"Фондацията" - читать интересную книгу автора (Азимов Айзък)

1

ХАРИ СЕЛДЪН — …роден в 11988 г. от Галактичната ера; починал в 12069 г. Датите по-често се дават съобразно настоящата Ера на Фондацията — 79 г. спрямо година първа от Ерата на Фондацията. Родил се в семейство от средната класа на Хеликон, сектор Арктур (където според една легенда със съмнителна достоверност баща му отглеждал тютюн в хидропонните заводи на планетата); от ранна възраст показал удивителни способности по математика. Безброй са анекдотите за способностите му и някои от тях са противоречиви. Разправя се, че на двегодишна възраст бил… …Несъмнено най-големите му постижения били в областта на психоисторията. Селдън заварил в тази област само редица неясни аксиоми; оставил след себе си задълбочена статистическа наука… …Най-добрият съществуващ източник, с който разполагаме, за подробности от живота му е биографията, написана от Гаал Дорник; като младеж той се запознал със Селдън две години преди кончината на великия математик. Историята на запознанството им… ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

Всички цитати от Енциклопедия Галактика тук са взети от 116-то издание, публикувано през 1020 г. от Ерата на Фондацията от Енциклопедия Галактика Пъблишинг Кьмпани, Терминус, с разрешение на издателите. Б. а.

Казваше се Гаал Дорник и беше просто едно селско момче, което никога дотогава не бе виждало Трантор. Поне не в действителност. Беше го виждал много пъти на хипервидео и понякога по триизмерните предавания на новини по случай коронация на императора или откриване на сесия на Галактичния съвет. Макар да бе прекарал целия си живот на Синакс, която се въртеше около една звезда в покрайнините на Синьото течение, както виждате, той не бе изолиран от цивилизацията. По онова време никой район на Галактиката не беше изолиран.

Тогава в Галактиката имаше двадесет и пет милиона населени планети и всичките бяха верни на Империята, чието седалище беше Трантор. Бе последният половин век, за който можеше да се твърди това.

За Гаал пътуването беше връх в младежкия му живот на учен. Бе летял и преди в Космоса, така че като пътешествие преходът имаше малко значение за него. Разбира се, преди бе летял само до единствения спътник на Синакс, за да събере данни за механизмите на отклонение на метеорите, необходими му за неговата дисертация, но пътуването в Космоса е едно и също независимо дали човек прелита половин милион мили [Разстоянията при космически полети се дават в мили по подобие на морската терминология. Б. пр.] или също толкова светлинни години.


Беше се постегнал за скока през хиперпространството, явление, с което човек не се сблъсква при обикновено междупланетно пътуване. Скокът оставаше и вероятно винаги щеше да остане единственият практичен метод за полети между звездите. Пътуването през обикновеното космическо пространство не можеше да става по-бързо от скоростта на светлината (научно познание, което е сред малкото неща, известни още от забравеното утро на човешката история), а това би означавало да се лети години дори между най-близките населени системи. През хиперпространството, онази невъобразима зона, която не е нито пространство, нито време, нито енергия, нито материя, нито нещо, нито нищо, човек може да прекоси Галактиката в интервала между два съседни мига.

Гаал чакаше първия от тези скокове с леко опасение, свило се кротко в стомаха му, а всъщност първият скок завърши само с лек тласък и слабо вътрешно потръпване, което свърши миг преди да е сигурен, че го е усетил. Това беше всичко.

После остана само корабът — голям и блестящ; безличен продукт на 12000 години напредък в Империята; и той самият — с доктората си по математика, защитен наскоро, и с покана от великия Хари Селдън да отиде на Трантор и да се присъедини към огромния и в известна степен загадъчен „Проект Селдън“.

След разочарованието от скока Гаал очакваше да зърне за първи път Трантор. Непрекъснато наобикаляше зрителната зала. В предварително оповестени часове стоманените капаци се вдигаха и той винаги биваше там, гледаше суровия блясък на звездите, наслаждаваше се на невероятния мъглив рояк на звезден куп, наподобяващ гигантско струпване на светулки, спрени посред полета им и обездвижени завинаги. Един път видя студения синкавобял дим на газообразна мъглявина с леден отблясък на около пет светлинни години от кораба, която след два часа и още един скок изчезна.

Най-напред зърна слънцето на Трантор като ярко бяло петно, едва ли не загубено сред милиарди подобни нему, позна го само защото му го посочи информаторът на кораба. Тук, в центъра на Галактиката, звездите бяха нагъсто. Но след всеки скок слънцето засияваше все по-силно, давеше другите, правеше ги бледи и размити.

През помещението мина един от офицерите и каза:

— През останалата част от полета зрителната зала ще бъде затворена. Пригответе се за кацане.

Гаал го последва, хвана го за ръкава на бялата униформа с герба „Кораб и слънце“ на Империята.

— Не е ли възможно да ме оставите тук? Иска ми се да видя Трантор.

Офицерът се усмихна и Гаал се изчерви леко. Досети се, че говори с провинциален акцент.

— Ще кацнем на Трантор утре сутрин — обясни офицерът.

— Имам предвид да го видя от Космоса.

— Е, съжалявам, момчето ми. Ако това беше космическа яхта, можеше да се уреди нещо. Но ние се спускаме надолу откъм страната на Слънцето. Няма да ти е приятно едновременно да ослепееш, да бъдеш обгорен и радиационно облъчен, нали?


Гаал си тръгна. Офицерът подвикна след него.

— Всъщност от Трантор ще се вижда само едно сиво размазано петно, момче. Защо, след като кацнем на Трантор, не направиш обиколка в околопланетното пространство? Евтино е.

— Благодаря ви много — отвърна Гаал, като погледна назад.

Беше детинщина да се чувства разочарован, но детинщината е природно присъща не само на детето, но и на възрастния, а в гърлото на Гаал беше заседнала буца. Никога не бе виждал Трантор, разстлал се с цялата си невероятност, и не бе очаквал, че ще се наложи още да почака.