"Рамаяна (Тулси Дас. Море от подвизи на Рама (откъси))" - читать интересную книгу автора (Валмики)ЗА ДЪЖДАЛакшмане, виж — пауните танцуват, видели облаци. Разперват пищно перата си. Така човек се радва, съзрял поклонници на бога Вишну. Напира халата гръмлива. Сърцето ми от страх се свива, само без милата жена. Внезапно блесва светлина от мълния, но мигом чезне в беззвездните небесни бездни. Така е с любовта на злия — без време времето гаси я. Натегнал облакът от влага към жадната земя поляга. Така под тежестта нелека на свойто знание човека съвсем се сгърбя най-подире. Скали, чукари и баири търпят на капките камшика. Така със сдържаност велика добрите люде всеки път на злите речите търпят. Дерета плитки и оврази сега потекоха с онази безмерна горделивост, дето гори на бедния сърцето, когато стане по-богат донякъде от своя брат. В праха водите стават мътни. Така сърцето и умът ни от скверността на битието помътват се. Но цели, ето — напълниха се езерата като душите ни с добрата постъпка хорска или реч. Водите бягат надалеч — към океана, дето спират и неподвижни там намират покой от своята тревога, тъй както и сърцето — в бога. Трева расте и бърже заличава в леса пътеките — иди търси ги. Така сред разни ереси се губят от нас премъдрите свещени книги. И сладко чуваме от всяка страна безброен хор да квака от жаби, както сричат веди почтените аскети бледи. С корони нови са покрити дърветата като душите на мъдреците преблажени, от нова мисъл осенени. Единствени, когато плисне дъждът, се лъсват два безлистни шубрака: арка и джавас. Така и при добрата власт отпада силата на злия. Изми дъждовната стихия праха от покриви и друми. Човек на гневните си думи отприщи ли веднаж потока, така в неведома посока се свлича добродетелта му, макар с търпение голямо събирана. А виж пред жътва полето житно как се жлътва: човек раздава ли богатства, богатството му тъй нараства. В нощта ту там, ту тука светулка трепетно блещука — тъй еретици лицемери се сбират с факли и фенери. Преливат бентове и диги — обилната вода руши ги. Така разваля се добрата жена, познала свободата. Селяци бурена плевят. В душите плевел са гневът, страстта и жаждата за слава — мъдрецът ги изкоренява така от своето сърце, макар с избодени ръце. Изчезна патицата чаква и мъжкият не я причаква. С настъпване на Калиюга изчезват тъй една след друга почтеността и светостта. По каменистите места обаче нищо не порасте. Така не никнат мирски страсти на праведник в душата блага дори при изобилна влага. Множат се тварите, гъмжат — живот дарува им дъждът. Така и при добра държава народът се увеличава. За отдих пътниците спряха — подириха в пороя стряха. Познанието тъй надвива пристрастността ни горделива. Понякога излиза остър вятър и къса облаците като дрипи. Тъй непрокопсаният син успява семейната почтеност да разсипе. Мъгла припада или грейва слънце. И в нас така изгрява или гасне познанието — според обществото на люде праведни или опасни… |
|
|