"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ТРИНАЙСЕТАРазгар на битката. Потича река от кръв.Боговете пращат колесница на Рама.Равън си послужва с магия.Десетоглавият свести се в Ланка и жертвоприношение захвана. Враждува с Рама, а победа чака проклетата гадина неразбрана. Но Вибхишан от свои люде разбра това и се потруди на Рама скоро да доложи: „Не бива тоз гонител божи със жертви да омилостиви небето, че дорде сме живи ще има да се бием тука, напразно чакайки сполука. Маймуни нека разпилеят олтара му, а сам злодеят от боя да се не дели.“ Когато се развидели, отряд маймуни Рама прати към Равъновите палати с Ангад и Хануман воглаве. Командата им се отправи, подскачайки като в игра по къщите и се добра до кладата на людоеда. „Безсрамнико — крещят в безреда, — защо от битката избяга? Жена ти по ли ти е драга? На топло скри се, няма срама! А тука служи си с измама и клекнал, щастието чака подобно чапла еднокрака!“ Издумал тая реч сърдита, Ангад с ногата си го срита, но Равън, вдал се на екстаза, дори не го и забеляза. Ядосани, че Равън даже не поглежда, нахвърлиха се всички върху царя демон. По пода влачеха жените за косите, плачът им носеше се, жалостно подеман. Тогава, по-зловещ дори от бога Яма, подскочи Равън срещу тях, от гняв обхванат, уби мнозина, но му пръснаха олтара и тутакси отпадна духом великанът. Маймуните се върнаха доволни. Остави Равън всякаква надежда да оживее. Втурна се на битка, върви напред и нищо не поглежда. Зловещи знаци се явяват, у всички други страх навяват — не вижда нищо великанът. На рамото му каца каняк, кръжи край него в полет нисък, ечи високо кански писък. Не иска Равън да погледне смъртта. Крещи: „Удрете медни литаври, бийте барабани! Колари, воини отбрани, на бой!“ Подире му вървеше безброй от конници и пеши. Зовът на Равън ги възбуди и както нощни пеперуди към клада някоя голяма хвърчат, потеглиха към Рама. А от просторите небесни запяха боговете песни, пред боя пращайки възхвала на Рама, царя на Кошала: „О чедо слънчево, недей оставя черния злодей игри да върши и да плаши дори селенията наши със гибел. Знай, че твойта Сита от силата му страховита бои се и самата страда. Отдай му нужната награда!“ Усмихнато към небесата погледна Рама и косата си върза стегнато на плитки, преплетени с уханни китки от пресни стръкчета цветя. Венецът дивно заблестя. Очите му — от лотос лист. Снагата облак е сребрист — от сянката му осенена се радва цялата вселена. На пояса колчан препасан. Лъка прославен и опасен в ръката си поема Рама. За враг сега избава няма. Върху широката и дивна гръд се вижда следа, която е оставила ногата на Бригу, в знак, че тоя бог се определя да вземе първо място между божествата. И Тулси Дас ви казва тъй: „Когато Рама в ръцете си лъка си и колчана хвана и бавно взе да ги върти, земята също се завъртя с горите си и с океана.“ При тая дивна гледка боговете с цветя засипаха го за прослава: „Победа да получи Рама, който земята от злини освобождава!“ Небесна песен ли ще стресне ракшасите? Пристигат в тесни редици. Войнствена възбуда към бой ги тласка до полуда. Отсам маймунската войска ревяща среща ги. Така гръмовни облаци напират, когато срива се всемирът. Проблесват копия високи. Така от десетте посоки светкавици през тъмна нощ в небето блескат. С дива мощ прииждат слонове, коли — след облак облак гърмоли. Рояк маймуни многоцветни в небето рипна да се метне и над безбройните глави дъга небесна се изви, тъй както случва се при дъжд. И ето — дъжд нашир и длъж се сипе, ала от стрели. Порой от камъни вали: от двата лагера войската срещу противника си мята по цели планини. Тъй царя на боговете с гръм стоваря възмездие да съкруши безкрайно грешните души. Запрати Рама цял порой от зли стрели и смогна той тълпи ракшаси да смете. Ударени, крещяха те и тръпнеха като самите стрели, в гърдите им забити. И както спуща се река от някой скален праг, така на буйни струи кръв тече, тече, додето се свлече по валози и по баири и в бент ужасен се съсири. Река от кръв тече, страхливците смразява. Войските брегове са. Всеки бряг е твърд. А колесниците са пясъкът в реката. А всяко тяхно колело е водовърт. Коне и слонове са водните животни, и пехотинците. А всякоя стрела е змиорка. Лъковете са вълните речни. А щитовете — костенурки, то се знае. Като дърво крайречно рухва някой герой и мозъкът му като пяна потича, ала кой от туй се плаши освен душата слаба и презряна? В реката бесове и Вили ръцете са си Наловили в хоро зловещо и сред плисък на кръв крещят с ужасен писък към някой демон — да се хване. Над воините хвъркат врани, ръце откършени крадат едни от други и гладът ги тласка пак към нови мърши. Храната им не ще се свърши, но племето им без насита едно си знае — да налита. Между войските — двата бряга — герой простенва и протяга ръце, но кой да го избави: в реката пада и се дави. Меса, все още трепетливи, висят по клюновете криви на клекналите лешояди. Тъй с въдица рибарят вади богатия си улов. Плава след трупа труп. По тях с гълчава зоват се разни черни птици — лодкари сякаш на каици. Русалка в черепи налива човешка кръв, а самодива танцува, удряйки цимбали от воински глави. Чакали се спущат към реката с вой — на водопой и кървопой. Тела безглави милиони търчат. Едното друго гони. Главите, падайки в безреда, крещят по навик: „Към победа!“ Върху крещящите по навик „Към победа!“ глави се трупат гарваните гласовити, взаимно си отнемат плячката, кълват се, търкаляйки по цялото поле главите. Маймуните, подсилени от гордостта си, нападат вражата армада, вече плаха — пронизани от силните стрели на Рама, велики демони завинаги заспаха. Десетоглавият си каза: „Ето, самичък аз останах срещу тия отряди от безчислени маймуни. С магия само мога да надвия.“ Безсмъртните в небето, щом видяха, че на бой пешком излиза Рама, смут голям обхвана ги. Бог Индра сам му прати свойта колесница. Пое поводите в десница небесният колар Матали. От него по-щастлив едва ли колар е имало на този и онзи свят, задето вози към битка царя на Кошала с коне стремглави като хала. В каляската си сяда царят. Конете всичко изпреварят, по-бързи даже и от мисъл. Врагът от ужас се е слисал, а по-могъщо откогато се помни, войнството космато напира. Равън се досеща, че няма дълго тъй насреща да оцелее срещу Рама и стори зрителна измама. Маймунската войска, сразила изцяло вражеската сила, съглежда смаяна безбройни тълпи от нови вражи войни. От тез тълпи едва ли страх обхванал би я, но сред тях съглежда двойници на Рама и на Лакшман. И не по двама, а двойки хиляди герои сред вражи стан вместо при свои. Подир появата на двойниците братя уплахата от цялата войска премина и у Лакшман — учуден гледа той, застинал сред своите, изписан като на картина. Единствен Рама, неподвластен на магии, усмихна се, стрела в лъка положи. С нея за радост на войските свои мигом пръсна измамата, направена от чародея. Огледа Рама воините морни и каза им със глас дълбок и бавен: „Мъже, почивайте си и следете сега двубоя между мен и Равън!“ |
|
|