"Мъртвите сибирски полета" - читать интересную книгу автора (Фалк Виктор)

LIV. КЪРВАВАТА СВАТБА

Къщата на Ягодкин днес бе пълна с хора. Те бяха тука от няколко часа, насядали на разкошните канапета, където оживено разговаряха.

Днес Ягодкин празнува двойно празненство: омъжването на дъщеря му и на брат му. Това бе достатъчно, за да обърне вниманието на целия Петербург.

Различно се говореше между хората. Някои казваха, че съществувала омраза между братята и че никак не се разбират. Особено интригуваше хората обстоятелството, че Клариса, два пъти по-млада от чичо си, се омъжва за него. Тези, които познаваха комедианта от по-рано, се чудеха как така той измени начина си на живот. Спомняха си, че той бе беден и лишен от всичко и изведнъж стана богат човек.

Изглежда, че е спечелил някаква сума на лотария или пък брат му е подарил някой милион, казваха други. Всички се чудеха как една млада и красива мома се решава да се ожени за един стар човек.

Наистина чудно!…

Гостите почнаха да стават нетърпеливи, тъй като не можеха да разберат забавянето на младоженците. Всички погледи се отправяха към прозорците на горния етаж, където мислеха, че са младоженците. Мнозина бяха готови да дадат много нещо, за да разберат какво става зад дебелите стени на Ягодкиновия дом.

Николай Ягодкин се разхождаше из стаята. Лицето му го издаваше, че е много разтревожен от разговора с брат си.

Ягодкин и комедиантът бяха облечени в салонни дрехи.

— Това ли е всичко, любезни Николай, или имаш още нещо да ми кажеш? Мислех, че ще ми говориш съвсем друго нещо — че ще ме поздравиш като баща, но думите ти не са родителски.

— Родителски? Аз проклинам минутата, когато ще стана твой баща — каза Ягодкин. — Мислиш ли, че е естествено да свържеш живота си с едно младо същество ти, чиито дни са преброени?

— Но когато това момиче те обича? — каза комедиантът, като сви рамене. — Според мене тази женитба не е така неестествена, както ти мислиш.

— Голяма рядкост е човек на твоите години да се ожени за едно момиче.

— Не си прав, като мислиш, че не ще пазя дъщеря ти по-добре, отколкото всеки друг. Аз мисля, че с това ще я…

— Направиш нещастна… — каза Ягодкин.

— Нещастна? Мамиш се, брате, тя ще е много щастлива с мене.

Ягодкин се доближи до брат си и го загледа втренчено.

— Мислиш ли, че Клариса ще те обича, както жената обича своя мъж? Клариса ме обича много — каза Ягодкин, като въздъхна, — също и аз нея, и ми е много мъчно, като си помисля, че ще я направя нещастна с тази женитба. Без съмнение тя ще те намрази, щом научи за по-раншния ти живот.

— Да, ти я обичаш като единствено дете — каза комедиантът, — но има един човек, който я обича повече от тебе — този човек съм аз.

Банкерът стисна юмрук и се облегна на канапето.

— Този е най-тежкият ден от моя живот — каза той, — днес аз приличам на онзи гръцки цар, който бил заставен да пожертвува дъщеря си.

— Позволи ми да ти напомня — каза комедиантът с по-тих глас, — че аз не ще заведа дъщеря ти на смърт, а в църква — на венчило!

— Да не говорим за това, само едно ми кажи: мислиш ли, че ще можеш да убедиш Клариса да се омъжи за тебе?

— Излишно е да питаш. Не виждаш ли колко хора ни чакат долу не за да чуят спора ни, а за да изкажат своята почит и да присъствуват на венчавката ни. Клариса ще бъде моя жена, разбра ли? Горко ти, ако искаш да попречиш на това!

— Знам с какво ме заплашваш — каза Ягодкин. — Ще ме издадеш, че в касата ми има фалшиви банкноти. Добре тогава. За да избавя дъщеря си, предпочитам да стана най-бедният баща.

Той тръгна към вратата, но комедиантът го задържа.

— Глупак, какво мислиш да правиш? Нима сам искаш да паднеш в пропастта?

— Не сам, а с тебе. Искам да спася дъщеря си — каза банкерът.

— Глупец, тя не иска да я спасяваш. С постъпката си ще погубиш и трима ни.

— Нека — каза банкерът. — Щом нищо не може да се измени, аз съм съгласен с първото — да стане сватбата.

— Това ми се нрави — каза комедиантът, — ти ще разбереш от лицето на дъщеря си, че тя не е нещастна, както мислиш, а напълно щастлива.

— Не ми говори за това, известно ми е, че Клариса е нещастна.

Няколко минути по-късно двамата братя бяха в друга стая, окичена с цветя.

В сватбен тоалет Клариса беше прелестна. Беше облечена в хубаво ушита рокля от бял атлаз. Младоженецът й беше подарил бисерна огърлица, която красеше деколтето й. На главата й бе поставен миртов венец. И тази красива девойка, която цели 18 години Ягодкин бе гледал и й се бе радвал, трябваше сега да стане съпруга на един последен човек?

Щом Клариса забеляза комедианта, посрещна го и вежливо му подаде ръка, която той целуна.

След това тя целуна ръка на баща си.

— Време е да се отива в черква — каза комедиантът.

— За минутка — каза банкерът. — Остави да прегърна за последен път дъщеря си, преди да си я извел от къщата ми. Мило дете, би трябвало най-напред да получиш майчина благословия — обърна се Ягодкин към дъщеря си, — но тъй като тя е далеч, то имай бащината ми благословия.

— Нима мама не ще дойде на сватбата ми? — попита Клариса.

— Вече е време, а гостите са нетърпеливи — каза комедиантът. — Клариса, дай ръката си!

— Върви, дете мое, нека благословията ми е с тебе.

Уловил Клариса под ръка, комедиантът важно излезе навън, където ги очакваше нетърпеливата и любопитна публика.

Щом излязоха, доволен от очарованието, което тя произведе върху насъбралите се, той радостно я въведе във файтона.

— Нищо ли няма да ми кажеш? — попита той по пътя.

— Това, което имам дати кажа, е добре известно, защото много пъти и при всеки случай съм ти заявявала: че те презирам и мразя — отговори тя.

Комедиантът равнодушно вдигна рамене.

— Ти ще ме обикнеш, след брака ние ще се разберем, тъй като имаме еднакви характери. И двамата дирим щастието по необикновени пътища.

— Проклинам пътя, който съм избрала. Каква придобивка, че съм дъщеря на милионер? Аз не съм господарка на сърцето си като другите девойки…

— Ти ще бъдеш щастлива и напълно доволна от мене.

В тая минута файтонът спря пред черквата и Клариса нямаше възможност да отговори.

Зловещата благословия на свещеника беше произнесена — Андрей Ягодкин и Франциска бяха венчани.

Като се извърна назад, Франциска забеляза, че Николай Ягодкин плаче.

Комедиантът постави ръка върху рамото му:

— Братко, вместо да се веселиш, ти плачеш?

Ягодкин го изгледа презрително.

След малко сродниците честитиха на младоженците.

Голямо угощение се приготвяше в къщата на Ягодкин. Голямата стая на първия етаж беше богато наредена. Навсякъде личеше разкош и богатство. Нищо чудно: милионерът омъжваше дъщеря си. С това Ягодкин желаеше да манифестира своето богатство. Всички му честитяха.

Ядоха и пиха през целия ден. Франциска също имаше настроение, а Ягодкин се мъчеше да си придаде колкото е възможно по-доволен вид. Угощението продължи до разсъмване и към 8 часа сутринта гостите се разотидоха.

Не след дълго младоженците се отделиха, като всеки влезе в отделна стая.

На другия ден, когато Франциска току-що се беше облякла, на вратата тихо се почука.

— Влезте! — каза Франциска.

В стаята влезе комедиантът.

— Мила женице, добре ли прекара нощта и дали не си ме сънувала? — попита той.

Франциска цяла трепереше. Гласът му я ужаси.

— Мила моя, известно ти е — каза той, — че аз съм твой съпруг, който те е обичал и нетърпеливо е очаквал тази минута, за да ти докаже това. Не трябва да се страхуваш от мене.

— Не ме приближавай! Аз те презирам и се гнуся от тебе — извика Франциска.

— Мила, ти не си вече девойка, а моя съпруга, моя робиня и желаеш или не, трябва да ме обичаш. А сега ела с мене в стаята ми.

Но понеже тя не мръдваше, комедиантът я хвана през кръста и започна силом да я тегли към вратата.

В тая минута вратата се отвори и влезе банкерът. Достатъчен беше само един поглед, за да узнае какво ставаше в стаята. Извика заканително:

— Андрей, ела с мене в кабинета ми, имам да ти казвам нещо насаме.

За момент комедиантът се замисли, боейки се да не би брат му да му готви някаква изненада. Той провери горния джоб на палтото си.

— Добре, готов съм да дойда — отговори.

— Прощавай, мила Клариса, веднага ще се върна.

Двамата се запътиха към кабинета. Трябваше да се измине един доста тесен коридор, докато се стигне до него. Стаята на деловодителя беше точно до кабинета. Докато братята влизаха, Франциска изтича и влезе в стаята на деловодителя, за да може да подслушва, без да я забележат.

Тя дочу още отначалото, че те се скараха.

С хриплив глас Ягодкин каза:

— Андрей, за последен път те моля да върнеш дъщеря ми, бъди добър и не ми я отнемай, не ме опропастявай.

— Твоето дете е вече моя жена — отговори другият.

— Не мога да разбера какви подбуди те накараха да се ожениш за нея, но имам предчувствие, че това не ще свърши добре. Ако върнеш дъщеря ми, ще получиш един милион!

— Ха, ха, ха, навярно от фалшивите милиони? — засмя се Андрей.

Франциска трепна, като узна ужасната истина.

Тези думи подействуваха силно на банкера и той громко викна:

— Негоднико, ти бе причина да приема тия пари, но аз ще те погубя!

Клариса не виждаше какво става вътре. Тя стисна в ръка ножа, който беше взела със себе си и с който мислеше да си послужи, за да се отърве от човека, от когото се гнусеше.

— Ти отправяш срещу мен револвер? — чу се гласът на банкера. — О, сатана в човешки лик, изверг, който е готов да стане братоубиец!

— Успокой се, братко! — извика комедиантът. — Обичам те, за да не ти направя никаква злина. Но бъди послушен и мирен — и но този начин ще бъдем добри приятели. А сега довиждане, братко. Не желая повече да карам дъщеря ти да ме чака.

— Довиждане!

С голяма скорост вратата се отвори и на прага се показа тъмна фигура.

— Веднъж завиваш! — извика Франциска, издигайки блестящия нож в ръката си.

Със задавен вик някой грохна на земята.

— Той е мъртъв и аз съм свободна.

В тая минута в коридора се чу глух смях. На една врата, изправен с лампа в ръка стоеше комедиантът. Той изгледа Клариса със сатанински поглед.

— Много лошо се мина, гълъбчето ми — каза той, — ножът, който беше предопределила за мене, прободе този, когото наричаш свой баща, моя брат Николай Ягодкин.

Оставихме княгиня Хела тъкмо когато тя побягна с малкия Владимир от гората.

Като че нещо я гонеше, тя бягаше от мястото, където бе намерила детето, тя все по-силно тичаше, като не обръщаше внимание на храсталака, който я дращеше.

Отначало Владимир плачеше и се мъчеше да се откопчи от ръцете й, но тя успя да го залъже, тъй че той най-после почна да я следва като своя майка.

Негова майка! Бедното дете, то не помнеше майка си и си помисли, че Бог му е изпратил тази, за да не бъде самотно!

Хела често издигаше детето и дълго го целуваше… Тя го милваше по гладката косичка и го именуваше с разни имена. Тича така с него до късно през нощта. Полудялата почна да мисли къде ще нощува. Не смееше да остане на открито. Тя се огледа на всички страни и забеляза една пещера.