"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ДЕСЕТАДвубой на Рама и Кумбакарън. Смъртта на Кумбакарън.Великодушният Рама му предоставя място в рая.Научили, че вече бяга маймунската войска, веднага от Ланка тичат милиони ракшаси — всеки да догони врага си и да го премаже. Съгледал множеството враже, насам напиращо с омраза, божественият Рама каза: До ха „Грижете се за нашите войници, о Вибхишане, брате мой, Лакшмане, че аз самин сега ще меря сили с врага. Часът след малко ще настане.“ В ръцете лък, колчан на кръста, самин срещу тълпата гъста застава Рама и със двата си дивни пръста тетивата опъва само за забава. Врагът от нея оглушава. Избира Рама своите цели и ей ги вече полетели стрелите му като хвъркати и черни змейове. Запрати безчет безмилостни стрели върху изчадията зли. Едни от тях обезглавява и падат те. А врява до небесата вдигат тези, в чиято гръд стрелата влезе или ръцете им отчесне, отнасяйки ги в неизвестни посоки. Други пък нозете изгубват си. А трети, клети, не губят нищо, че стрелата разрязва им за миг телата на хиляди различни къса. Войската вража се разкъса — ранена влачи се и стене. Но пак, макар и изтощени, едни изправят се, добили от злобата си нови сили. Стрела когато се забива във тях, реват като гръмлива и градоносна хала. Прави търчат тела, ала безглави. Които още са с глави, реват: „Гони! Коли! Лови!“ Разсякла в миг телата вражи, всяка от смъртоносните стрели железни при господаря Рама най-покорно завръща се в колчана му да влезне. Когато зърна, че за миг войската му разбиха, с вик подскочи Кумбакарън. Лъв издава само рев такъв, преди врага си да нападне. Изтръгна планини грамадни и метна ги — под тях да смели маймуни, още оцелели. Но Рама зърна ги и ето — додето още са в небето, стрелите си забива в тях, но не да ги дроби на прах, а връща ги над стана вражи, та демоните да премаже. Стрела подир стрела излита от тетивата страховита. Просвредляйки дълбока рана върху гръдта на великана, стрелата връща се при вожда , на святата войска. Пробожда светкавица по тоя начин в небето облака провлачен. По великана бе потекъл поток от кръв. Човек би рекъл, че туй е черна планина с реки, които в ранина от изгрев слънце са огрени, затуй са огненочервени. Маймунската войска го гледа уплашен. Мисли си: победа. Търчат напразно с радост дива — ракшасът само се подсмива. Безчет маймуни хвана Кумбакарън, ревейки лъвски, лъвски ги раздави. Нашир и длъж ги мяташе в полето, зовейки брата си десетоглави. Маймуни, мечки — уж могъщи животни бягат като същи овце. Коя ще се опълчи сама срещу зъбите вълчи? Бог Шива каза на жена си: quot;Със гръб към страшните ракшаси в безреда тича през полето маймунското пълчище клето. Зове за помощ, ала де я? Търчи подире му злодея. „О Рама, демонът зад нас не е какъв да е ракшас, а образ на самия глад: изяжда всеки наш отряд. Светът потъва му в търбуха. Спаси ни, Рама, от разруха!“ Дочул ги как от мъка плачат, лъка си грабна пак водачът. Войската му назад отмина, а той, поставяйки стотина стрели на сноп във тетивата, на сноп забива ги в снагата на злия демон. Щом допряха о него, хукна от уплаха назад. Под едрия му ръст, полюшнати от земетръс, поклатиха се върховете. Към тях протягайки си двете ръце, изтръгна Кумбакарън скала, но беше изпреварен от Рама, който му отряза десницата. Но пак с омраза скалата в лявата прихвана, към Рама тръгна великана. Но ето, и ръката лява отрязана се строполява с еднакъв трясък на земята, с какъвто рухва и скалата. И без ръчища, без надежда така посърнал той изглежда, каквато жалка би била, ако остане без крила светата планина Мандара. Но в него погледът на звяра живее — взрян, като че смята да глътне Рама с трите свята. Надава вик ужасен Кумбакарън с раззината уста и всява страх в маймуните и даже в боговете, които горе стенат: „Ох!“ и „Ах!“ Божественият Рама — дом на милосърдието, — щом видя, че даже божествата се плашат, хвана тетивата и чак зад дивните уши се опна тя, да съкруши веднаж завинаги злодея. Излитна сноп стрели от нея и зейналата паст напълни, отворена, за да погълне по други работи. Обаче не пада демонът, а крачи с огромен сноп стрели в уста като колчана на смъртта. Тогава Рама отдели една от другите стрели, която беше много остра, постави я и гневен доста, опъна свойта тетива. Секунда само след това главата на злодея падна сред кръв, за кърви още жадна. Търкулна се и се яви пред царя с десетте глави. Когато Равън я съгледа, снагата му посърна бледа и пълна немощ порази я. Така в обречената змия погасва жизненият пламък без скъпоценния й камък. А там, при битката, отвъд, безглавата, но страшна плът на Кумбакарън още бяга срещу маймуните. „Поврага!“ — с досада Рама рече вече и тялото надве разсече. И сякаш че разедини стрелата му две планини и всяка смазваща се свлече върху тела маймунски, мечи. Душата му с искрица сетна сияйно огнена просветна и влезе в гърлото на Рама ведно със силата голяма на великана. Боговете отгоре хвърляха букети и песни пееха победни, и удряха литаври медни, на Рама пеейки прослава. Дочул им песните, тогава дойде премъдрият Нарада. И той заслужена награда отдаде с дивна реч на Рама и каза му, че вече няма какво да чака, а е време и на самия цар да вземе живота. Вникна Рама в тези слова и в бой отново влезе. Насред полето бойно царят на Кошала стои. Снагата му е силна и красива, макар и с капки кръв. По дивното му чело умората на ситни капки пот избива. Така е хубав той, че Тулси Дас говори: „Не може да опише тая красота дори самият Шеша — земният крепител, макар че тоя змей е с хиляди уста.“ Съсъд на злото беше Кумбакарън, но Рама предостави му обител във себе си. Безумни са, които не тачат тоя божи повелител. |
|
|