"Плажът „Омаха“" - читать интересную книгу автора (Хорн Стивън)

9

За последен път обмислих положението в автобуса. Първата възможност бе случаят да е приключил, но ако бяха открили Грийн, тя щеше да го каже направо. Втората възможност бе да са приключили с мен. Дали знаеха, че се скатавам от работа? Не ми хрумваше трета възможност, но се утеших с мисълта, че, така или иначе, дните ми във Вашингтон са към края си.

Влязох в малката заседателна зала десет минути преди определения час и се оказа, че съм пристигнал последен. В тишината се чуваше само гласът на министъра на правосъдието, даващ нареждания на секретарката, която се бе привела над рамото му и кимаше при всяка дума. Седнах до Блеър, която си водеше записки в бялото поле на някакъв доклад. Тя вдигна глава, изгледа ме безизразно и продължи да пише. Вляво от мен седяха двама сериозни сътрудници на министъра с шарени вратовръзки и еднакви къси прически — вероятно бивши служители от „Чатам и Бол“. Зяпаха верноподанически шефа, но когато им се стореше безопасно, хвърляха по някое око и на агент Търнър.

Вдясно от министъра седеше Секирата, килнал глава под странен ъгъл, за да слуша гласа на господаря си. Сякаш за да осигури някаква порочна симетрия, отляво бе седнал Джарет Сандърс, вероятно дошъл да напомни на всички кой се интересува от политическата страна на случая. Присъствието му потвърждаваше, че предстои нещо неприятно.

Настанен между Сандърс и Блеър, горкият Еванс нервно опипваше писалката си и не смееше да погледне Секирата. Той не притежаваше нищо друго, освен интелигентност, съобразителност и огромна трудоспособност, благодарение на които бе достигнал предела си в политическата йерархия. Може и да беше наясно с играта и на по-горно равнище, но нямаше необходимите способности. Най-смешното бе, че някога аз преуспявах в тази игра. След няколко години из периферията бях стигнал до своеобразно примирие с политиката на силата, когато реших, че истинската система за контрол и баланс не е между отделните клонове на правителството, а между неговите служители, отдадени изцяло на собствените си интереси, и онези, които отстояваха принципи. Системата се нуждаеше и от двете породи, а себе си виждах като един от онези балансьори, които поддържат държавното управление върху въжето, докато то пълзи от конгрес към конгрес и от правителство към правителство. Тази среда обаче е динамична и аз постепенно задълбах в нея дотолкова, че да узная къде са прословутите кирливи ризи, но не чак дотам, че да лъжа по въпроса. В столицата тази територия е ничия земя.

— Всички сме налице — обяви министърът, — тъй че хайде да започваме. Съжалявам, че ви извиках в неделя, но по случая има напредък и агент Търнър ще ви осведоми.

Блеър раздаде на всички по един пакет документи. Министърът, Сандърс и Секирата не докоснаха своите, което подсказваше, че вече е имало съвещание в по-тесен кръг. Документите бяха банкови извлечения от една малка спестовна каса в Ню Джързи. Сметката беше на името на Мартин Грийн; адресът — къщата на родителите му. Извлеченията започваха преди три години със сума малко над двеста долара. Освен трупането на дребни лихви нямаше други промени до последното извлечение, което отбелязваше внасянето на петдесет хиляди долара четири дни след изчезването на Грийн.

— Грийн е имал тази сметка от гимназията — обясни Блеър. — Тя не се споменава никъде във финансовите му декларации и молбите за кредити, защото съдържа съвсем малка сума и не е използвана никога. Последната вноска е направена от банка в Лихтенщайн. Опитваме се да проследим превода, но не се надяваме на успех.

— Заплащане — произнесе се министърът.

— Такава е и нашата теория — съгласи се Блеър.

— Мръсникът ни е продал — провлече Сандърс.

— Парите още ли са там? — попита Секирата.

— Да, до последния долар.

— Според вас защо? — попита един от стриганите. — Той е изтеглил всичко от сметката си във Вашингтон.

Всички зяпнаха нахалния сътрудник, докато Блеър отговаряше, гледайки право към председателското място.

— Петдесет хиляди долара са много пари, господин министър. Ако ги изтегли, привлича вниманието, а и не е удобно да носиш такава сума. Ако ги скрие някъде, ще трябва да се връща за тях, което не е много благоразумно за беглец. А ако просто ги прехвърли в друга банка, ще трябва да си открие сметка и пак рискува да привлече внимание. Най-доброто е да ги остави, където са си и да се надява, че няма да забележим.

— Как ги открихте? — попита министърът.

— В събота местното ни бюро е получило телефонно обаждане от жена, която не пожелала да се представи, най-вероятно банкова служителка. Била прочела историята във вестниците и искала да им съобщи за сметката.

— А напредваме ли по въпроса какво им е дал срещу тези пари?

— Грийн е имал достъп до много материали, които биха заинтересували унгарците. Някои разузнавателни преценки се оказаха разместени в други папки. По принцип само една секретарка се занимава с тях и тя уверява, че не би допуснала подобна грешка. Върху материалите открихме отпечатъците на Грийн.

— За мен звучи адски убедително — заяви Секирата.

— Абсолютно — съгласи се министърът. — Случаят е пределно ясен.

— Щом прилича на патица и грачи като патица… — добави Сандърс.

Стриганите кимнаха утвърдително.

Еванс се изкашля. По измъченото му изражение разбрах, че не е съгласен.

— Какво има? — попита министърът.

— Господин министър, ако Грийн е имал достъп до тези документи, отпечатъците му не доказват нищо. Става дума за канцеларска грешка и… нещата не са особено убедителни.

Имаше право, разбира се, но бе избрал най-неподходящия момент. Когато политиците се разпалят, най-добре е да ги оставиш да изтрезнеят, преди да им поднесеш горчивата истина.

Първата реакция бе атака от страна на Секирата.

— Имаме работа с шпионин, а не с идиот — изрече заплашително той с явен намек, че някой друг бе заслужил последния епитет. — Той няма да краде секретни документи. Ще ги изкопира, когато наоколо няма хора. Какви доказателства очаквате?

— Разбирам това — отговори виновно Еванс. — Просто изтъквам, че няма да е особено убедително за съдебните заседатели и…

— С това ще се занимаваме друг път — прекъсна го министърът. — Имаме си по-важни грижи от мнението на съдебните заседатели. — Той помълча, сякаш обмисляше въпроса наново, после каза: — Тази история с банковата сметка променя нещата изцяло. Сега имаме доказателства за нарушаване на държавната тайна и бих казал, че заплануваният междинен доклад вече не е актуално решение. Някой да възрази? — Никой не възрази. — Е, това означава, че ще трябва час по-скоро да променим доклада и да изложим цялата история.

В настаналото мълчание министърът на правосъдието плъзна поглед около масата; Сандърс не откъсваше очи от мен. С общи усилия, а вероятно и с помощта на Уорън, бяха стигнали до решението, което предложи Констанс в моя апартамент.

— Господин министър — обади се тихо Еванс, — ако арестуваме този човек, това може да доведе до съдебен процес за шпионаж.

— Естествено — отговори министърът. — Накъде биете?

Помощник-министърът примига мъчително пред перспективата да обяснява на главния съдебен служител в страната основите на наказателното право и Конституцията, и то пред толкова много свидетели.

— Министерството на правосъдието… ние не обявяваме доказателствата срещу обвиняемия, преди да сме предявили обвинение. Това би повдигнало тревоги за спазването на съдебната процедура и правото на честен процес. Първата работа на адвокатите му ще е да предложат отмяна на обвинението поради нарушаване на Конституцията.

— Адвокатите винаги подават подобни молби — сопна се Секирата. — Рядко постигат успех.

Еванс вече бе тръгнал с рогата напред. Ставаше дума за принцип, а той бе генетично неспособен да отстъпва. Не, определено не притежаваше качества за по-висок пост.

— Адвокатите рядко разполагат с това, което ще им предложим на тепсия, ако осъдим Грийн още преди да е обвинен — каза той. Погледна към министъра и добави: — Това ще е линч без съд и присъда. Мотивите ни ще бъдат поставени под въпрос.

Може би без дори да го осъзнава, бе изиграл вярната карта. Министърът може и да не познаваше Конституцията, но веднага схвана основния смисъл. Един безпрецедентен ход щеше да бъде изтълкуван като очебиен политически замисъл, какъвто си беше всъщност, и противниците тутакси щяха да изровят бойната брадва. Министърът бе в задънена улица и изглеждаше много нещастен. Озърна се в търсене на спасение и то дойде от най-невероятната посока.

— Господин министър, може ли да направя предложение? — попита другият стриган. — Защо да не го подведем под отговорност още сега? Подвеждането под отговорност се извършва публично, ако предварително не е обявено, че делото ще се гледа при закрити врати, а нищо не ни пречи да разгласяваме или прикриваме основанията си. Можем да изложим целия случай, тъй че пресата просто да няма какво да рови.

Министърът подви устни и се замисли, после погледна Еванс.

— Какво ще кажеш?

Еванс се навъси.

— Ами… така е в най-общи линии…

— Какъв е проблемът тогава? — попита Секирата.

— Предстои да се свърши още много работа — обясни Еванс, — а не е изключено да има други съзаклятници, които все още могат да бъдат заловени. При подобна ситуация запазваме обвинението в тайна, за да не провалим разследването. Обявяваме го едва когато арестуваме виновниците и сме готови да ги изправим пред съд. Ние дори не сме арестували Грийн и не можем да кажем кога — и дали — ще стане това. Просто е твърде рано, за да разкриваме какво знаем.

Сандърс веднага се хвана за последната дума.

— Лично аз не знам нищо за тия ваши тайни и явни истории — заяви той. — Знам обаче, че ако не пресечем цялата работа в корен, някой от малцинството ще поиска да се състави комисия за разследване и месеци наред няма да слезем от първите страници.

Министърът проумя без затруднения.

— Ще продължим разследването — заяви той. — Ще хвърлим всички ресурси на министерството и на Бюрото за залавяне на съучастниците. Но случаят представлява обществен интерес и макар че новината няма да е приятна за сенатор Йънг, смятам, че сме длъжни да действаме. — Той се озърна и попита: — Някакви възражения?

Само на метър от него Еванс хапеше устни. Ако не се броят празните приказки за дълг и обществен интерес, основните интереси в случая бяха на сенатор Йънг и неговата партия. Независимостта на министерството бе изложена за продан и министърът се канеше да удари с чукчето, когато аз взех решение.

— Не съм съгласен.

Всички завъртяха глави към мен, но дълго време никой не проговори.

— Не сте съгласен ли? — попита най-сетне министърът.

— Да, господин министър.

— Смятате, че обвинението трябва да се запази в тайна?

— Смятам, че засега изобщо не бива да има обвинение. Измяната е най-тежкото престъпление в наказателния кодекс. Ако процесът срещу Грийн се основава на досегашните доказателства, обвинението ще бъде отхвърлено незабавно и цялото министерство ще стане за смях.

— Това са тъпо… това е нелепо! — възкликна Секирата. — Имаме снимки как този човек се среща с агент на чуждо правителство.

— Съвсем наскоро — напомних му аз — лично вие твърдяхте, че не е имало никаква среща.

Секирата присви очи. Не му беше приятно да го контрират с думи, изречени според него безкрайно отдавна.

— Тогава не знаехме за плащането — каза той. — То променя всичко.

— Парите доказват, че е ставало нещо, но не знаем точно какво. Не можете да обвините човек в шпионаж, ако не сте готови да докажете, че са били застрашени държавни тайни.

— Ами заговор? — попита другият сътрудник. — Тогава не е задължително да доказваме, че е имало предаване на сведения.

Въпросът беше аматьорски и аз се усмихнах пренебрежително.

— Пак ще трябва да докажете, че е имало намерение за извършване на измяна. Как ще го сторите въз основа на един съвместен обяд? Не можете да докажете, че случката в Портретната галерия е свързана с шпионаж, и определено не можете да я свържете с парите. Добра теория, може би дори силна теория, но все още е много далеч от безспорните доказателства, а това министерство си има правило да не предявява обвинения без достатъчни доказателства за присъда.

Министърът примига пред безцеремонното ми послание; Секирата изсумтя възмутено. Сандърс ме гледаше втренчено и пръстите му потрепваха по подлакътниците на стола, сякаш мачкаше кърлежи. Не смеех да се озърна към Блеър, но усещах погледа й.

— Бих искал да поговоря насаме с моя заместник и мистър Сандърс — каза накрая министърът. — Ще се върнем след малко.

Пет минути след като излязоха, вратата на кабинета пак се отвори и секретарката повика Блеър. Останахме само ние с Еванс и двамата сътрудници, които си шушукаха, развълнувани от перспективата скоро да хвръкне нечия глава. Еванс ми кимна да се уединим в ъгъла.

— Някога беше по-тактичен — каза той. — Големият шеф сигурно троши вътре мебелите.

— Когато се върнат, Алан, каквото и да се случи, стой настрана — посъветвах го аз. Той ме изгледа с широко разтворени очи. — Говоря ти като приятел. Тук си по волята на президента. Недей си проваля кариерата заради този случай, излишно е.

Той ме изгледа недоверчиво.

— Защо?

— Вярвай ми.

Групата на министъра се върна след двайсет минути. Лицето на Блеър беше безизразно, но останалите изглеждаха много нещастни.

— Обмислихме положението и решихме засега да не предявяваме обвинение — обяви министърът. — Според агент Търнър има шанс скоро да получим по-солидни доказателства срещу Грийн и затова, в съответствие с разумните доводи на помощник-министъра, реших да изчакам как ще се развият събитията. Има ли въпроси?

И той огледа всички около масата, освен мен.

След като се върнах в кабинета си, направих копие от черновата на доклада и прибрах дискетата в джоба си. После отворих нов документ, натраках „Уведомление за оставка“ и се загледах в примигващия курсор. Чувството донякъде напомняше удавяне — целият ми живот прелиташе пред мен, докато седях с пръсти над клавиатурата.

— Не е лоша идея — раздаде се глас зад гърба ми.

Блеър седеше на ръба на бюрото и надничаше през рамото ми.

— Любезно и кратко — посъветва ме тя. — Без хленчене.

— Без хленчене — повторих аз.

— Точно така. Какво ще правиш сега? Не вярвам скоро да те прехвърлят в Портланд.

— Ще си намеря нещо и сам — казах аз.

— Тръгнеш ли си, разчистваш им терена да предявят обвинение на Марти.

— Нищо подобно. Оставката ми залива с бензин целия случай. Мога да хвърля запалена клечка, когато си поискам и те го знаят много добре.

Тя се навъси.

— Е, тъй като и аз ще съм доста близо до пламъците, може би е дошло време да престанеш да криеш от мен.

— Да крия ли?

— Виж какво, или знаеш по случая нещо повече от мен, или…

Тя помълча, обмисляйки следващите си думи.

— Или имам сериозни проблеми?

— Не се опитвай да ме залъгваш, Филип, вече обмислих всичко. Как може да знаеш по случая нещо повече от мен? — Тя се пресегна и натисна един клавиш. На екрана се появи редица въпросителни знаци. — Какви източници имаш? — Отново натисна; още въпросителни знаци. — Все се връщам към един и същ отговор. — Тя бавно изписа с един пръст: К-О-Н-С-Т-А-Н-С. — Права съм. Виждам го в очите ти. — Сложи длан върху гърдите ми и бавно ме изтласка назад, после се приведе, приближи устни плътно до ухото ми и тихо попита: — Тя ли ти каза, че Грийн е невинен? Използвала те е, Филип. Лъгала е, за да защити Уорън. Какво ти каза?

Вече нямах сили да лъжа или да отричам.

— Тя ме закле да мълча.

— Много ясно. Искала е да бъде сигурна, че няма да провериш дали е вярно. — Блеър ме завъртя, тъй че се озовахме нос срещу нос. — Е, сега положението е друго. Констанс и сенаторът промениха решението си. Току-що ни дадоха да го разберем съвсем ясно. Искат истината спешно да излезе наяве, значи онези измислици, които ти е разправила, не са нищо друго, освен… измислици. Затова казвай: какво беше?

— Хванала Грийн да копира документи. По-късно той й позвънил и на практика си признал. Това са онези обаждания, за които ти поиска обяснение от Уорън.

Блеър бавно се изправи.

— Копеле — промърмори тя, — знаел си, че е виновен. През цялото време си разполагал с доказателства. — Тя направи гримаса и посегна към чантата си. — Едно не разбирам — гневно каза тя. — Защо го е казала на теб? Дори ако е знаела, че ще удържиш на думата си, защо да ти разкрива подобно нещо?

— Тя каза, че рано или късно истината ще излезе наяве и колкото по-рано се случи това, толкова по-добри шансове имат да оправят нещата преди първичните избори. Същото имаха предвид днес министърът и Сандърс.

— Ако е искала истината да излезе наяве, защо си е мълчала? Защо те е накарала да пазиш тайна?

— Тя каза, че Уорън и Сандърс били на друго мнение… тогава. Искали да се окопаят и да заемат твърда отбрана. Тя ги бе изпреварила, винаги е била по-умна от мъжете, за които работи. Надяваше се, че като ми каже за вината на Грийн, ще ни накара да побързаме. Увери ме, че докато приключа доклада, вече ще е убедила онези двамата. Уорън и неговите хора щели да приемат изводите и да се съсредоточат върху това как да ограничат щетите. Никой нямало да хвърля камъни по вестоносеца.

— Е, вече са убедени и преди половин час всички бяха готови да продължат напред, освен теб — единственият край масата, който разполагаше с липсващото късче от мозайката, и затова трябваше да приемаме думите ти на вяра. Лично ти пъхна прът в колелото на следствието, за да го проточиш колкото се може по-дълго.

— Не е вярно.

— Вярно е, и още как. Твърдо си решил да съсипеш шансовете на Йънг. Затова се съгласи да напишеш междинен доклад. Дали си разчитал да разкрием истината тъкмо когато ще е най-болезнена? Или си смятал да използваш признанието на Констанс по-късно, когато ще нанесе най-големи поражения?

— Изобщо не смятах да го използвам.

— И защо?

— Защото тя излъга.

Блеър примига.

— Какво?

— С нея бяхме женени. Знам кога лъже.

Блеър свали чантата от рамото си и отново седна на бюрото.

— Страшно ми се пуши — каза тя. — Случайно да имаш цигари?

— Не, но мога да ти намеря дъвка или бонбони.

Тя не ме чу; говореше си сама:

— Да, много ясно, че Констанс е лъгала. Така де, от къде на къде ще има нещо смислено в този случай? Мисис Йънг тъй силно желае да стане първа дама, че е готова да премаже всекиго по пътя си. И затова казва на бившия си съпруг една лъжа, която може да провали кампанията. И естествено, съпругът, който има всички основания да забие нож в гърба на сегашния съпруг, се съгласява да пази тайна. — Тя затвори очи и бавно плъзна пръсти назад през косата си. — Е, защо е излъгала?

— Може да има само един отговор.

— Казвай.

— Истината е по-лоша.

Тя ме погледна втренчено и зачака да продължа.

— Слушам те.

— Засега толкова.

Не бях готов да споделя теорията си за Констанс и Мартин.

— Значи не е шпионаж, а? Какво друго обяснение може да има за петдесетте хиляди долара?

— Работя по въпроса, но е много интересно, че парите изникнаха точно сега, нали?

— Какво искаш да кажеш?

— Каквото казах преди малко — искали са да ни накарат да побързаме.

— И затова са уредили анонимно обаждане?

— А тя е подсказала на „Поуст“, че има заплаха за националната сигурност.

Блеър пристъпи до прозореца. Скръсти ръце, подпря се на рамката и хвърли поглед надолу към уличното движение. Светлините и сенките танцуваха по профила й като в студио на професионален фотограф. Най-сетне тя каза:

— Предполагам, че ако отида при Констанс, тя ще отрече всичко. Не би могла да обясни защо не е разкрила онази история веднага след изчезването на Мартин.

— Вероятно си права.

— В такъв случай дай да помислим. Не можем да обвиним Грийн въз основа на досегашните доказателства, защото началството се бои, че може да вдигнеш шум. Лично аз не мога да преценя дали Констанс разполага с необходимите сведения, защото тя няма да проговори. И макар да смяташ, че ни подхвърлят доказателства, за да се отклоним от истината, ти не можеш — или не желаеш — да ми кажеш каква е въпросната истина. Пропуснах ли нещо?

— Засега не, струва ми се.

Блеър се върна до бюрото и взе чантата си.

— Сбогом, Филип Баркли — каза тя. — Интересен човек си. Съжалявам, че не съм те познавала по-рано.

— И аз.

Тя кимна към монитора.

— Пиши направо, та да има поне нещо откровено в тоя случай.

— Може ли да говоря с мисис Йънг, моля? Обажда се Филип Баркли.

След малко отсреща прозвуча нейният глас:

— Филип?

— Трябва да поговорим.

— Не мисля така. Уорън е много ядосан. И аз съм много ядосана.

— Представи си колко ще се ядосате, ако истината излезе на бял свят.

— Това пък какво означава?

— Ще те чакам на онова място на остров Рузвелт — казах аз. — Точно в четири.

— Не знам дали ще успея да се измъкна.

— Постарай се.

За да покаже, че не е уплашена, тя закъсня с трийсет минути. Беше облечена с курортна небрежност: бежови ленени панталони, бяла копринена блуза, сандали и широкопола сламена шапка. Слънчевите й очила бяха оцветени в ледено синьо.

— Извинявай, че закъснях — подхвърли небрежно тя. — Не успях да си открия плаща и кинжала.

— На твое място не бих се шегувал на тема шпионаж, Констанс. Това е най-тежкото престъпление. Доживотен затвор без право на помилване. Дори самото обвинение може да съсипе човека.

Тя извади от чантата си бутилка минерална вода.

— И какъв извод следва?

— Искат да му предявят обвинение, но ти вече знаеш това.

— Старая се да бъда в течение. Какво общо имам с обвинението срещу горкия Мартин?

Тя отпи глътка вода.

— Добър въпрос. Мисля, че знам отговора, но може би ще пожелаеш да ми помогнеш.

Тя се разсмя.

— Престани да драматизираш, Филип. Нямам представа за какво говориш, уверявам те.

— Напоследък да си посещавала „Уолдорф-Астория“? — попитах аз.

— Предпочитам „Плаза“ — отговори студено тя. — Тук ли е мястото, където излизахме на пикник? Или беше от другата страна на онези дървета?

— Помниш ли, когато бях прокурор? Много ме биваше.

— Не помня да те е бивало за каквото и да било, Филип.

— Знаеш ли какво научих? Когато разполагаш верния отговор, всички късчета от мозайката си пасват, а не само част от тях. Късчетата, които разбирам, нямат нищо общо с шпионажа, но сочат все към Мартин и теб. Какво се е случило? Да не би да го е приел прекалено сериозно? Мене ако питаш, предполагам, че нещата са излезли извън контрол. Не си могла да знаеш, че Мартин ще избяга и ще предизвика такова преследване, но сега той се е спотаил някъде да си ближе раните. Звучи като мелодрама, но той е много сериозен младеж, някои дори биха го нарекли сухар.

— Филип, скъпи, наистина би трябвало да ти сменят лекарствата. Нима вярваш, че бих обвинила човек в шпионаж, за да прикрия някаква си любовна интрижка?

— Права си, звучи пресилено и напълно безумно… ако залогът не беше президентският пост. Затова дай да поставим въпроса по друг начин: би ли пожертвала Грийн, за да спасиш брака си и шанса на Уорън да стане президент? Е, както казват, точният въпрос е половин отговор.

— Изслушах достатъчно — каза тя. — Прибързал си с излизането от болница, скъпи. Трябва ти лекарска помощ.

— Чуй какво ще ти кажа. Няма да позволя онзи човек да бъде унищожен, независимо колко косвени улики ще подхвърлиш. Няма да спра, докато не докажа какво се е случило в действителност, тъй че на твое място бих потърсил начин да измъкна Грийн от паяжината, която си изтъкала.

— Колко образно — отвърна Констанс и погледна часовника си. — Е, вече наистина трябва да тръгвам. Имам среща в пет. — Тя ме огледа от глава до пети и добави: — Отслабнал си. Трябва да се грижиш за себе си, Филип. Винаги отделяш прекалено внимание на работата.

Размерите на натрупаното в този живот се изразяват донякъде в бързината, с която можеш да тръгнеш на път. След петнайсет години във Вашингтон и почти четирийсет на белия свят притежавах работа, апартамент и лекар. Сутринта отидох да взема копия от медицинските си документи. Търсенето на жилища беше добро, тъй че собственикът с радост прие новината за напускането ми. Зарадваха се и в компанията, откъдето бях наел мебелите. Оставаше само работата.

Казах на Еванс, че не искам изпращане. Нито обява, нито прощално празненство или торта. Той дойде в кабинета и пусна служебната ми карта в кашона върху бюрото.

— Вземи я. Официално се води за изгубена, тъй че можеш да не я връщаш.

— Благодаря — отговорих аз. Еванс се вторачи в кашона с нещастна физиономия. — Какво има?

— Прескачат ме — каза той. — Притискат Търнър за доказателства, че Грийн е продал родината на унгарците.

— Никога няма да ги открият — заявих аз.

Той намери сили да се усмихне измъчено.

— Чух, че един от сътрудниците на министъра се опитал да я нахока. Втори път няма да успее.

— Има късмет, че не го е пребила.

— Да, тя определено не си поплюва.

Еванс ме придружи до асансьора и натисна бутона.

— Не биваше да свършва така — каза той.

— Ще се справя. Оказа се, че срещу малка неустойка мога да си изтегля парите от пенсионния фонд. Ще се установя някъде, ще си взема адвокатския изпит и ще открия малка кантора. Ще съставям договори и завещания, от време на време може да уреждам разводи или глоби за шофиране в нетрезво състояние. А когато няма работа, ще ходя на риба.

— Звучи приятно. Чудя се дали да не ти стана партньор.

Вратата на асансьора се отвори, стиснахме си ръцете и останах сам. За да прекъсна връзките си, ми бяха трябвали всичко на всичко четирийсет и осем часа. Семейство, кариера, привързаности, приятелства, имущество, спомени — всичко се събираше в багажника на колата ми. Възнамерявах да потегля рано на другата сутрин, за да изпреваря натовареното движение, затова напълних резервоара и отскочих до един рибен ресторант за последната си вечеря в столицата. Към десет вече бях в леглото, а дрехите и бръснарските принадлежности — на стола до мен. В два след полунощ още слушах бученето на товарните камиони по магистралата и се надявах да заспя. Имах чувството, че се рея из въздуха.

Телефонът иззвъня в седем. Подскочих с размахани ръце, грабнах слушалката и избъбрих неясно:

— Ало.

— Филип?

— Кой…

— Блеър. Открили са го.

Не успях да проумея веднага.

— Чуваш ли ме? — попита тя.

— Грийн ли?

— Да.

— Къде?

— В мотел „Алта Виста“ в Рединг, Пенсилвания. Преди по-малко от час.

— Разпитват ли го?

— Не.

— Защо?

— Защото е мъртъв. Самоубил се е.