"Абдуллах земният и Абдуллах морският" - читать интересную книгу автора (Милев Йордан)

5. Рибарят и дъщеря му

На четиридесет и първия ден рибарят седнал да размисли за този застой в работата. Натъжил се и заплакал. Разтревожена от скръбта на баща си, дъщеря му Амина го попитала:

— Защо плачеш, татко?

Той й разказал всичко.

— Показа ли хлебарят ненавист и недоволство? Обидил ли те е с някоя дума, татко? — попитала тя.

— Не, момичето ми, точно обратно. Той се радва, като ме види, и ласкаво ми се усмихва. Ала много ме е срам, защото не съм му върнал нищо от заема. Вече четиридесет дни изминаха, без да уловя нито една риба, за да я подаря на този благороден хлебар, който ни обгради с щедростта си. Искал съм много пъти да скъсам мрежата си и да я хвърля, за да не се мъча с нея всеки ден без полза.

— Човек трябва да се труди, дори и да не постигне успех — казала дъщеря му. — Упоритият непременно ще успее, татко.

След нищетата непременно идва богатството, а след трудността — радостта. И кой знае? Може би днес е краят на трудните дни и началото на дните на благоденствие и радост.