"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ПЕСЕН ДЕВЕТАРавън събужда брат си Кумбакарън,който спи по половин година, и го вика на помощ.Маймуните отстъпват, сразени от великана.Узнал за вражата сполука, заудря с двадесет юмрука цар Равън своите глави. Отчаян тръгна да върви да буди брат си Кумбакарън. С голяма мъка бе накаран от сън да стане великанът. Надигна се зловещ, обхванат от гняв — смъртта в човешки облик. Попита с глас — гърмовен облак: „Защо, о брате, твоите десет глави над мене се надвесят като посърнали стъбла?“ Разказа Равън от игла та до конец, че взел е Сита от Рама и с войска разбита сега за помощ му се моли. „Кого ли, брате мой, кого ли маймуните не ми затриха. Войската ми обезглавиха, а ти очакваш да съм бодър. Атикай, Акампан, Маходър лежат на бойното поле. Стани! Войната свършва зле!“ Посърна сам тогава Кумбакарън: „От теб била е Сита похитена и щастие очакваш, о крадецо на майката на цялата вселена. Защо ме будиш, брате, щом на щастието в своя дом докарал си? Друг изход няма — оставяй гордостта голяма: макар и късно, може пак към теб да бъде Рама благ. Нима е смъртен земен жител, тоз, който има за вестител Сина на Вятъра, о Равън. Грехът ти, брате, няма равен. Защо не каза досега? Самият Шива е слуга на Рама, брате мой, и двама прекланят му се те със Брама. Това премъдрият Нарада на мене сам го изповяда и казвам ти го аз, макар че то е доста късен дар. А ти ме прегърни сега, че тръгвам дивната снага на Рама да съгледам сам, та на очите си да дам награда и блаженство, братко, каквито в тоя свят са рядко. Снагата тъмна, а пък двете очи — от лотосово цвете листенца. Рама стапя всяка греховност, даже и трояка!“ Внезапно Кумбакарън пак потъна на дрямката в дълбоките недра Заръча Равън да пекат волове, да точат вино в хиляди ведра. И всичко туй набързо глътна и с гърло като гръм протътна, изправяйки се, Кумбакарън. Светът се сви, от страх попарен. Пиян от вино и свирепост, напусна стихналата крепост и сам, без никакъв войник, към бойното поле потегли с вик. Когато Вибхишан съзря го, прегърна го и стана драго на Кумбакарън, че намира при господаря на всемира блажен по-малкия си брат да служи в святата му рат. „О брате, Равън ме изрита за туй, че казах му с нескрита тревога битка да не води със Рама. Своите несгоди изплаках тук и със утеха те за съюзник ме приеха.“ „О брате Вибхишан, къде ти е годен Равън за съвети, когато той е във властта изцяло вече на смъртта. Хвала на тебе, мили брате, че първи от рода разбра ти божествената същина на Рама, а пък той узна, че имаме и честни хора — плати на всички ни позора.“ Почитай Рама с тяло, дух и слово, забравил всяка гордост и измама. Върви си, че смъртта над мене властва и вече чужд и свой за мене няма. Обратно върна се във стана безмълвно Вибхишан. Застана смирено той пред красотата и гордостта на трите свята. „Задава се с огромно тяло, за кръв и битка зажадняло, срещу ни брат ми Кумбакарън — планински връх, насам подкаран.“ Дочули, гневните маймуни търчат натам като тайфуни, изтръгвайки гори, балвани и кой каквото с лапа хване. Стоварваха ги като град връз Кумбакарън, но назад не се стъписва, както слонът, когото искат да прогонят от пътя му със дренки дребни. Успя за миг да го издебне: внезапно Хануман. С юмрук халоса го и после с друг. Отчаян рухна великана и сам главата си захвана, да удря — белег на печал. Ала внезапно побеснял, подскочи и така удари, че Хануман дори не свари да охне и се сгромоляса. На цялата маймунска раса украсата захвърли в прах. Събори Нал и Нил. След тях — когото смогна да сподири от най-добрите командири. Ангад под неговата сила рухна и царят на маймуните — Сугрива. Под мишница го грабна великанът и тръгна към града да си почива. Бог Шива каза на жена си: „Дотука Рама поигра си, тъй както птицата Гаруда играе малко за възбуда с влечугото като с играчка, преди във нокти да го смачка. Та той способен е в гнева си, когато само вежди свъси, самата смърт да изяде. Подобен бой къде-къде лежи под неговата слава, затуй не се и появява. И който тачи го, томува ще бъде леко да преплува житейския си океан.“ Свести се скоро Хануман, от пръст отърси дива грива и взе да гледа за Сугрива. А той, под мишниците свит на великана, ужким с вид на мъртъв, рипна и лиши завчас от нос и от уши убиеца си. С боен вик нагоре литна, ала в миг убиецът му се досети — надолу дръпна му нозете и яростно в пръстта го тръшна. Ала Сугрива скочи с кръшна извивка и успя да върне на удара със удар в бърни. И тича радостен при вожда. Победен вик го съпровожда. А Кумбакарън без уши и нос, решил да съкруши маймуните околовръст, обратно връща се за мъст, ревейки над полето бойно. Сега видът му, страшен двойно, отколкото е бил преди, куража вражи изстуди. „Ура за Рама, перла на рода си!“ — крещяха побеснелите маймуни и дружно хвърляха връз Кумбакарън изтръгнати балвани и буруни. Но злият великан срещу им върви и свършек неминуем намират хиляди бойци в устата му. Тъй скакалци се губят в тъмна пещера. Безчислена войска измря под тежките му стъпки смляна. Единствен само жив остана тоз, който смогна да излезне през ушните и носни бездни. Уста, търбух — догоре пълни, но великанът да погълне земята сякаш е готов. Търчат, не слушат ничий зов пълчищата маймунски, мечи, напълно разгромени вече. |
|
|