"Роуз Мадър" - читать интересную книгу автора (Кинг Стивън)

ЧАСТ ПЪРВАЕДНА КАПКА КРЪВ

1

Изминаха общо четиринадесет години адски мъки, но тя почти не си даваше сметка за това. През повечето време живееше в дълбок унес и неведнъж почти успяваше да се убеди, че това не е истинският й живот, че някой ден най-сетне ще се събуди, ще се прозее и сладко ще се протегне, като героиня от анимационен филм на Уолт Дисни. Най-често тази мисъл й хрумваше, когато той я пребиваше толкова жестоко, че после тя трябваше да полегне, за да дойде на себе си. Правеше го три-четири пъти годишно. През 1985 година — годината на Уенди Яроу, на служебното порицание, на „спонтанния аборт“ — това се бе случило почти десет пъти. През септември същата година за втори и за последен път я откараха в — болница в резултат на нежните грижи на Норман… за последен, поне засега. Тогава храчеше кръв. Надявайки се, че ще й мине, той отлага отиването в болницата три дни, но когато вместо това кръвоизливът се усили, й нареди точно какво да каже (винаги й нареждаше точно какво да каже) и я отведе в „Сейнт Мери“. Избра нея, защото след „помятането“ от „Бърза помощ“ я бяха откарали в Градската болница. Оказа се, че има счупено ребро, което е засегнало белия дроб. Разказа историята за падането по стълбите за втори път през последните три месеца и й се стори, че този път дори стажантът не повярва, но нямаше никакви неудобни въпроси. Просто я излекуваха и я пратиха у дома. Все пак Норман си даде сметка, че е извадил късмет, и след това внимаваше повече.

Понякога, докато лежеше нощем, в главата й като комети нахлуваха чудати образи. Най-често виждаше юмрука на съпруга си, с кръв по кокалчетата и по релефния златен надпис на пръстена му от Полицейската академия. Имало бе сутрини, в които се събуждаше и откриваше думите, изписани на този пръстен — дълг, лоялност, общност — отпечатани на корема или на гърдите си. Това често й напомняше за синия печат на Инспекцията по храните, който слагаха на пържолите и на свинското.

Тези образи се появяваха винаги на границата между съня и действителността, когато лежеше съвсем отпусната, с отмалели крайници. Сетне юмрукът политаше към нея, тя рязко подскачаше и се събуждаше, а после лежеше разтреперана до него, молейки се да не се обърне, самият той буден, и да не я ръгне в корема или в бедрото, защото му пречи да спи.

Прекрачи прага на този ад, когато беше на осемнадесет години, и се събуди от унеса около месец след тридесет и втория си рожден ден — почти половин живот по-късно. Пробуди я не друго, а една-едничка капка кръв не по-голяма от петаче.