"Фуенте Овехуна" - читать интересную книгу автора (Вега Лопе де)

Пета сцена

Същите и Флорес

Флорес:

Да ви закриля Бог!

Паскуала:

                                        Слугата

на командора!

Лауренсия:

                        Ястреб зъл,

но с кротък вид!… Ти си дошъл,

изглежда, отдалеч?

Флорес:

                                        Войната

завърши! Аз се връщам пръв!

Лауренсия:

А дон Фернан?

Флорес:

                        И той е тука!

Войната свърши със сполука,

макар платена с много кръв!

Фрондосо:

Как мина битката?

Флорес:

                                        Ще мога

подробно всичко да разкажа,

защото аз бях очевидец.

За да поеме в боен поход

към оня непокорен град,

наречен Сиудад Реал,

безстрашният магистър бързо

събра от своите васали

двехилядна войска пехота

и триста конника. Повика

той и монасите във строя,

защото аленият кръст

дори монаха задължава,

макар че е с духовно звание,

да тръгне в битката, когато

с неверници се води тя.

Излезе юношата горд,

облечен в мантия зелена,

на китките — с блестящи гривни,

прихванати от шест верижки

под спуснатите му ръкави.

Бе конят му петнистобял,

огромен, силен, пил вода

от славната Гвадалквивир,

и пасъл росната трева

край бреговете й. С ресни

опашката му бе красиво

заплетена, а бели ленти

трептяха в къдравата грива,

великолепно съчетани

с петната в лъскавата кожа.

Фернандо Гомес бе възседнал

млад дорест кон със черна грива,

с муцуна, от снега по-бяла.

Облечен беше командорът

със турска ризница, с нагръдник

и със искряща гръдна броня.

Със бели трепкащи пера

бе шлемът увенчан. В ръка

държеше копие, което

бе прикрепено със една

червенобяла лента. Леко

разклащаше го — и не копие,

а сякаш ствол на бряст държеше,

оръжие, с което страх

вселява до Гранада чак!…

А Сиудад Реал прие

сражението… Обяви,

че той кастилската корона

признава и ще защити

владенията й докрай.

Започна битката! Проникна

магистърът във крепостта

и заповяда да изколят

бунтовниците и ония,

които хулеха честта му.

На всеки гражданин цивилен

той нареди да се постави

намордник на устата, после

насред площада всеки бе

с камшици бит до изнемога.

Сега там всички се страхуват

от него и го славят. Всеки

разбрал е вече, че когато

от Африка към нас се вдигнат

на поход маврите — ще има

защитник, който е способен

да счупи с аления кръст

железния им полумесец!

Магистърът с голяма почит

и дарове обсипа всички,

и — то се знае — командора.

За себе си не задържа

от плячката дори петак —

раздаде всичко на войската…

Но ето, музика се чува,

пристига тука дон Фернан!

О, нека с радост го посрещнем,

със песни, с благопожелания —

това са най-добрите лаври

за идващия със победа!