в одежди дивни. Върху снагата тънка засияха от тежко злато пръстени и гривни. И мислеха си старите царици с души, пленени от чертите мили, че те не са се раждали напразно, нито деца напразно са родили. От лявата страна на Рама Сита застана и към тях тълпа голяма от богове и от светци се спусна, предвождани от Шива и от Брама Първосвещеникът Васища на гледката не се насища. Извика да внесат престола. Изпълват висшата му воля: донасят трона, при което помръква слънцето в небето — пред блясъка на трона бледо. И Рама — слънчевото чедо — на трона сяда и почита с поклон брамините. Към Сита и него гледат като неми от радост те. Едва след време съвземат се да заредят, тъй както иска го редът, от ведите свещени песни. И от просторите небесни запяха песни боговете: „Славете всички, прославете божествения Рама, който достойно изпълнява свойто обричане пред небесата!“ Васища със десница свята върху престола пръв помаза за пълноправен цар витяза, изписвайки му знак „тилак“. След туй Васища кимна благ на другите жреци — и те да сложат знака си. Расте на майките възторгът лудо и всяка вдига златно блюдо — за кой ли вече път повтаря обряда арти в чест на царя, от всички чакан дълго време законния си трон да вземе. Брамините дарува Рама по щедрост нему равен няма. И просяците не отпрати — от бедни стори ги богати. А всички богове, видели от облачните си предели, че Рама пак корона сложи, запяха с дивни звуци божи. Щастливи, боговете удрят барабани. От песни ангелски се огласява раят. Апсари тънконоги вият кръшни танци. Блаженство по-голямо смъртните не знаят. Вишат снаги красиви братята на Рама. Ангад и Хануман и те със царствен вид размахват белезите на достойнство висше: чадър, ветрило, пика, сабя, лък и щит. А Рама — украшението на рода си — до Сита — въплъщението на Лакшми — седи, способен с блясъка на свойта хубост хиляда камадевовци да затъми. На облак свеж прилича. Носи жълти дрехи. Окичен с накити по тяло и нозе. Лотосоок. Широкогръд. С ръце големи. Блазе томува, който види го, блазе! Не могат изрази това блаженство и най-велеречивите уста. Еднички Шива, Шеша и Шарада и ведите му вникват в същността. Сбогувайки се боговете с Рама, обсипаха го с песни и венци. Тогава се явиха всички веди във облик на пътуващи певци. С велика почит ги посрещна Рама, той, който всяка тайна проницава. От ни един човек не разпознати, въздадоха му ведите прослава: quot;Живей, о господарю видим и невидим, о царю на царете, който повали владетеля десетоглав на мрака Равън и демоните най-могъщи и най-зли. Ти, който се превъплъти в човешки образ, и бремето, измъчващо земята, сне, пред теб, о Рама, и пред твоята съпруга смирено се прекланяме на колене. Илюзията на живота подчинява всевластно хора, демони и богове. Блуждаят в плен на кармата и суетата и никой няма сили да се отърве. Спасение от мъките намира само онуй щастливо същество, върху което преблагия си поглед спреш, о господарю. Спаси и нас от бремето на битието. А който твойта благодат не оценява, от гордостта на знанието е пиян и чака го падение, макар да има дори от боговете по-възвишен сан. А който всякакви надежди е оставил и уповава се на твойта благодат, през океана на живота ще преплува, блажен чрез вярата си и от нас възпят. В нозете ти се кланят Шива бог и Брама. Дори пръстта, полепнала по тях, е свята. От ноктите на твоите нозе извира реката Ганг — чистилище на трите свята. Нозете ти белязани са с божи знаци на висша власт: копраля, жезъл, знаме, лотос. В изгнание бидоха бодени от тръни. Пред твоите нозе прекланяме се с кротост, Поклон пред теб, дърво всевечно на живота, чиито корени за нас остават скрити. Шестте му ствола, двайсет и петте му клона са с четири различни слоя под корите. По туй дърво цъфтят стремежите човешки и страстите протягат вейки поривисти. Напролет блика в тях мъзгата на възхода, смъртта наесен просвистява в жълти листи. Прекланяме се пред дървото на живота, макар че ражда то различни плодове: едни са сладки, други — кисело-горчиви. Поетите в похвала сливат гласове. Ако ли някой твойта същина разбира, то нека да те слави като вездесъщ непостижим световен дух. А ние славим превъплъщението ти във царствен мъж. О Рама, дом на милосърдието висше, благослови ни, боже, да отмахнем смело от себе си оковите на битието, за да се посветим на теб с душа и дело… |
|
|