"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ПЕТНАЙСЕТАРама закрива с гърдите си Вибхишан и пада пронизанот пиката на Равън. Битка между Равън и брат му Вибхишан.Хануман и други маймуни се притичват на помощ.Десетоглавият замери с пика към Вибхишан и страшно засвистя надолу тя, като да беше запратена от бога на смъртта. Съгледал пиката зловеща, изтича Рама и насреща подложи гръд, като изтласка назад приятеля си с ласка — че клел се е да е опора и щит на верните си хора. Заби се пиката в гръдта му. Изгуби свяст. Това е само игра за него, но раздруса душите божии покруса. Подскочи Вибхишан от злоба към брат, с когото от утроба една и съща са родени. Преди връз него да надене с огромна сила боздугана, завика ядно: „Твар презряна, защо си враг на боговете и на брамините? Почете на времето с подарък Шива, полагайки му свойта жива глава на жертвената клада. Добре, но тука за награда получи ти до днеска в боя милион глави за всяка своя. Високо ги цениш, но баста. Сега смъртта над тебе властва и по главите ти хоро играе тя. Нима добро глупакът жалък чака пак, когато е на Рама враг?“ Срази го с думите сърдити и с боздугана си в гърдите. Стовари се веднага на земята Равън, ударен тежко по гръдта от боздугана на брат си и потече кръв от десетте му уста. Но силите си пак събра и стана. Двубой отново почват братя великани, по устрема и по гнева си равни двама. Отблъсва Вибхишан врага си, горд и дързък от силата, която му придава Рама. „Страхуваше се Вибхишан да гледа в лицето брат си, страшния владетел — така бог Шива каза на Парвати, — а тук го бие, божа мощ усетил!“ Ала под ударите груби на брат си взе и той да губи от силата си. Все по-слаби, му ставаха ръцете. Сграби тогава Хануман една скала с размер на планина и втурна се да му помага. На пепел станаха веднага кола, коне и кочияшин. В гръдта на Равън удар страшен нанесе с лапата си силна така, че демонът се килна и с труд се задържа на крак, треперейки. Но екна пак ревът му боен, с който той зовеше Хануман на бой. Подскочи Хануман нагоре, та отвисоко да пребори врага си, ала той му пипна опашката. Ядосан рипна Синът на Вятъра в небето и царят демонски додето усети се, изтеглен бе и той към синьото небе. Започнаха в небето бой двамината бойци — на бой еднакви: цели планини. Едната черна — затъмни със сажди въздуха, когато пък другата като от злато излята светеше. Разбра маймуната, че ни с игра на хитрост, нито с груба сила такъв гигант би повалила И мислено почете Рама с благоговейност най-голяма. Духа си укрепил чрез мислите за Рама, Синът на Вятъра отново призова злодея на двубой. И падат на земята. „Напред!“ — кураж им дават всички божества. Маймуните и мечките като видяха, че Хануман е зле, затичаха се с гняв на помощ, но пиян от боя ги премаза в пестниците си воинът десетоглав. Под погледа на Рама всяка мъртва маймуна мигновено оживява. Пред силната войска маймунска Равън в магиите потърси пак избава. За миг изчезна от очи, но не за да ги облекчи, а ето го отново бесът и не един, ни пет, ни десет — пред всякоя маймуна Равън застава яростно изправен. С милиони равъновци вред, по сила страшни и наглед, полето бойно се задръсти. Маймуните — въртопи гъсти — назад потекоха с боязън, че всеки миг ще бъде сгазен потокът техен от нозете на някой Равън. „О, спасете войската, Рама и Лакшмане, че жив боец не ще остане!“ Десетоглавите сноват насам-нататък и ревът на милионите уста до боговете долетя. Разбягаха се боговете в небето с вопъл: „Оставете — от тоя миг надежда всяка победен край да се дочака. Дори когато беше сам, срази ни той и страх голям от него още ни владее…“ А ето че сега злодеи, на Равън равни, се роиха безбройни. Нека найдем тиха планинска пещера и в нея да се укрием от злодея! Избягаха. Но Шива с Брама останаха на място двама и от светците-мъдреците най-умните и най-добрите, които знаеха, че няма велик владетел като Рама. И както всички богове не се укриха, така и от свещената войска едни останаха да се сражават на полето, а не да бягат с плач: „О Рама, помогни!“ Сражава се Синът на Вятъра. Край него Ангад и Нал и Нил се бият до победа срещу милиони двойници десетоглави — не им отстъпват от полето даже педя. Видял, че боговете и войските уплашени са и врагът свирепства, с една стрела погуби Рама всички игри на Равъновите вълшебства. И всички образи измамни разпръсна. Тъй когато пламне от изток слънцето, стопява среднощните тъми. Тогава завърнаха се боговете и всеки хвърли китка цвете върху божествения мъж, така че рукна цветен дъжд. Подаде Рама знак с ръка и бликна цялата войска назад. Строяват се отряди за битка. Рама мощ им даде. От злоба Равън се замята, когато чу, че божествата запяха песни за възхвала и чест на царя на Кошала. „Те пак си мислят, че съм сам, но аз набързо ще им дам урок за тяхната надежда. О, малко съм ги бил, изглежда!“ И зъл, в селенията божи се метна той. Където може, избяга всеки бог небесен, сменил на вопъл свойта песен. „Напразно дирите, презрени, чрез бяг спасение от мене!“ Ангад се втурна да избави безсмъртните и в шепи здрави успя ногата му да вклещи. Надава ревове зловещи злодеят с десетте уста, но ей го долу на пръстта. Ангад не го изпуска, а го тръшва ядно и с лапи неуморно блъска го и рита. След туй при Рама се завръща. Равън скоро ревейки, тръгва пак на битка упорита. Предишната му гордост се възвръща. Грабва отново десетте си лъка и облива с порой стрели маймунската войска, зарадван, че тя пред него пак стъписва се страхлива. Отново Рама сряза му главите, ръцете, лъковете, смелостта, но те растяха, както греховете, извършени в свещените места. Отрядите маймунски, мечи настръхнали, но отдалече следяха черната грамада на Равън, ядни, че не пада, макар безръка и безглава, а става, за да продължава сражението. Докога? И втурнаха се към врага Синът на Вятъра, Двивид, Панас, и Нал и Нил със вид зловещ, решили най-подир да смажат тоя командир на демоните, цар на мрака. С дървета носят се в атака, с балвани и със канари, и с цели планини дори. Върху нападащото племе стоварва Равън по-големи скали, буруни и морени. Маймуни скачат разярени по тялото му и дерат със нокти, докато врагът се мъчи да ги улови. Помежду десетте глави сноват чевръсто Нал и Нил — ударят чело, ритнат тил. С ръце ги дири великанът, ала не могат да ги хванат ръцете му — иди търси сред лотосите две оси! Но най-подир сполучи двете да хване Равън за нозете. Въртя ги дълго и ги хласна върху земята с мощ ужасна, помислил, че ги е убил. Наново скачат Нал и Нил, изхапват го добре и чак тогава се спасяват с бяг. Отново своите десет лъка злодеят взе за страх и мъка на святата войска. Лежат убити много. И Синът на Вятъра е във несвяст. Смрачава се от час на час. А демонът това и чака — добива сили той от мрака. Водачът мечи щом видя, че са изпаднали в беда маймуните, команда даде на мечешките си отряди натам да тръгнат. И затътна полето под тълпата плътна, предвождана от Джамбаван. На нова битка призован, подскочи гневно людоедът. Преди дори да се огледат, смъртта си найдоха безбройни и най-отбрани мечи войни. Водачът гледа, че редеят войските му и че злодеят където стъпи, всичко стапя. Замахна сам към него с лапа. Сразен от Джамбаван, владетелят на Ланка под колесницата без дъх се повали. Маймуни стискаше в двадесетте си шепи. Тъй в лотоса остават през нощта пчели. Отново Джамбаван го удря с мощна лапа, завръща се при господаря и ликува. А кочияшът на злодея, скрит от мрака, откарва Равън в Ланка, за да го лекува. До х а Маймуни, мечки сбират се при Рама — какво за утре ще им нареди. И демоните окръжават Равън с предчувствия за скорошни беди. |
|
|