"Работилницата на дявола" - читать интересную книгу автора (Канел Стивън)

15. Софар

— През хиляда и петстотната година преди Христа арийците завладели долината на река Инд — проповядваше Фанън Кинкейд. — Тогава Индия е била странно, екзотично място, където нямало достатъчно бели жени. И първичната страст принудила арийците да легнат със смуглите индийки.

Групата пътуваше на товарен влак, движещ се на изток. Големите вагони бяха пълни с добитък. Миризмата се разнасяше до празния вагон, където се бяха настанили. Зловонието на животни и тор, примесено с вонята на дизел, бе запушило носа на Декстър, а проповедта — ушите му.

С течение на времето чистата бяла раса направила непростимата грешка да се жени за смуглите индийки от Бангалор. Чистата им кръв се смесила с тази на по-низшата раса.

Влакът бавно се движеше надолу по склона на Черните хълмове. Железопътната линия водеше към Луизиана. Декстър остана изумен, като видя колко лесно четирийсетте членове на „Християнски хор и Божията воля“ бяха избегнали блокадите по пътищата, с които военните се бяха опитали да изолират Ванишинг Лейк. Покрай железопътната линия нямаше пазачи и четирийсетте въоръжени до зъби мъже и жени безпрепятствено се качиха на влака и се настаниха в два празни вагона. Единият от мъжете във вагона при Декстър беше висок, груб човек на име Рандъл Рейдър. Той беше заместникът на Фанън и не откъсваше жестоките си очи от Декстър. Също като останалите, и Рандъл имаше татуирани инициалите ПТВА. Фанън бе обяснил, че това означава „Пътници по товарните влакове в Америка“. Той разказа на уплашения учен, че това са група хора, обявени извън закона, първоначално сформирана след войната във Виетнам. Осмина разочаровани, лишени от граждански права ветерани се били срещнали в един бар в Далас след войната и решили да избягат от обществото, което ги било заклеймило като убийци на деца, като пътуват по товарните влакове. Фанън бил един от основателите. Те се превърнали в секта от крадци и убийци и за двайсет и пет години броят им нараснал на повече от хиляда. Групата вече включвала не само ветерани. Имало хора, обявени извън закона, от всички възрасти. Те нямали устав, нито ритуали. За да станеш член, само трябвало да кажеш, че си такъв. Но всеки самообявил се за член на „Пътници по товарните влакове в Америка“ трябвало да бъде готов да докаже лоялността си. Обикновено действали на банди от пет до десет души. Спирали влаковете и ги обирали. Понякога убивали други скитници без очевидна причина. Избягвали правосъдието, защото живеели в подземния свят на железопътната система, където нямало достатъчно полицаи и федерални агенти. Всички използвали фалшиви имена, нямали документи за самоличност и пътували незабелязано от град на град. Фанън се похвали, че в Християнския хор имало трийсет такива убийци.

На ръката на Рандъл бе татуирано и числото 22–22. Фанън обясни на Декстър, че „X“ е двайсет и втората буква в азбуката и 22–22 означава „Хайл Хитлер“.

Другата странна татуировка беше индийският, кастов белег между полегатите вежди на Рандъл. И сега Декстър бе принуден да изслуша и това обяснение.

— И така, когато бялата и индийската раса се смесили — продължи Фанън, — за истинските арийци станало трудно да различават кои русокоси жени или мъже са генетично еднакви с тях. Арийският ген бил силен и не винаги се раждали смугли деца, когато се кръстосвал с индийския. Възникнала необходимост управляващите арийци да измислят начин да определят кои от тях са истински и чистокръвни и кои имат нечиста кръв вследствие на блудствата с низшите раси. И те започнали да слагат кастов белег при раждането на чистокръвните бебета. Този обичай се е запазил. В днешно време индийският кастов белег е само знак за класово превъзходство, но в миналото е означавал и расова чистота.

Декстър кимна. Той знаеше, че това са пълни глупости, но не искаше да спори с Фанън, който бе способен да го убие мигновено и без угризения. Демил погледна Рандъл Рейдър и татуировките му, символизиращи расовата омраза и арийската чистокръвност.

— Мнозина от нашите хора успяха да установят расовата си чистота и щом одобрих произхода им, аз им определих съответния кастов белег.

— Разбирам — каза Декстър. Побиха го тръпки от лудостта на Фанън.

Няколко минути пътуваха, без да разговарят.

— Сигурно се питаш защо си направих труда да те спася от онези безбожници, престъпните военни конспиратори на правителството.

— Защото искаш да споделя с теб научните си изследвания — без заобиколки отговори Декстър.

— Не го искам аз, приятелю мой, а Господ. Бог те даде в ръцете ми. Ти си предопределен да бъдеш Неговият меч на отмъщението. Ние обираме банки, за да вземем пари да си купуваме оръжия — преносими „Стингър“, а някой ден може би руски ядрени бомби в куфарчета. Но този процес е дълъг и опасен и аз се молех на Спасителя това да стане по лесен начин. Ти и твоето оръжие за геноцид сте Божият отговор на молитвите ми.

— Съставките за производството на приона „Бледия кон“ се набавят много трудно. И още по-трудно е да се направи. Това изисква предпазливост и строги предпазни мерки срещу биологична зараза.

— Глупости — тихо каза Фанън.

— За теб може и да са глупости, но това не променя нещата. Ти не си биолог и нямаш представа колко е деликатен този материал.

Фанън извади автоматичен пистолет и бавно го зареди.

Очите на Декстър се разшириха от страх.

— Какво правиш?

— Ако не искаш да участваш в победата, трябва да отидеш при езичниците и да бъдеш част от поражението. Господ благослови пътуването ми. Каузата Му е напръскана със свещената вода на възмездието. Няма смисъл да се губи време за неверници.

Кинкейд насочи пистолета срещу Демил.

— Не се страхувам от смъртта — излъга Декстър. Сърцето му биеше като обезумяло, артериите му пулсираха. — Имам склонност към самоубийство. Тази година три пъти се опитах да сложа край на живота си. Не можеш да ме уплашиш със смъртта. Аз я обичам.

— Самоубийството е бърза, но временна форма на самосъжаление — провлачено каза Фанън. — И за да има смисъл, трябва да избереш подходящия момент, мястото и начина. Това трябва да бъде твой ритуал, не мой.

Фанън насочи дулото на деветмилиметровия автоматичен пистолет право към Декстър.

— Искаш ли да видиш? — попита той и неочаквано изстреля два куршума.

Единият откърти треска вдясно от лицето на Декстър, а другият раздроби дъската вляво.

Демил изкрещя от ужас, когато отломките полетяха към очите му и разкървавиха лицето му.

Фанън отново зареди и се прицели в носа му.

— Аз върша Божиите дела тук, на земята, затова не се будалкай с мен.

— Моля те… Моля те, не стреляй. Ще го направя. Заради теб. Ще направя оръжието.

— Как?

— Трябва да се върнем във Ванишинг Лейк. Фанън се обърна към Рандъл Рейдър.

— Отиди при другите и им кажи, че слизаме от влака. Рандъл Рейдър изкатери стълбата в дъното на вагона, после стъпките му отекнаха над главите им. Фанън отново насочи вниманието си към Декстър.

— Добре дошъл, братко. Сега си последовател на Християнския хор. Може да имаш библейско име. Кръщавам те Софар. Знаеш ли кой е той? — Кинкейд се усмихна.

Декстър още трепереше. Беше се изпуснал от страх и сега седеше върху изпражненията си, които пълнеха бельото му.

— Не — измънка той. — Кой е Софар?

— Софар е един от приятелите на Иов. В книгата си Иов ни учи на важен урок. Господ позволил на Сатаната да причини зло на Софар и той загубил всичко. Господ го попитал защо е загубил общественото си положение и богатството си и накрая Софар признал, че човешката мъдрост е ограничена, и се преклонил пред Божията воля. И ти правиш същото в момента. Смирявайки се по този начин, Софар намерил вечен покой. Както ще сториш и ти, приятелю мой.