"Euthanasia" - читать интересную книгу автора (Михайловски Стоян)

II

— Славата съм, отвори!

Многажди ме ти повика,

юноша когато бе —

ето, додох най-подире,

ей, простирам ти ръце…

Подир тебе всекидневно

кат’ робиня ще вървя —

със сияние надзвездно

ликът ти ще озаря…

Ще поставя твойто име

върху всичките уста

и животът ти ще мине

в постоянни тържества!

Вред с венци ще те посрещат

и — обожествен герой —

в твоя чест ще се уреждат

празнувания безброй!

Всеки ден и час Печата

ще гърми с делата ти —

и тълпата ще се впряга

да влече колата ти…

— Бягай, Славо смехотворна,

другаде носи венци,

бягай, блуднице позорна,

другаде герой търси!

От тълпата бясна, сляпа

не приемам аз тамян —

не, не ща да ме оцапа

с почести дивата сган!

Паметник не ща — не искам

да се увековеча,

нужда никаква не виждам

жив да бъда — кат’ умра!

Бъдещето поколенье

нищо нек’ не знай за мен —

нек’ умре светът за мене

на последния ми ден…