"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ДЕВЕТНАЙСЕТАСита се връща при Рама, който я изпитва чрез огън.Боговете възхваляват Рама.При господаря призован, в поклон заслуша Хануман: „Иди веднага в Ланка, сине на Вятъра, и донеси ни от Сита вести, а на нея предай, че мъртъв е злодея, и връщай се обратно в стана.“ Когато Хануман застана на градската врата под свода, отвред затичаха в угода ракшаси пътя да му сочат, поклони правейки му с почит. За пътя той дори не пита — върви след тях, намират Сита. Разбира Сита в миг кому е вестител той. Гори да чуе: „Кажи ми, здрав ли е добрият владетел? Как е той самият и с него малкият му брат, и цялата му храбра рат?“ „О майко, царят на Кошала е жив и здрав. Войската — цяла. Умря, убит от Рама, Равън. Обрядът вече е направен. А на престола го замести цар Вибхишан.“ От тия вести преблаги тръпнеше честита душата праведна на Сита. От щастие разплакана, попита Сита: „Кажи ми, о маймуно мила, за отплата за тая новина каква награда искаш, защото тя си няма равна в трите свята?“ „О майко, аз получих царство над всемира — отвърна той. — Награда по-голяма няма от туй, че демонската армия разбихме и съзерцавам аз божествения Рама.“ „О сине, нека доблестта свещена духа ти възвисява цял живот и вечно да е милостив към тебе потомъкът на слънчевия род! А ти сега се помъчи да зърнат моите очи мъжа ми дивен, тъмнолик и колкото в по-ранен миг, то толкова по-благодарна ще бъда аз.“ И с лъчезарна усмивка Хануман разправи на Рама, че в цветущо здраве съпругата му се намира. Зарадва царя на всемира. „О Вибхишане и Ангаде — наредба Рама им отдаде, — идете с Хануман при Сита. С поклони, както се почита царица, й се поклонете. Веригите й са отнети с погубването на злодея. Върнете се обратно с нея.“ Пристигна пратената свита в града. Пазачките на Сита показаха се прелюбезни — една излезне, друга влезне, една по-ревностна от друга да стори някаква услуга. Наставя ги, не ги подканя цар Вибхишан. Приготвят баня и ето я, излиза Сита, от пленничеството измита, облечена в одежди дивни и украсена с дивни гривни. Носилка внасят. Чинно чакат, додето Сита като накит в постелята уханна сяда, безгрешна, прелестна и млада. И хубост още по-голяма добива, мислейки за Рама. А на носилката от двете страни с оръжия в ръцете застават възхитени стражи, недаващи да се покаже отблизо някой и погледне царицата. Горките бедни маймуни и мечоци мили, които са се устремили натам, се спират натъжени пред копия и пред ръжени. И Рама, трогнат от душа, заръча: „Свитата пеша да дойде заедно със Сита. Войската нека до насита да гледа. Сита за войската не е жена, а майка свята.“ Усмихнат Рама го изрече и на армадите си мечи, и на маймунските отряди невиждана награда даде. А от небесните чертози се сипеше порой от рози. И шестваше под цветопада царицата. Но не награда я чакаше на Рама в стана за мъките, а разгоряна свирепа клада — да докаже сред пламъка, че в стана вражи запазила се е безгрешна. Сурово Рама я посрещна. Загледани в божествения Рама, срещу жена си строго замълчал, дори и демониците-пазачки обхвана ги уплаха и печал. Но Сита, не сгрешила с дело, ни с дух, ни с дума, срещна смело мъжа си, който заповяда изпитването й чрез клада. „Лакшмане — каза Сита, — зная, че ти си стълб на обичая и на закона. Нареди да палят огъня!“ Преди да чуе скръбните слова на Сита, мислеше: „Мълва е туй.“ Сега Лакшман в сълзи обля се, но да възрази на Рама смее ли? Погледна лика му и от тръпка ледна пронизан, тръгна за дърва. Самин разпали след това високо отрупаната клада. Усети Сита, че отпада от нея всеки страх напразен, и тъй закле се без боязън: „Ако не е прекрачвал друг освен законният съпруг в сърцето ми, на мъки сито, то тия пламъци, които са жежки, колкото е в ада, на мен да донесат прохлада като сандалово дърво!“ И тръгна тя на тържество. В гората от езици огнени навлезе царицата като в сандалов хладен лег. „Хвала на Рама! Тоя, който му е верен и люби го, не знае осквернена чест!“ На Сита отражението само пламна и допирът от чужди пръсти изгоря по нейната снага, а тя самата чиста сияеше, любвеобилна и добра. А богът Агни върна благия си образ и истинската Сита — стройната жена, по хубост равна на Лакшми — поведе бавно, до Рама сложи я от лявата страна. И засия до Рама прелестната Сита — по-хубава от нея няма в тоя свят, — тъй както редом с някой синкав лотос пъпка разтваря се и разцъфтява златен цвят. И дъжд цветя се сипе върху Рама, и с песни хор от богове го слави, и танц извиват гъвкави апсари, и свирят им кинари конеглави. И редом с дивната царица Сита сияе Рама в свойто съвършенство. И викат с радост мечки и маймуни: „Ура за Рама! Рама е блаженство!“ Изпрати Рама благодарен обратно смелия коларин на Индра. Тръгна си Махали с поклон към Рама и възхвали. Дойдоха после боговете, които вечно са заети със своите користни дела. Покорно казаха: „Хвала на тебе, милостиви друже на скръбните. От нас заслужи дотук признателност голяма. Не ни забравяй пак, о Рама! Злодеят Равън, който в похот разплул се беше и на поход се вдигна срещу небесата, срази го твойта сила свята. Велик по дух, велик по тяло, на земния живот начало, ти Брама си единосъщ, лишен от страст и злоба мъж. Умът ти чист е и сърцето от скверността на битието. О Рама, божество всевишно, не си ти друг — самият Вишну, превъплътен сред океана във Рибата и във Глигана, във Костенурката, в Джуджето, в Лъвочовека — вред, където над нас надвисваше беда, донасяше ни свобода, явил се силен и велик в какъвто пожелаеш лик. Макар че Равън беше корен на греховете, непокорен ненавистник на боговете, и похот с гордост — тия двете злини да бяха му наслади, о милосърдни, ти му даде подир смъртта му място в рая, та в рая всеки бог се смая. Божествената наша орис ни дава власт, но с нея в корист потънахме. Макар в небето живеещи, от битието увлечени и от властта, забравихме благодатта на всепоглъщащата вяра. Спаси ни, Рама, от поквара!“ Повдигнаха нагоре боговете ръце молитвено и сред екстаза на людете безсмъртни стана Брама и следното похвално слово каза: Тотак „Ние пеем на Рама прослава, лъконосеца, който дарява благодатен покой на всемира. Като лъв той безстрашно раздира побеснелия слон — суетата. А снагата му, дивно излята, превъзхожда дори Камадева. И възпява се Рама в напева на премъдри светци и брамини, непорочни отвека и нине. Повелителя демонски, злия богоборец цар Равън, бе змия, ала Рама бе птица Гаруда и уби го. И всяка заблуда поразява. И всякакви скърби. И не дава от страх да се сгърби пред живота човек, ако люби боголикия Рама. На груби и на гневни обноски е враг. Вездесъщ, велемъдър, всеблаг. Благородните твои прояви са безбройни. Земята избави от проклетото демонско племе, отежнило я с мъки големи. Нероден, вездесъщ и единен, всепрославен, велик, непроклинан. Ти погуби злодея и брата на злодея. А брата с добрата и покорна душа Вибхишан възцари. О море-океан от познание. Чужд на превзети прехвалби. Аз ти падам в нозете — към пречисти дела да ме водиш, да убиваш греха ми в зародиш. Неизменно към бедните люде съпричастен, готов да прокуди всяка тяхна уплаха и с блага добродетелност той им помага през менливото бурно море на живота да плуват добре. Не погубва безволните хора — на духа им той става опора, отстранявайки тежкия грях да си духом разклатен и плах. Аз прославям на Рама колчана, и лъка му прославям, и стана. И очите му — листи от лотос, засияли от благост и кротост. На блаженството ти си обител, о съпруг на Лакшми, и лечител на недъга на земните страсти, о ти, който без труд ги надрасте! Въплътен си в плътта на нещата и без плът си. Туй в книгата свята на премъдрите веди го има. Светлината така неделима е от слънцето, нищо, че тя не е слънце. Расте почитта на маймуните — гледат към тебе с благодарност, задето изтреби непокорните божи врази. О велики, и богът пълзи в низостта на живота, когато не е богу сърцето богато с всеотдайност, а с алчност за власт. Милостиви, помилуй и нас. Отнеми ни критичния разум! Не умеехме ний да се пазим от ума изкусител преди и наченаха наште беди. И щастливи били сме, нещастни! Не оставяй бедата да расне, о губител на злото, корона на земята, властител на трона, пред чиито нозе се превива във поклон вездесъщия Шива! О разгадко на мирови тайни, благодат, благодетелю, дай ни, от която по-сладостна няма: любовта към нозете на Рама!“ И още дълго Брама прародител не спираше така да го почита с похвални думи и с блаженство пълно, в лика му дивен вгледан без насита. |
|
|