"Роботите и империята" - читать интересную книгу автора (Азимов Айзък)

8

За Жискар беше просто невъзможно да се пренесе през ярките образи от онова единствено посещение на Земята, без да последват и образите от ключовото посещение при Амадиро в Института по роботика.

Никак не бе лесно да се уреди тази среща. Амадиро, над когото тегнеше горчивината от поражението, за нищо на света не би засегнал още повече унизеното си достойнство, като приеме поканата на Фастълф.

— Е, добре — беше казал Фастълф на Жискар, — като победител мога да си позволя великодушие. Аз ще отида при него. Освен това наистина трябва да го видя.

Откакто с помощта на Бейли Амадиро и неговите политически амбиции бяха съкрушени, Фастълф бе станал член на Института по роботика. В замяна бе предоставил на Института цялата информация относно създаването и поддръжката на хуманоидни роботи. Произведоха няколко бройки, после проектът се провали и Фастълф се беше вбесил.

Отначало Фастълф възнамеряваше да пристигне в Института, без да го придружават никакви роботи. Щеше да застане беззащитен и (така да се каже) гол насред крепостта на вражеския лагер. Това щеше да се изтълкува като знак на смирение и доверие, но същевременно щеше да изразява и пълна самоувереност, което Амадиро веднага щеше да схване. Фастълф, сам-самичък, щеше да демонстрира своята твърда убеденост, че Амадиро с целия Институт зад гърба си не би посмял и с пръст да докосне своя самотен враг, който безгрижно и беззащитно се появява в опасна близост до него.

Но в крайна сметка Фастълф — така и сам не разбра защо — реши да вземе със себе си Жискар.

Амадиро изглеждаше малко поотслабнал от последната им среща, но все още имаше внушителен вид — висок и набит. Самоуверената усмивка, която по-рано не слизаше от лицето му, отсъстваше и когато при влизането на Фастълф се опита да я възпроизведе, резултатът наподобяваше много повече изръмжаване, което премина в унила гримаса на неудовлетвореност.

— Е, Келдън — пристъпи Фастълф, като безцеремонно се обърна към него с малкото му име, — не се виждаме често, макар че от четири години сме вече колеги.

— Хайде да не си пробутваме фалшиво добродушничене, Фастълф — раздразнено изръмжа Амадиро, — и се обръщай към мен с Амадиро. Колеги сме само формално и няма да крия — никога не съм го правил — моето твърдо убеждение, че външната ти политика е самоубийствена за нас.

Присъстваха три от роботите на Амадиро — огромни и лъщящи — и Фастълф ги изгледа с повдигнати вежди.

— Добре се охраняваш, Амадиро, срещу един сам човек, дошъл с мирни намерения и едничкия си робот.

— Те няма да ти се хвърлят, Фастълф, много добре знаеш. А ти защо си взел Жискар? Защо не твоя шедьовър, Данил?

— Няма ли да е малко опасно да излагам Данил на такава близост с теб, Амадиро?

— Приемам, че го казваш на шега. Данил не ми трябва повече. Правим си наши собствени хуманоидни роботи.

— Въз основа на моя проект.

— С подобрения.

— Но не ги използвате. Затова исках да се видим. Знам, че фигурирам в Института само по име и че дори самото ми присъствие е нежелано, да не говорим за моето мнение или препоръки. И все пак като член на Института съм длъжен да изразя своя протест от провала ви в използването на хуманоидните роботи.

— Как предлагаш да ги използвам?

— Идеята беше хуманоидите да разработят нови планети, на които в крайна сметка космолитите биха могли да се преселят — след като въпросните планети са вече тераформирани и направени напълно обитаеми, нали така?

— Но ти се противопоставяше на това, Фастълф, нали така?

— Да, така е. Исках на новите планети да се преселят самите космолити, да изкарат процеса на тераформиране както самите те сметнат за най-добре. Това обаче не стана, а сега разбирам, че май няма и занапред да стане. Нека тогава изпратим хуманоидите. Би било по-добре от нищо.

— Всичките ни алтернативи се свеждат до нищо, Фастълф, докато твоите възгледи доминират в Съвета. Космолитите няма да се отправят към необработени и неоформени планети, нито пък, изглежда, харесват хуманоидните роботи.

— Та вие не сте им дали възможност да ги харесат. Земляните започват да заселват нови планети, макар че са необработени и неоформени. И го правят без помощта на роботи.

— Много добре знаеш каква е разликата между тях и нас. Те са осем милиарда плюс един голям брой заселници.

— А космолитите са пет милиарда и половина.

— Цифрите не са единствената разлика — отбеляза Амадиро с горчивина. — Те се множат като зайци.

— Това не е вярно. Вече няколко века населението на Земята се задържа сравнително постоянно.

— Но потенциалът е налице. Ако се отдадат изцяло на преселението, без проблеми ще започнат да произвеждат сто и шестдесет милиона нови тела годишно, а тази цифра ще нараства със запълването на новите планети.

— Разполагаме с биологическата възможност да произвеждаме сто милиона тела годишно.

— Но не и със социалната. Ние живеем дълго, ние не искаме такава бърза заменяемост.

— Голяма част от новите тела можем да изпращаме на новите планети.

— Те няма да отидат. Ние ценим телата си, които са силни, здрави и способни да се съхранят в този си вид в продължение на почти четиридесет десетилетия. Земляните не могат да държат толкова на едни тела, които се износват за по-малко от десет десетилетия и които дори през този кратък период от време са разяждани от болести и разруха. За тях не е проблем да изпратят на сигурна мизерия и вероятна смърт милиони годишно. Всъщност дори и жертвите няма защо да се боят от мизерията и смъртта, защото какво друго може да им предложи Земята? Земляните, които се преселват, бягат от своя обречен свят с ясното съзнание, че всяка една промяна едва ли би била към по-лошо. Ние, от друга страна, ценим нашите добре уредени планети, пълни с всички удобства, и не бихме могли да се откажем лесно от тях.

Фастълф въздъхна и каза:

— Чувал съм всички тези доводи толкова често… Мога ли да изтъкна простия факт, Амадиро, че първоначално Аврора е била необработена и неоформена планета, която е трябвало да бъде тераформирана в приемлив вид, и че така е било и с всички останали Външни светове?

— Аз пък се наслушах на всички твои доводи до прилошаване — отвърна Амадиро, — но никога няма да ми писне да ти отвръщам. Когато са я заселвали в началото, Аврора може и да е била примитивна, но Аврора е била заселена от земляни. А в случаите, когато останалите Външни светове не са били заселвани от земляни, това са го правели космолити, които все още не са били надраснали земното си наследство. Времената вече са други. Каквото е могло да бъде направено тогава, вече не е възможно.

Амадиро повдигна крайчеца на устата си, изръмжа и продължи:

— Не, Фастълф, това, което постигна със своята политика, бе да положиш основите на една Галактика, която ще бъде населена само от земляни, докато космолитите ще трябва да увехнат и западнат. Виж какво става в момента. Твоето прословуто пътешествие до Земята преди две години беше повратната точка. Ти като че ли предаде собствения си народ, насърчавайки онези полухора да започнат преселението. Само за две години на двадесет и четири планети има вече по малко земляни, а техният брой непрекъснато расте.

— Не преувеличавай — отвърна Фастълф. — Нито една от тези планети все още не е съвсем пригодна за обитаване от човешки същества, а няма и да бъде — поне в следващите няколко десетилетия. Не всички ще оцелеят, а докато се запълват по-близките планети, шансовете да се заселят и по-далечните ще намаляват, така че първоначалната вълна ще затихне. Насърчих преселението от тяхна страна, защото разчитах да има и от наша. Ако си направим труда, все още можем да ги догоним и можем да изпълним Галактиката заедно в условията на една честна конкуренция.

— Не — отсече Амадиро. — Пропагандираш възможно най-разрушителната политика — глупашкия идеализъм. Преселението протича едностранно и така ще си остане, каквото и да правиш. Земляните са плъзнали безпрепятствено из Галактиката и ще трябва да бъдат спрени, преди да са станали твърде силни.

— Как предлагаш да го направим? Имаме договор за приятелство със Земята, където изрично се споменава, че сме съгласни да не препятстваме на тяхното преселение в космоса, при условие че те не заселват планети в радиус, по-малък от двадесет светлинни години, около всеки един от Външните светове. Те спазват условието педантично.

— Всички знаят за договора — каза Амадиро. — Но и всички знаят, че никога нито един договор не е бил спазван, щом започне да действа против националните интереси на по-мощната страна. За мен този договор няма никаква стойност.

— За мен има. И той ще бъде спазван.

Амадиро поклати глава.

— Ти си трогателно наивен. Как ще бъде спазван, когато вече не си на власт?

— Не смятам да се разделям с властта още известно време.

— Колкото повече набира сили Земята и нейните заселници, толкова повече ще расте страхът на космолитите. При това положение няма да се задържиш дълго на власт.

— Ами ако скъсаш договора и унищожиш Заселническите светове, и ако тръшнеш вратата на Земята, тогава ще тръгнат ли космолитите да се преселват и да изпълват Галактиката?

— Може би не. Но ако решим да не го правим и ако решим, че ни е добре така, както сме, какво значение ще има?

— В такъв случай Галактиката няма да стане империя на човечеството.

— И като не стане, какво от това?

— Тогава космолитите ще затъпеят и ще се изродят, макар че Земята ще бъде зад решетки и също ще затъпява и ще се изражда.

— Това са евтините ефекти, които пробутва твоята партия, Фастълф. Нямаш никакви доказателства, че ще стане така. А дори и да стане, ще сме го избрали ние. Поне няма да гледаме как някакви диваци-еднодневки стават наследници на Галактиката.

— Сериозно ли смяташ, Амадиро, че е по-добре цивилизацията на космолитите да загине, само и само да се спре преселението на Земята? — попита Фастълф.

— В моите сметки не влиза нашата смърт, Фастълф, но ако се случи най-лошото, тогава… какво пък, да, за мен нашата гибел е много по-дребна заплаха от триумфа на някаква си шайка човекоподобни, разяждани от зарази, и краткоживущи същества.

— От които ние произхождаме.

— И с които вече нямаме истинско генетично родство. Да не би да сме червеи, защото преди милиарди години червеите са били сред нашите предци?

Фастълф се изправи със стиснати устни. Пламнал от гняв, Амадиро не се опита да го спре.