"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ЕДИНАЙСЕТАМеганад връзва Рама в примка от змии. Гаруда го освобождава.Лакшман убива Меганад.Денят угасваше и с мрака към своя стан потегли всяка от двете армии, та мир след бой да найде най-подир. Маймуните добиха сили от туй, че бяха се явили пред погледа блажен на Рама. Тъй пламъкът расте от слама. А демоните тая нощ от час на час изгубват мощ: така с доброто дело става, когато му въздават слава. Владетелят десетоглави и десетте гърла си дави в ридания, като прегръща главата братова. От къща на къща в Ланка плач ечи. Жени с препълнени очи в гърдите удрят се и пеят, че бил голям герой злодеят. Дойде тогава Меганад, комуто стана занаят баща си да успокоява със утрешната своя слава. „На мене божеството, тате, изпрати дарове богати: неудържима колесница и сила в моята десница. Ще видиш утре, че това е дело. а не е мълва.“ Нощта премина им в раздумка, а с първите зари задумка по портите на Ланка бясно маймунското пълчище, тясно сплотено, тъй че няма брой. Започва следващият бой. Отсам маймуните реват като самата смърт. Отвъд — изчадията зли на ада, калени в бой. Напада безумно всяка рат и гледа смъртта в очите до победа. В небето Меганад високо литна на колесница, правена с магия. Маймунската войска дочу рева му и кикота му и страхът смрази я. Замята Меганад отгоре върху маймуните топори, стрели, скали и алебарди — не може никой да оварди глава от тоя страшен дъжд, облял земята изведнъж с потоп оръжия жестоки, и то от десетте посоки. „Напред! Хвани! Удри! Коли! Сечи ги с брадви и стрели!“ бойците чуват глъчка дива, но тоя, който ги убива, невидим някъде се тули зад облаци като зад кули. Търчат маймуните с дърво или скала, ала в какво да метнат всичко туй и где? Очакват да се подаде и връщат се надире тъжни — с оръжия, а безоръжни. По всички проходи стрели забил, врагът обиколи маймуните с голяма клетка. Ужасна беше тая гледка: все също Индра бог да вкара в затвор великата Мандара. Страхът бе вече поразил преди стрелите Нал и Нил и даже Хануман с Ангад. Стрели изсипва като град синът на Равън. И Сугрива ранен започва да унива. И Вибхишан изгубва кръв. Лакшман и той. Пиян от стръв, в небето Меганад се вие, намислил Рама да надвие. Стрели към него той запраща и всяка става на свистяща, увиваща се в гривни змия. О, Рама сам оставя се на тия змеици — с грозните си гривни да стегнат членовете дивни на тялото му. Сам е Рама на себе си подвластен. Няма над него друг. Но за забава понякога си позволява дела човешки. Тъй и в тоя момент за красота на боя във примката самин се вплете, но страх обхвана боговете. Когато каже името на Рама, човек развързва всеки жизнен възел, та как ли против неговата воля самия него някой би завързал? Бог Шива каза: „О Парнати, дори които са богати със ум за повече от двама, и те в постъпките на Рама не могат да прозрат, защото не се прониква в божеството. Мъдреца със душа честита не води спор, а го почита.“ Когато Меганад смрази посърналите си врази, намисли да си поиграе — на воля да ги наругае и видим се показа той. Водачът мечи викна: „Стой! Недей се кри, гадино низка. На място спри, ако ти стиска!“ „Щадих те аз, о стари дядка, но ти самин подири схватка.“ И ето че тризъба вила, дъга зад себе си извила от вихър, носи се свистяща. Но бързо Джамбаван я хваща и тя обратно се забива в гръдта безкрайно горделива на върлия противник божи и рухва той, преди да може дори да охне. За ногата го хваща Джамбаван. Снагата на демона в земята хласва. Показва Джамбаван, че властва над мечките могъщ владетел. След туй навежда се, усетил, че още мърда на земята трупът и яростно го мята да падне в демонския град. И пред баща си Меганад стоварва се. А тук долита Гаруда — птица страховита: проводена е от Нарада на Рама в помощ и отрада. Врагът на змиите Гаруда бързо изяде всяка вкопчила се змия от тялото на Рама и разпръсна на демона могъщата магия. Маймунската войска отново грабна скали, дървета. Хукна страховита след бягащите демони, които зад вала в Ланка диреха защита. Когато Меганад възвърна съзнанието си и зърна баща си, хвана го голям, до днеска неизпитван срам. Надигна се и се добра до недостъпна пещера, та никой да не го съгледа, когато почне за победа на боговете да се моли и жертви в тяхна чест да коли. Но Вибхишан разбра от свои доверени лица какво е намислил Меганад. Отиде веднага с Рама да се види и каза: „Царю мой, недей оставя тоя чародей и маг проклет да принесе на боговете жертва. Инак все отвъд града ще си стоим, че може и непобедим след кладата да стане магът.“ Повика Рама да помагат Ангад, Лакшман и най-добрите бойци. „Чеда, ще разрушите олтара му — да не остане и помен. Брате мой, Лакшмане, убий магьосника във бой, че виждам как изплаши той безсмъртните, та ме гнети това. Затуй убий го ти. Дружината ви да отива, А вие, Вибхишан, Сугрива и царят мечи, ще стоите в готовност бойна при войските!“ След братовия си съвет Лакшман изправи се напет, колчана гордо пооправи с ръце, от битката корави, и във гърдите си поел от Рама сила, двойно смел, закле се той със глас дълбок, тъй както тътне на възбог гръмовен облак в лятно пладне: „Ако ли днес убит не падне под мене Меганад, то няма да се наричам аз слуга на Рама. Дори да му помага Шива и още други сто такива, не може нищо да ме спре — кълна се в Рама: ще умре!“ В нозете-лотоси на Рама падна Лакшман и с Нал и Нил пое на път, с Маянд, с Ангад, с могъщия Ришабха и с Хануман — на Вятъра Синът. Пристигайки при пещерата, видяха Меганад да мята връз жертвената клада бивол. Нахвърлиха се с гняв небивал маймуните да спрат обряда — гасят му жертвената клада и бивола му къс по къс пилеят те околовръст. Но пак не мърда Меганад, вглъбен в свещения обряд. Едни го дърпат за косата, а други ритат го. Местата разменят си преуморени. Накрая ето — разярен е синът на Равън. Скача с вила тризъба. Дивата му сила избива в рев. Синът на Бали и Хануман са се задали насреща му и той в гръдта им забива с удар неспасяем тризъбеца. Цели ребрата Лакшманови, обаче брата на Рама много бързо стреля — тризъбеца на две разделя. Синът на Вятъра тогава с Ангад отново се възправя, отдире удря го в засада. Но виждат — Меганад не пада. Отстъпва двойката смутена. Самата смърт превъплътена във образа на Меганад, ревяща, гони ги отзад. Бог Шива каза на Парвати: „Лакшман стрела ужасна прати като светкавица в злодея, но той сполучи преди нея да стане пак невидим.“ Скрива лика си или прави крива гримаса, за да ги раздразни — с магия взема форми разни и пак повежда битка с тях. Маймуните обзема страх, че никой да срази не може магьосника, противник божи. Лакшман ядоса се: „Злодея с игрите свои ми додея, та няма вече да го жаля!“ За Рама — царя на Кошала — припомни си. Стрела в лъка си положи. Веждите си свъси. И ето я стрелата впита в сърцето на врага. Отлита с душата му на грешник стар магьосническият му дар. Извика смъртникът: „Лакшман“ и „Рама“. Душата му тогава се въззе. Маймуните изрекоха над него: „Простен! Блазе на майка му, блазе!“ Синът на Вятъра положи убития противник божи пред градските врати и ето показаха се на небето безсмъртните — сияйнолици на своите златни колесници, зарадвани, че е убит противникът им страховит, посмял над тях да се погаври. Гърмят божествени литаври, валят цветя и хор небесен от ангели прославя с песен спасителя на божествата, опората на трите свята и на всемира — Рама. „Слава! Дарявал е и да дарява спасение и мир на всеки во веки вечние навеки!“ Изпял възхвала, всеки бог прибра се в райския чертог. Лакшман пред Рама коленичи. Блажен, веднага долови, че умората от него чезне, понеже той с очи любезни погледна го и с дивни длани погали пресните му рани. Стрели стърчаха по Лакшман и тялото му на колчан приличаше, ала когато колчанът е от чисто злато. |
|
|