"Тъмната кула" - читать интересную книгу автора (Кинг Стивън)

ПЕТ

Роланд знаеше, че Сузана бе видяла както него, така и Еди — ето защо бе положила толкова усилия, за да произнесе тази едничка дума. Джейк и Калахан обаче изобщо не ги бяха забелязали. Момчето и отецът бяха влезли в „Дикси Пиг“ — постъпка или безкрайно храбра, или безкрайно глупава — и сега цялото им внимание бе концентрирано върху онова, което бяха заварили там.

Ала независимо дали постъпката им беше безразсъдна или не, Роланд се чувстваше страшно горд от Джейк. Той видя, че момчето бе установило канда между себе си и Калахан — така се наричаше разстоянието (го никога не бе едно и също в две различни ситуации), което не позволяваше на двама изправени пред превъзхождащ ги противник стрелци да бъдат повалени с един изстрел. И двамата бяха готови да се сражават. Калахан държеше пистолета на Джейк… и още нещо; някаква миниатюрна статуетка. Роланд бе почти сигурен, че става въпрос за кан-тах, едно от малките божества. Момчето носеше оризиите на Сузана в пазарската чанта, която бе дошла при тях незнайно вече откъде.

Стрелеца се загледа в една дебела жена, чийто човешки облик свършваше до врата. Маската, която носеше над тлъстата си тройна брадичка, висеше съдрана на парцали. Докато наблюдаваше плъхоподобното същество, Роланд внезапно разбра толкова много неща. Някои от тях биха му се изяснили и по-рано, ако вниманието му — също като това на момчето и отеца в настоящия момент — не беше фокусирано върху други неща.

Отрепките на Калахан например. Навярно бяха тахийни — рожби нито на Първоначалието, нито на естествения свят, а презрени същества, дошли от бездната между двете. Определено не бяха от онези създания, които Стрелеца познаваше като бавните мутанти — те се бяха появили вследствие на неразумните войни и гибелните експерименти на древните. Не, отрепките от „Дикси Пиг“ бяха чистокръвни тахийни — или кан-той, както ги наричаха някои… Трябваше да се досети за това. Колцина служеха на съществото, известно като Пурпурния крал? Част от тях? Повечето?

Всички?

Роланд си каза, че ако верният отговор беше третият, то пътят към Тъмната кула наистина щеше да е доста труден. Стрелеца и без това не обичаше да се взира отвъд хоризонта, а в неговия случай липсата на въображение определено беше благословия.