"Неизживени спомени" - читать интересную книгу автора (Кинг Стивън)

3

Кейкът беше страхотен и Лийлънд Гонт се убеди в това с отварянето на капака. После покани Поли да остане да хапне едно парченце с него. Тя заскромничи, той настоя.

— Сигурно сте оставили някого в шивачницата, а при мен в близкия половин час едва ли ще се осмели да влезе някой. Освен това имам да питам хиляди неща за градчето.

Поли се съгласи. Мъжът изчезна зад завесата да вземе прибори и тя го чу да се качва по стълби.

„Вероятно живее горе — помисли се тя. — Поне засега.“

Докато го чакаше, разгледа наоколо.

Красивата табелка на стената до вратата, през която бе влязла, гласеше, че магазинът ще бъде отворен от десет сутринта до пет следобед в понеделник, сряда, петък и събота и затворен, освен „по уговорка“, във вторник и четвъртък, до края на пролетта.

„Тоест — помисли си Поли с усмивка, — докато не пристигнат шантавите туристи с пълните си портфейли.“

„Неизживени спомени“ е антикварен магазин, отсъди тя след първоначалния оглед. Първокласен антикварен магазин.

Но по-внимателното вглеждане в стоките, изложени по витрините, я убеди, че заключенията й са малко прибързани.

Експонатите, които бяха подредени в деня, когато Брайън се отби — друзата, полароида, снимката на Елвис Пресли и другите дреболии — все още бяха там, но към тях бяха добавени още тридесетина други. Малък килим, който сигурно струваше състояние, висеше на ослепително белите стени — беше турски и много стар. В една от витрините имаше колекция от оловни войничета, вероятно антики, но Поли знаеше, че и онези, които бяха излети преди седмица в Хонконг, също имаха старинен вид.

Стоките бяха подредени по най-невероятния начин. Между снимката на Елвис, която според Поли можеше да се купи за по-малко от пет долара на всеки панаир, и един мижав ветропоказател във формата на американския орел, стоеше кристална лампа, която със сигурност струваше поне осемстотин долара, а можеше да стигне и до пет хиляди. Очукан чайник беше сложен между две разкошни френски кукли, за чиято цена тя не смееше и да помисли.

Имаше колекция от рекламни картички и снимки на знаменитости, стойка с долнопробни списания от тридесетте („Странни истории“, „Невероятни случки“, „Страховит разкази“), радиошкаф от петдесетте, оцветен в онова отвратително бозаво, което е било на мода тогава.

Повечето от артикулите — макар и не всички — имал малки обяснителни табелки: ТРИКРИСТАЛНА ДРУЗ ОТ АРИЗОНА, КОМПЛЕКТ ГАЕЧНИ КЛЮЧОВЕ. Надписът пред парченцето дърво, което толкова бе впечатлило Брайън, гласеше, че това е ВКАМЕНЕЛОСТ ОТ СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ, а пред картичките и списанията пишеше: РАЗПОЛАГАМЕ И С ДРУГИ ПРИ ПОИСКВАНЕ.

Всички стоки, антики или кич си приличаха по едно: на никоя от тях нямаше цена.