"Сините пеперуди" - читать интересную книгу автора (Вежинов Павел)8Екранът светна и в същия миг Алек видя разтревоженото лице на Казимир. — Алек! — възкликна той. — Какво се беше случило? — Нищо особено — отвърна Алек спокойно. — Имахме едно малко премеждие, но всичко мина… — С пеперудите? — Пеперудите се превърнаха на гъсеници!… Искаш ли да ги видиш? — Ами щом нямам по-добър избор! — засмя се Казимир. Известно време Казимир с мълчаливо любопитство наблюдава картините на телеекрана. — Да, сносна архитектура! — каза той. — Високи врати!… Те прави ли ходят? — Сега ще разбереш… Но сградите си имат и своите неудобства, разбира се. Стълбите им приличат на детски дървени пързалки… Да се изкачиш до втория етаж е истински подвиг. — Това ли са те! — трепна Казимир. — Защо, не ти ли харесват? — усмихна се Алек. — Бррр!… Навярно ги сънуваш нощем… — Отблизо са по-симпатични — каза Алек. — И в края на краищата няма никаква опасност да те поканят на танц. Те са съвършено глухонеми. — Тъй ли? Няколко минути Казимир ги наблюдава мълчаливо и съсредоточено. — Факт, че са поносими — обади се той най-сетне. — Изследователите на Алфагея имаха по-лош шанс от теб… Какво ти сториха, Алек?… — Ще ти разкажа по-късно… Но сега сме в добри отношения, водим философска дискусия… — На каква тема? — Старите досадни теми, разбира се. — Алек, да не криеш нещо от мен?… Къде е Дирак?… — Бъди спокоен, в пълна изправност е! — отвърна Алек. — Те ни смятаха за нещо като свои пленници, но сега сме свободни… При едно условие, че ще докажем съществуването на звездолета. Нещо лошо се появи в погледа на пилота. — Това не е проблем… — Не, моля ти се, Казимир, не прави глупости. От теб искам само едно — довечера в 11 часа да пуснеш сигнална ракета… Избери най-мощната… — Сигурен ли си, че си в пълна безопасност? — запита Казимир намръщено. — Напълно сигурен… — Колко време ще останеш между тях? — Мисля, още десетина дни… — И все пак предупреди ги да внимават… Ако стане нещо с вас, ще им пукна планетата като сапунен мехур. — Не знаех, че си толкова кръвожаден — усмихна се Алек. — Но кажи нещо за себе си… — Какво мога да кажа за себе си? — вдигна рамене Казимир. — Просто скучая като бесен… Иде ми да курдисам Дирак втори път, за да побъбря с него. — Не е лоша идея. Но не забравяй да го прибереш, когато се върнем… — Защо? — Как да ти кажа — може би на Дирак първи ще му бъде неприятно да види своето второ аз… Казимир се засмя. — Ти си все същият — каза той. — Не забравяй да поздравиш Дирак. Може би е станал чувствителен между тия гъсеници. — В края на краищата Багратионов не изключва и такава възможност… — Хайде, не ме разсмивай!… — Трябва да вървя, Казимир… — каза Алек. — В бъдеще ще поддържаме редовна връзка… — На банкет ли си канен? — Слава богу, поне тая беда ме е отминала — усмихна се Алек. — В менюто си нямат нищо друго освен хлорофил… А понякога дори той е изкуствен. — Наистина не ти завиждам… — Довиждане, Казимир… Екранът угасна. |
|
|