"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ЧЕТИРИНАЙСЕТАДвубой между Рама и Равън.Рама отсича десетте глави и двайсетте ръце на Равън, но те порасват отново.След словото си към мъжете отиде Рама и почете с поклон премъдрите брамини, та битката му да премине под тяхната закрила свята. Владетелят на тъмнината отсреща гневно зарева: „Отшелнико, не е това, което е било дотука — завършва твоята сполука. Уби мнозина мои войни, и то могъщи и достойни. Но знай, че аз не съм такъв, а между първите съм пръв и техен цар на име Равън. И не на боговете равен, а по-могъщ съм, че у мене в тъмницата лежат пленени мнозина богове, затуй светът е толкоз мрачен. Чуй ти, който победил си Кхара и със една стрела откара на оня свят добрия Бали, Кабандха и Душан. Една ли душа погуби и един отряд? А с тях и моя син и брат ми Кумбакарън. Днес ще ми платиш, ако ли с чест излезеш да приемеш тая борба и водиш я докрая, а не по някакви причини офейкаш, както ми се чини. Сега си в мойта пълна власт. Съдбата ти решавам аз!“ Помисли Рама: „От избава самичък Равън се лишава.“ Усмихна се и каза: „Знам, че си по сила най-голям от демоните, но това в дела да видим, не в мълва! Недей погубва славата си с думи щедри, а потърпи и чуй какво ти казвам аз: на три мъжете по делата си делят се като дърветата патал, расал, панас. Цъфти едното, другото цъфти и ражда, а третото дори без цвят направо върже. Един говори, друг говори, но и прави, а трети мълком важното си дело върши.“ Засмя се Равън: „Ти ме посвещаваш в познанието, но защо до вчера не се боеше, почвайки враждата, а щом ме срещна, май се разтрепера?“ След тези ядни забележки стрели като тризъбци тежки запрати Равън, та покри земята цяла и дори небесния простор засени. Тогава Рама с разгневени ръце лъка си опна. Светна стрела пламтяща, искрометна. Подпали цели милиони от Равъновите. Подгони, които бяха оцелели, назад към вражите предели. Лишил се от стрели, злодея огромна пика взе и с нея замахна да го прободе. Обаче пиката дорде летеше, Рама прати град стрели и върна я назад. С огромни дискове ракшасът замеря го, но не нанасят на Рама даже драскотина — сече ги Рама по стотина. Не го достигат боздугани, ни копия, макар отбрани, макар изострени и точни, тъй както людете порочни не стигат нивга своите цели, макар и да са люде смели. Владетелят десетоглави тогава сто стрели отправи към кочияша. Зле ударен, се свлече храбрият коларин и падайки, извика: „Слава на Рама, който побеждава!“ Великият го вдигна сам. Натам погледна с гняв голям. Когато Рама с гняв голям погледна Равън, стрелите от колчана тръгнаха сами, лъкът самичък си опъна тетивата и грозният му звук вразите изуми. Гръдта на Мандодари трепна и земята залюшка се, без малко да се раздвои, та слоновете на световните посоки я взеха в зъби, за да се успокои. Лъка си Рама опна до ухото и своите безмилостни стрели запрати към вражеската рат. Подобно змии засвириха стрелите му крилати. В коларя впиха се веднага стрелите и раздраха флага на Равън. Паднаха конете. От ярост, че са му отнети отличията царски, ревна злодеят, но макар и гневна, душата му бе вече слаба. Стрела, секира, пика, сабя — захвърля, за да се забият в гръдта на Рама, а самият прехвърля се в двуколка друга с подпруга друга и прислуга. От яд задавя се, понеже напразно стреля, муши, реже — целта си не постига тази душа, която само мрази, а няма помисли велики. Накрая смогна с десет пики конете да свали. Уви, какво спечели? Разгневи врага си двойно. С мишци здрави конете Рама в миг изправи и грабна страшния си лък. Главите Равънови, в кръг на раменете му, приличат на цвят от лотос и привличат бръмчащите като пчели натам политнали стрели. През деветте глави в десета по десет люти остриета минават, правейки дълбок отвор, от който на поток кръвта тече, но пак изправен се носи през полето Равън. Избра си Рама три десетки стрели най-остри и най-редки по своя точен прицел. Те свалиха мигом десетте глави на Равън долу в прах и двайсетте ръце след тях. Но тъкмо Рама ги отсече, на мястото им нови вече го чакаха да почнат бой. И новите отсече той, но тях ги замениха трети. И тия бяха му отнети, но Равън пак бе подир миг двайсеторък, десетоглав. Растат отново — той сече ги. Растат отново — после е ги? Кръжат главите по небето като безбройни Раху-Кету да хвърлят сянка по лицата на слънцето и на луната. Кръжат главите по небето и се стича от раните кръвта им гъста по земята, а те не падат, тъй като отдолу Рама към тях стрелите си непогрешими мята. Забиват се ужасните стрели на Рама в главите Равънови пак, и пак, и пак, и пак — като че слънцето с лъчи безбройни пронизало е Раху — своя вечен враг. И колкото глави сечеше Рама, все по-безчислени растяха те. Когато повече наслади плътски изпитваме, страстта към тях расте. Владетелят десетоглави изобщо за смъртта забрави, а горд, че раснат му глави неуязвими, улови десятка лъкове в ръчища огромни. Хукна да насища гнева си в битката. Със дъжд стрели обсипа изведнъж двуколката на Рама. Скри я зад тях. Така мъглива сприя в небето втурва се и чезне светилото небесно в бездни, преставайки света да топли. Нададоха отгоре вопли уплашените богове към Рама — да ги отърве. Ядосан, прати той стрела, стрелите вражи разпиля и ново множество глави при старите се появи. Кръжаха в орбити главите. Оттам крещяха страховити несвестни възгласи: „Победа!“ Замира, който ги съгледа. А те кръжат и всяка вика: „Къде си, армийо велика? Лакшман и Хануман къде са? Май битката не им хареса. Елате де, защо ви няма? Защо и теб те няма, Рама?“ Крещейки „Где е Рама“, носят се главите. Маймунската войска разбяга се страхлива. Усмихнат Рама, перла на рода си слънчев, започна пак стрели в главите да забива. Богинята Калика затанцува лудо — с гирлянди от отрязани глави се мята. Изкъпана в реката кървава, отива оттам да напои дървото на войната. |
|
|