"Дневен патрул" - читать интересную книгу автора (Лукяненко Сергей, Василиев Владимир)ЧАСТ ТРЕТА РАЗЛИЧНА СИЛАПРОЛОГТаксито бе спряно от Юха Мустайоки — сега той бе старшият в малката им група. Яри Кусинен и Райво Никиля мълчаливо се настаниха на задната седалка на старата жигула. Юха седна отпред. — Откарайте ни в Ше-ре-ме-тие-во — грижливо изговори той. Колкото и да бе странно, за Мустайоки това беше езикът на неговото детство, макар и вече доста позабравен. Но на него езиците винаги му се бяха удавали, пък и живееше близо до руската граница и редовно ходеше да пиянства в Петербург. Останалите предпочитаха ферибота до Швеция — по време на нощното пътуване можеха да се напият с водка, купена от безмитния магазин, през деня имаха възможност да се наспят, без да напускат ферибота (на кого му е притрябвал този Стокхолм?), а на връщане — отново да се отдадат на скъпоструващото удоволствие. Но Мустайоки упорито си пътуваше до Петербург. — Карайте бързо и вни-ма-тел-но. Шофьорът потегли. Бързо и внимателно. Да караш чужденци до летището си беше голямо удоволствие. Подобна далавера рядко се падаше на безработни инженери като него, припечелващи с таксиметрови превози. Още повече точно навръх Нова година, при това двехилядната, когато всичко живо гледаше да изкара нещичко и за по-богата трапеза, и за по-хубави подаръци на роднините. Тримата Различни, мълчаливо седящи в колата, не се вслушваха в мислите на шофьора. Макар че, разбира се, при желание можеха да го направят. Когато вече бяха на околовръстния път, Юха се обърна към приятелите си и попита: — Нима наистина си тръгваме, братя? Яри и Райво закимаха в съгласие. Наистина беше трудно да се повярва, че са приключили разпитите на Нощния патрул, посещенията на мрачните сътрудници на Инквизицията, суетенето на ловкия вампир — адвокат на Дневния патрул, добре известен както сред хората, така и сред Различните. Отърваха се. Отърваха се, пуснати бяха от страшната, студена, негостоприемна Москва. Макар и не вкъщи, а засега само в Прага, където отскоро се намираше Европейското бюро на Инквизицията. Но бяха пуснати. С ограничаване на правата, със задължение да се регистрират, когато пристигнат, но все пак… — Горкият Оликайнен… — въздъхна Райво. — Той толкова обичаше чешката бира. Казваше, че това е най-хубавата бира на света след „Лапин Култа“. Никога вече няма да пие бира… — Ние ще изпием халба бира и за него — предложи Яри. — Три халби — заключи Юха. — Той беше най-достойният от Братята на Регин. — А ние? — попита след кратък размисъл Яри. — Ние също сме достойни — съгласи се Юха. — Изпълнихме дълга си. Кой знае защо при тези думи и тримата сведоха погледи. Малката секта на Тъмни Различни, наричащи себе си Братята на Регин, съществуваше в Хелзинки от почти петстотин години. Те бяха от онези малцина Различни, които не бяха приели Договора официално, но тъй като никога не го бяха нарушавали сериозно, Патрулите гледаха на това през пръсти. Светлите, изглежда, бяха доволни, че двайсет-трийсет Тъмни се занимават с безобидни ритуали, религиозни песни и археологически разкопки. Тъмните, които всеки век по два-три пъти се опитваха да привлекат Братята на Регин на работа в Дневния патрул, също бяха вдигнали ръце от тях. Доскоро и Юха, и Яри, и Райво, и техният загинал приятел Паси Оликайнен, се отнасяха към ролята си в сектата като към интересна, дори донякъде весела игра. Техните предци бяха прекарали целия си живот в редовете й, децата им също щяха да бъдат Братя на Регин… Осиновените им деца, разбира се. Различните рядко имаха щастието децата им също да се родят със способностите на Различен. Това беше обичайно само при низшите Тъмни, вампирите и върколаците… На маговете от малката финландска секта им беше по-трудно. Налагаше им се да скитат из целия свят и да търсят дечица-Различни, които да осиновят, възпитат и приобщят към великото дело — служенето на Фафнер. Най-често такива деца се намираха в екзотични и слаборазвити страни. Райво, например, по произход беше от Буркина Фасо. Когато беше мъничко момченце с опулени очи, криви рахитични крачета и увиснало коремче, го купиха от бедните му родители за четиринайсет долара. Излекуваха го, възпитаха го, научиха го на финландски език. Кой би си помислил, гледайки красивия снажен чернокож младеж, че го е очаквала съвсем различна съдба? Яри беше намерен в едно затънтено място в Макао. Още на четиригодишна възраст той вече крадеше по забележителен начин, използвайки магическите си способности, и благодарение на това бъдещите му осиновители го бяха открили. Дори не се наложи да плащат на никого за него. Яри така и не израсна на височина, но гъвкавият ум и добрите му магически способности много радваха Братята на Регин. А Юха беше от Русия. По-точно — някъде от Южна Украйна. От дете се отличаваше със страст към пътешествията, на седемгодишна възраст бе пресякъл с товарни влакове и на автостоп цялата страна, после бе преминал границата пеша, за да почука един ден на вратата на малката къщичка на съпрузите Мустайоки, верни членове на сектата. Това не можеше да се обясни с нищо друго, освен с магическо предопределение. По някаква жестока ирония на съдбата само загиналият Оликайнен си беше финландско момче. Шофьорът никога досега не беше возил толкова странна компания — бял младеж с физиономия на украинец, черен като катран негър и дребен азиатец с дръпнати очи. При това всички говореха свободно някакъв скандинавски език — финландски или шведски. Но какво ли не се случваше в живота… Когато пристигнаха на летището, Братята първо проучиха разписанието на полетите, но коварната и неразбираема Русия отново им беше подложила крак: оказа се, че полетът за Прага се отлага вече за четвърти път. Наистина, имаше и транзитен полет до Дуисбург с кацане в Прага. Транзитът, естествено, го нямаше в разписанието, а самолетът за Мадрид, който също минаваше през Прага, излиташе в много неудобно време. Така че се наложи да променят плановете си пред самата каса, докарвайки до състояние на необяснима свирепост здрав момък по анцуг, носещ ланец с дебелина на пръст и сграбчил мобилен телефон в огромната си космата ръка. Момъкът се канеше да залепи шамар на дребния Яри, но Райво побърза да направи заклинание за почтителност, след което у хората от насъбралата се дълга опашка изчезнаха каквито и да било претенции към туткащия се финландец. — Ще летим за Дуисбург — реши най-накрая Юха. — Така е по-удобно. И ще чакаме по-малко. Полетът за Прага ще го отменят още три пъти, виждате ли? Разбира се, те виждаха. Нишките на реалността се бяха сплели в малък възел и злощастният полет щеше да се осъществи чак късно вечерта. Почти забравеното усещане за свобода опияняваше не по-малко от любимата „Лапин Култа“. Докато Юха общуваше с миловидната касиерка и й прилагаше магическо въздействие, Яри и Райво с удоволствие зяпаха залата — минаващите пътници, продавачите в осветените като аквариуми магазинчета, задължителните за всяко летище представителства на световните авиокомпании… Яри пръв забеляза Различния. — Виж! Близо до изхода към пистите, на барплота седеше Светъл маг и пиеше кафе от тъмнозелена чашка. До високо столче беше оставена полупразна пътна чанта. Известно време Яри и Райво изучаваха аурата на Различния — той беше абсолютно уравновесен и контролираше прекрасно емоциите си. Със сигурност ги беше забелязал, но с нищо не го показа. — Нима никога няма да ни оставят на мира? — въздъхна Райво. — Мислиш ли, че ни следи? — Разбира се. — Райво звучеше доста уверено. — Нали сме задължени да отидем на заседанието на Трибунала? А московският Нощен патрул е длъжен да се убеди, че освободените свидетели са отпътували за Прага. Ще видиш, че ще ни съпроводи до самия самолет. — Но дотогава има почти пет часа! — Че закъде да бърза Различният? Нали е на работа? Към тях се присъедини Юха с билетите. От него слабо полъхваше на магия — разбира се, вече нямаше билети за настоящия ден, наложи се да му дадат от резервираните, заради което бе принуден да въздейства и на касиерката, и на началниците на летището. — Ето, вземете… — започна той и млъкна. Погледна внимателно Братята и настръхна. — Какво става? — Виж. Там, на бара, пие кафе. Юха погледна към бара и видя. И точно в този момент в тюркоазената аура се появи тъмночервена ивица. — Вълнува се — отбеляза Яри. — Още един Различен! — каза Райво. — Ей там, при изхода! Наистина, точно до стъклените врати стоеше мургав пълен мъж на видима възраст малко над трийсет. С едната ръка бършеше челото си с носна кърпичка, а в другата държеше до ухото си мобилен телефон. При това мълчеше, очевидно изслушвайки нечии подробни инструкции. До него беше оставено малко дипломатическо куфарче. Този Различен беше Тъмен маг. — И тези ни следят — промърмори Райхо. — За какво сме им изтрябвали? — усъмни се Юха. — Не може ли Различните да си имат своя работа в международното летище на Москва? — Бъди бдителен, Братко! — напомни му Яри. — Фафнер се натъжава и се тревожи от лекомислието… Юха си помисли, че след бездарно провалената операция с пренасянето на Нокътя в Москва възроденият Фафнер би трябвало да изпепели и четиримата. По-точно тримата оцелели. Но, както обикновено, не каза нищо на глас. През това време Светлият допи кафето си, хвърли недоволен поглед към Тъмния и тръгна някъде в посока на ресторанта. Аурата възвърна тюркоазения си цвят, с едва забележими тъмночервени следи на мястото на ивицата отпреди малко. А Тъмният продължаваше да разговаря по телефона. По-точно — да слуша. — Искат да се уверят, че ще отлетим! — повтори проницателният Райво. — И ние самите ще се радваме, какво да правим тук? Но Райво грешеше. Светлият маг се разходи из летището, после отново се върна на бара, взе си кафе, извади някаква книга и започна да чете. След като свърши разговора си, Тъмният се приближи към касата и Братята доловиха следа от магия. Доста силна — около четвърта степен. — Какво прави той там? — притесни се Райво. — Също си взима билет? Така ли? Юха, дали той няма да се опита да ни попречи? — Защо? — учуди се Юха. — Вижте! Тъмният маг се отдалечи от касата с билет в ръка. — Анулирали са нечий продаден билет! — досети се Райво. — Виж ти! Ще стане скандал… На регистрацията наистина избухна скандал, след около четири часа, когато всички се бяха наредили на една и съща опашка. Всички до един, включително и Светлият. Изведнъж съобщиха учтиво на един от пътниците, че са му продали билет по погрешка, че авиокомпанията се извинява и му предоставя билет в бизнес класата за следващия полет… Тъмният маг наблюдаваше недоволния пътник, сякаш нищо не се е случило. Изглежда, даже се усмихваше. Виж, на Братята на Регин не им беше до усмивки — и Тъмният, и Светлият щяха да летят в един и същ самолет с тях. — Решили са да ни съпроводят до самата Прага — реши най-накрая Райво. — Отнасят се сериозно към работата. Юха поклати глава. — Не, братко. Не. Нещо тук не е наред. Ще видите — пак ще си имаме работа с тях… |
||
|