"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ОСЕМНАЙСЕТАПлач на жените на Равън.Вибхишан извършва погребалния обряд и се възцарява в Ланка.Над Равъновите глави царицата снага преви и рухна — даже не издаде стенание. Жените млади — която откъдето свари — се втурнаха към Мандодари, повдигнаха я и на път натам, където бе трупът, поеха, виещи надлъж и шир по мъртвия си мъж. Когато го видяха, лумна като пожар скръбта безумна и всяка, спуснала коси, дотолкова се покруси, че даже себе си забрави, над двата късове безглави привела смазана снага. Ридаеха, но и сега жените хвалеха мощта му, когато Равън беше само трупът на минало велико. „Пред твойта сила, о владико, земята тръпнеше. Луната и слънцето пред светлината на твоя образ бяха бледи. Под твойта тежест се наведе самият Шеша — на земята крепителят, а и самата велика костенурка, дето подпирала е сред морето Мандара. И такова тяло сега в праха се е простряло! Варуна, Кубер, а и бога на вятъра пред теб с тревога търчаха, вместо да се бият. Боеше се дори самият бог Индра. Ти срази и Яма. Владетел беше с мощ голяма, която всеки бог изпита, а тук се валяш без защита. Величието ти познава светът. А твоя род по слава е ненадминат и по сила. Но друга мощ те е сразила. Отвърна ти лице от Рама, затуй умря. И даже няма в рода ти, царю, оплаквачи, та само вятърът ще плаче над теб. Доскоро боговете, властители над световете, глави навеждаха смирени пред тебе, а сега хиени разкъсват твоите глави. За туй достоен е, уви, мъжът, отвърнал се от Рама — дори за мъка по-голяма. Сега напълно те обсеби смъртта, но рано тя над тебе простряла беше свойта власт, когато никоя от нас не доизслуша ни веднъж и сметна ти за смъртен мъж тогова, който над всемира всевластвува и не умира. Пожар е Рама, който в пепел преобръща леса от демони, а ти не го зачете, когато му се кланят Брама бог и Шива — самите повелители на боговете. От раждането още ближните си мразиш, но въпреки това с душата си добра божественият Рама опрости ти греховете и горе в райските чертози те прибра. Море от милосърдие е Рама — недостижимо щастие дори за праведници и аскети мъдри на тебе, грешника, той подари.“ До рая чак се извиши плачът и в чистите души на боговете вля щастлива утеха. Брама бог и Шива, светците заедно с Парада проляха, сълзи от наслада, към Рама гледайки честити. Не можеше да ги насити блаженството на тая сцена. Едничка само съкрушена душа сред радостните други, дочула клетите съпруги да плачат, плачеше и тя. Ридаеше над участта на брат си Вибхишан. Видя го всевиждащият. Кимна благо — Лакшман да иде да споходи в часа на скърби и несгоди съюзника им. Най-умело Лакшман извърши свойто дело. И ето го, след малко, брата на Равън, трогнат от добрата утеха, най-покорно спира пред господаря на всемира. С любов го гледа и с надежда божественият и нарежда: „Оставяй скърбите си, брате. Прави обряд да се изпрати умрелият по обичая към вечното му място в рая. И както Рама заповяда, извърши Вибхишан обряда, възлизайки чрез тоз обряд над брат си мъката на брат.“ Цариците вдовици с Мандодари извършиха обряда тиланджали. Сърцата им възвеличиха Рама, макар от мъка още натежали. Извърши Вибхишан каквото се следваше при опелото и пак при Рама на колени с душа и разум просветлени се спря. Тъгата му изчезна, стопена от една любезна усмивка — най-добра награда за вярност. Рама заповяда: „Послушай, брате мой Лакшмане, сега, когато завладян е напълно вражеският град, вземи със себе си Ангад, Сина на Вятъра, Сугрива и Джамбаван, и сто такива избраници между мъжете. Идете там и помажете за властелин на Равън брата, съюзника ни във борбата — добрия верен Вибхишан. А аз все още съм изгнан и в столица не Влизам, даже да бъде тя на племе враже.“ Пристигна свитата в палата, отдето до недавна злата душа и двойно зла осанка на Равън властваше над Ланка. Приготвиха за кратко време града за тържества големи и Вибхишан зае престола според изречената воля на Рама. Всички насъбрани молитвено допряха длани, почитайки с дълбок поклон новопомазания трон. А после с новия владетел се върнаха, където светъл сияеше ликът блажен на Рама. Всеки приближен до него ставаше съсъд, изпълнен с радости. Гласът на Рама се понесе благо над войнството му и обля го с най-висше щастие, каквото дарява само божеството. Говореше слова като амрита сладки: „Войници храбреци от армията свята, врага разбихте, Вибхишан царува в Ланка, ще бъде вечна славата му в трите свята! И този, който мене ще прославя с обич, и вам, войници мои, ще въздава слава, ще може през морето страшно на живота чрез мойта благодат успешно да преплава.“ И дивните слова на господаря войниците му слушат без насита. В нозете-лотоси се кланя всеки, божествения си водач почита. |
|
|