"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ДВАЙСЕТАРама се среща с духа на баща си. Възхвала на Рама от Индра.Възкресяване на убитите маймуни. Възхвала на Рама от Шива.Рама призовава маймуните и мечките да се разотидат по домовете си.Когато в Ланка радост рядка цареше, слезе Дашаратха, бащата на Лакшман и Рама, от рая. Щом ги зърна двама да му се кланят живи-здрави, от сълзи царят се задави. „О тате, с твоите заслуги сразих врага, когото други не можеха“ — така възкликна синът и нова радост бликна в очите кротки на баща му, та от вълнение голямо застанал беше като ням. А Рама знаеше и сам за бащината обич мила. Погледна го и с божа сила дари му знание, което даряват само на небето. Бог Шива каза на Парвати: „Обратно Рама в рая прати баща си, но не го избави от бъдещите му появи под други образ на земята, защото смяташе бащата сина си за човек от плът — не вникваше, че е духът на божеството и всемира. Такъв избава не намира — ще се преражда в образ нов, дарен с единствен дар: любов към Рама.“ Срещата им кратка завърши. Тръгна Дашаратха честит към божите чертози, покланяйки се пак на този, комуто цялата вселена невидимо е преклонена. Бог Индра, виждайки, че здрав е Рама и невредими са Лакшман и Сита, не се сдържа, похвално слово каза, препълнено от обич и възхита: Томарчанд „О дом на добродетел и на слава, о Рама, който верните дарява с покой и разпростира за закрила десницата, в която се е скрила велика сила! Славя ти колчана. Стрелата славя, в него закопчана. Изтреби демоните людоеди начело с Равън. Твоите победи прославям, правейки поклон дълбок, че те донесоха на всеки бог избава от злодея и велик закрилник повелител в твоя лик. От цялата земя свали товара. Величието твое е без мяра. Останалите демони в уплаха неописуема се разпиляха подир смъртта на царя. Где се дяна осанката му, диво възгордяна, когато бяха му се покорили и в пещери се бяха изпокрили безсмъртните, а Равън людоеда преследваше кого къде съгледа: светците мъдри, птиците, стадата, преграждайки им пътя към благата. Къде се дяна? Вдън земя потъна. Каквото бе посял, това пожъна. Изслушай ме сега, о милосърдни, лотосооки, и недей се сърди, че бях до неотдавна сам с надменна душа и мислех — в цялата вселена не може никой друг безсмъртен мъж да бъде тъй велик и тъй могъщ. Но зърнах твоята снага. Пред нея безмерната ми гордост се разсея. Лишен от форма и лишен от плът — такъв предимно тачи те светът, какъвто според ведите те знаем: неразкриваем и непознаваем. Но аз те тача видим и възхвала към теб отправям, царю на Кошала. И тримата с Лакшман и Сита живейте в моята душа честита. Дари ми вяра в теб и отсега довеки считай ме за свой слуга! Дари ми дар да вярвам в тебе всеотдайно, о Рама, охранителю на божествата, по красотата си надминал Камадева и вкупом всички хубавци от трите свята. Ти, който примиряваш всички антиподи във тялото и във душата на човека, комуто Брама бог и Шива бог се кланят, от милосърдие душата ти е мека. И мен помилуй. Твоята повеля, о Рама, чакам със сърце готово за дело.“ И всемилостният Рама отвърна на смиреното му слово: „В сражение с врага безбройни — маймуни, мечки, храбри войни за мене сложиха глави. Смили се и ги съживи!“ В постъпките на Рама скрит е потаен смисъл. Мъдреците избрани само го разбират. Веднага рухнал би всемирът, ако ли Рама заповяда. И от безформена грамада отново би го съживил. Но той към Индра беше мил, оставяйки го да изпита величието си. С амрита поръси Индра и раздвижи маймунските и мечи рижи, вдървени от смъртта тела. Макар че Индра бог поля с амброзията мъртъвците на двете армии, едните възкръсваха, ония — не. Когато Рама им отне живота, демоните сляха души с душата му и бяха спасени да не влизат в нови повторни жизнени окови. А във армадата космата превъплътени, божествата се криеха и затова, безброят мъртви оживя, когато Индра бог ги ливна с амрита. Радостта им дивна край Рама всичките събра. Чия душа е тъй добра към своите и толкоз блага към чуждите, та ги полага дори и в рая? Кой е равен на Рама, дето даже Равън, от похот и от грях разплут злодей, в небето всеял смут, дари със участ, за каквато мечтае съществото свято. На колесниците си боговете се метнаха и със душа щастлива към свойто царство се запъти всеки. При Рама спря тогава богът Шива. Ръцете си въздигна към небето и просълзил се от любов свещена, задавен от вълнение голямо, похвално славословие начена: „Помилуй ме, о лъконосецо велики, о благодетелю на богове и люде, пожар, изгарящ гъсталака от съмнения, и вятър, гонещ облаците от заблуди. Незрим и зрим — на доблестите си обител, о слънце в бездната от грехове и грешки, о лъв, убиващ слона на страстта чрезмерна, броди сред храсталака от души човешки! О хладен вятър, който чашките затваря на лотосите на стремежите суетни! Мандара за морето на живота! Дай ми усмивка — в мрака на страха ми да просветне! Живей в гръдта ми с малкия си брат и Сита. Навеки обитавай, царю Рама, в нея, украса на земята, радост на светците, ти, който и страха на Тулси Дас разсея. Когато вземеш царската корона, която винаги ти е принадлежала, о господарю, знай, и аз ще дойда да гледам тържеството ти в Кошала.“ Когато си замина Шива, при Рама със душа щастлива в поклон застина Вибхишан, владетелят нововенчан на Ланка, брат едноутробен на Равън, само че беззлобен и честен. Кротко му зашепна: „О царю мой с великолепна ръка, държаща лък могъщ, прославил се нашир и длъж по трите свята чрез победа над злия Равън — людоеда — и над войската му, о Рама, изслушай моята голяма молба. Какво без тебе бях — човек без род, потънал в грях и с беден ум, а ме отрупа със милост, та не ще откупя това, дорде съм жив. И днес ела, стори ми лишна чест — стъпи ми в къщата — да светне пречистена. Измий се сетне и ти самият — да свалиш умората от боя. Виж хазната ми, града, палата. Каквото искаш, за отплата на своите бойци раздай, И мене считай ме докрай за свой с душа и тяло. Щом запътиш се към роден дом, вземи със себе си и мен.“ Изслуша с поглед овлажнен добрия си съюзник Рама. Честити гледаха се двама. „О брате, всичко твое е и мое, и благодарен съм ти за добрата покана, но минутата е вечност, помисля ли за брата си Бхарата. Зове ме той и чака ме, горкият, отслабнал от молитви и от пости. Стори така, че скоро да го видя, а не над братови да плача кости. Ако ли в Ланка още се забавя, едва ли жив героя ще заваря.“ За брат си с обич мислеше и сълзи се стичаха по бузите на царя. „А ти царувай тук и ме почитай до свойта смърт. С душа щастлива иди тогава в моя рай в небето, където всеки праведник отива!“ При тия сладкозвучни речи възрадван Вибхишан се свлече в поклон на Рама пред краката. По примера му и войската като един пред господаря се преклони и заповтаря възхвали за снагата яка и подвизите му. Дочака да свършат дивните слова и в Ланка пак се озова добрият Вибхишан. В стоцветна каляска от гирлянди метна товар от перли и брилянти, от бисери и диаманти, от накити и от одежди. Усмихнат Рама вдигна вежди, когато Вибхишан изтласка пред него пълната каляска. „Литни с каляската в небето, о Вибхишане мой, отдето разлей над нас нашир и длъж от бисер и одежди дъжд!“ И Вибхишан като с крила политна. Мигом заваля отгоре дъжд от изумруди и дрехи. Който се потруди, събра каквото му се нрави. Не знаеха какво се прави със диамантите горките маймуни, нито как се кити човек със накит. Грабва в лапа маймуна перла и я лапа припряно, сметнала, че туй е за ядене, а после плюе. И Рама с прелестната Сита се смяха дълго до насита. На най-великия се нрави да гледа весели забави. Мъжът, чиято същност не постигат най-мъдрите отшелници дори, когото ведите наричат вечен, устройваше, с маймуните игри. „Не ще спечели милостта на Рама ни с дарове, ни с подвизи пресвяти човек, а само с обич всеотдайна!“ Така бог Шива каза на Парвати. Маймуни, мечки, пребогато облечени и цели в злато от накити, пред Рама важни се сбират. Той ги гледа с влажни очи, задавя се от смях. Но благ, на всякоя от тях премилостиво поглед спира и дума царят на всемира: „Сразих чрез вашта сила само това чудовище голямо — злодея Равън, и престола зае го брат му с моя воля. Погубени са враговете. Сега спокойно си вървете. За мене спомняйте си в своите места. От нищо се не бойте!“ |
|
|