"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН СЕДЕМНАЙСЕТАКрай на двубоя между Рама и Равън. Мандодари оплаква мъжа си.Когато мина полунощ, свести се Равън и със лош език се хвърли да ругае коларя си: „Подлец, това е предателство. Защо откара обратно царя си в разгара на битката?“ На колене коларят със какво ли не стара се да омилостиви злодея. Съмна се и с диви победни викове се метна на колесницата за сетна и страшна битка царят Равън. Съглеждайки го пак изправен в колата да лети към тях, маймуните сега без страх разгънаха редици рижи срещу му. Всичко се раздвижи, изтръгвайки гори, скали — противника да повали. Търчаха срещу людоеда бойците, сякаш че на сгледа кои от тях са най-достойни и най-неустрашими войни. Огромните и страшни мечки и маймуни хвърчат напред. Сражението се разгаря. Уплашени, ракшасите напущат боя, освобождавайки полето покрай царя. Ограждат бързо изоставения Равън маймуните и почват да го удрят с лапи една раздира тялото му с остри нокти, успява друга крадешком да го захапе. От страх пред силната и многобройна войска владетелят десетоглави замисли се с какво да се предпази и пак магия пъклена направи. Томарчанд Невидим стана Равън. Питат: „Де го?“ смутените маймуни. Вместо него налитат вещици и самовили, страхотните си лъкове извили до пръсване. Йогини лочат в шепи човешка кръв, танцувайки свирепи. Едни размахват череп, други меч и пеят песни бесовски. Далеч по бойното поле наш и р и длъж се носи острият им писък: „Дръж! Удри! Коли!“ Гърлата им бездънни раззинати са тъй, че ще потъне маймунската войска изцяло вътре. Отрядът мечешки и той се тътри от страх насам-натам, но среща нови чудовища и мамещи огньове. Десетоглавият от радост дива реве, че пак е почнал да надвива. Лакшман изгуби свяст, а и водачът маймунски — цар Сугрива. С труд се влачат Останалите, като всеки кърши от страх ръце: „О Рама, ще ни свърши магьосникът. Ела ни помогни!“ Магията изцяло ги плени. Останали без капка сила, гледат, че двойници създал е людоедът на Хануман, и не един и двама, а хиляди. Събират се при Рама маймуните и молят го: „Недей оставя тоя пъклен чародей да стане пак невидим, а веднага срази го, царю, че ще ти избяга!“ Нетърпеливо махаха с опашки. Над тях изправи Рама стан юнашки. Изправи се в кръга на войнството си Рама. Блестеше дивно неговият стан висок, тъй както над тамалова гора сияе небесната дъга — лъкът на Индра бог. Когато го съгледаха от небесата, запяха му прослава всички божества. С една-единствена стрела разпръсна Рама магията и надалече я отвя. От тягостните чарове освободени, маймуните отново хукнаха напред, където падаха, откъснати от Рама, главите на уплашения людоед. Не могат всички славни подвизи на Рама възпя дори сто Шеша — змейове с хиляда уста, и то ако ли пеят цяла вечност ведно с богинята на музите Шарада! За Рама нещичко написа тука безпомощният Тулси Дас, догдето му стигат силите — като комара, опитал се да облети небето, Нападаха главите и ръцете на Равън, но злодеят не умря, за страх на боговете и светците. А туй за Рама просто бе игра. И пак главите Рама реже, с глави простора се замрежи. Но мигом пак порастват те. Така с печалбата расте страстта към нова, по-голяма печалба. Хвърли поглед Рама към Вибхишан — на Равън брата: дали се плаши от борбата. А Шива каза на Парвати: „Тоз, който може да изпрати смърт даже на самата смърт, сега изпитва колко твърд е в свойта преданост слугата.“ В поклон прекърши си снагата пред Рама Вибхишан и с блага покорност, както се полага пред цар да се държат велможи, му рече: „О владико божи на всички земни господари, на всички движещи се твари и на недвижимите също, проникващо и вездесъщо творение, закрилник наш и на светците верен страж, на слънчевия род най-скъпа корона, чуй: на Равън в пъпа е скрита скъпоценна течност, която го дарява с вечност.“ Зарадван, Рама си избра от най-добрите най-добра стрела и щом с ръцете вещи в лъка положи я, зловещи знамения се чуха: псета през девет местности в десета залаяха. Осли ревяха, като че дяволът ги яха. Чакали вият, вълци гладни. Звезди явиха се по пладне. Стъмни се слънцето, макар че туй във никой календар не се предсказваше за днеска. Обхваната като от треска, царица Мандодари в Ланка трепери, станала на сянка. И всяка статуя в палата ридае — в сълзи е облята. Ридаят всички статуи на остров Ланка, земята тръпне, духа вятър, заплющява пороен дъжд от кръв, от пепел и от косми: поличби зли за Равъновата държава. От страх в небето боговете и светците завикаха и виждайки ги тъй смутени, побърза Рама своите стрели ужасни върху лъка и тетивата да надене. Опъна тетивата с дивни пръсти и прати Рама трийсет и една стрели — свистящи черни змии — срещу злодея — черна планина. Едната му стрела окъпа върха си в течността на пъпа на Равън и го пресуши. С останалите го лиши от крайници и от глави, та тялото му се изви в предсмъртен танц и се замята така, че разлюля земята. И Рама, за да я избави от тия гърчове, отправи към рухналия труп стрели, та с тях на две го раздели. А демонът десетолик и в тоя миг нададе вик, примесил злобата с куража: „Къде е Рама да го смажа?“ Когато рухна с тръпка сетна върху земята, тя се метна насам-натам и разлюля гори, морета и поля. На две разрязаният труп на две страни затисна куп маймуни, смаза ги на пита. А всякоя стрела, забита в ръка на Равън и в глава, по въздуха се озова в палатите пред Мандодари товара си да разтовари. След туй се върна и в колчана на Рама мирно пак застана. А боговете горе в рая, видели най-подире края на тоя, който с тях се гаври, щастливи удряха литаври. А силата на исполина със тялото му не загина — напускайки го, долетя на Рама в дивните уста. Четириобразният Брама и Шива, толкова голяма наслада нивга не познали, сияеха. Отвред похвали се сипеха и божи песни наред с гирляндите от пресни цветя, които като дъжд върху божествения мъж валяха. Цялата вселена от викове бе огласена: „Ура за Рама! Вечна слава на воина с ръка корава, спасил от гибел боговете, вселената — от греховете! Хвала на Рама, корен на доброто, който дори насрещни полюси хармонизира в духа и в битието който е начало първично и пронизващо докрай всемира.“ Изсипват боговете дъжд цветя и удрят литаврите, огласяйки света с напева на висше щастие. А Рама на полето стои, надминал с хубостта си Камадева. Върху главата му божествена корона, изплетена от дъхави цветя, седи, тъй както над Нилгири — планината синя — гирлянда от светкавици и от звезди. Играе си с лъка. По тялото му капки от кръв — следи от бойното му тържество, като че много птичета червеношийки цвъртят от радост по тамалово дърво. На своя ред и Рама за отплата от благи погледи изсипа дъжд. Маймуни, мечки викат: „Вечна слава на нашия спасител вездесъщ!“ |
|
|