"Мъртвите сибирски полета" - читать интересную книгу автора (Фалк Виктор)
CIII. ОСЪДЕНИЯТ НА СМЪРТ
Владимир не бе затворен в тъмница, а в една добре мебелирана стая. Всяка минута очакваше да дойде палачът и да му отсече главата. Владимир се радваше, че ще стане така.
Той мислеше за Вера, когато вратата се отвори и влезе директорът на петербургската полиция — Ашинов.
— Идвам — каза Ашинов, — за да ви питам още веднъж: ще ми кажете ли кой ви накара да убиете великия княз?
— Никой, аз сам пожелах това — отвърна решително Владимир.
— Значи вие сте убиец и наказанието ви ще бъде бесилката.
— Аз съм войник, следователно не можете да ме обесите.
— Убийците се обесват, за това ще се погрижа сам — каза Ашинов, като трясна силно вратата.
„Чуден човек — помисли си Ашинов. — Той сам се обвинява и иска да умре, когато великият княз желае да го спаси!“
Императорът беше в кабинета си, когато Ашинов му съобщи, че известният англичанин Еферсон желае аудиенция. Императорът заповяда да го пуснат. След няколко минути Еферсон бе пред него.
— Ваше Величество, чух, че сте подписали смъртната присъда на Владимир Рошински — каза англичанинът. — Дойдох да се застъпя за този младеж.
— Виждам, че той ви интересува, обаче съжалявам, че не мога да ви бъда полезен, защото присъдата е вече произнесена.
— Да, Ваше Величество, според закона убийците се осъждат на смърт и не трябва човек да има милост към тях — каза Ашинов и очите му светнаха.
— Милост към този младеж, Ваше Величество! Ако позволите да го убият, вие губите един от най-добрите войници и, второ, убивате неговата майка — каза Еферсон.
— Ваше Величество — каза Ашинов, — ако помилвате убиец, вие спечелвате още един убиец за себе си.
— Да, така е — потвърди Александър II. — Няма милост! Да се обеси!
— Нека Бог се смили над неговата майка — каза Еферсон, като излезе с наведена глава от кабинета на императора.
Ашинов извади лист хартия и го поднесе на императора. Това бе смъртната присъда на Владимир.
Императорът машинално погледна написаните редове и като се замисли за малко, постави подписа си. Ашинов взе присъдата и се запъти към Петропавловската крепост.