"Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)" - читать интересную книгу автора (Шнабл Зигфрид)

ПРИРОДНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА (ПОЛОВИ КЛЕТКИ, ХОРМОНИ, ПОЛОВИ ОРГАНИ, ТЕЛОСЛОЖЕНИЕ)

Диференцирането на човека на мъж и жена, свързано с произхода му от животинския свят, означава още, че във всеки отделен индивид се отразява цялата история на развитието. Съгласно биологичния закон на Хекел всеки човек преминава в своето индивидуално развитие (онтогенеза) не само главните етапи на развитие на живата материя — от едноклетъчно живо същество, през временно съществуване в околоплодната течност като дишащ с хриле организъм, до пълното оформяне като „живеещо на земната твърд, дишащо въздух животно“. В организма си той има всички степени на образувалите се преди него основни форми на съществуване на живата материя, обединени в една цялостна система, в която всички отделни елементи зависят от жизнената дейност на другите.

Какъв пол ще има плодът на зачатието — детето, след раждането си, се решава още в оня миг, в който се съединяват семенната клетка и яйцеклетката.

Както е известно, нашият организъм се състои от много милиарди клетки. Във всяка клетка на човешкото тяло се намират 46 хромозоми; 44 от тях са винаги налице като двойки, т.е. като 22 чифта с почти еднаква форма и големина. При жената хромозомите от двадесет и третата хромозомна двойка също са еднакви — това са т.нар. Х-хромозоми. При мъжа обаче тази двойка се състои от нееднакви хромозоми, а именно от една X- и една У-хромозома.

Зрелите полови клетки — мъжката (семенната клетка, спермий) и женската (яйцеклетката, яйцето) — съдържат по време на своята размножителна зрелост само по една хромозома от всяка двойка или общо 23 хромозоми. Яйцеклетката притежава винаги само една полова Х-хромозома. Семенната клетка покрай другите 22, наречени автозоми, съдържа една X- или една У-хромозома; когато половите клетки се съединят при оплождането, отново се комплектува набор от 46 хромозоми. Ако зрялото яйце бъде оплодено от семенна клетка, която съдържа У-полова хромозома, оплодената клетка (зигота) ще съдържа 44 + X + У-хромозоми; от нея ще се развие мъжки зародиш. Ако зрялото яйце се съедини обаче със спермий, който съдържа Х-полова хромозома, зиготата ще съдържа 44 + + X + X-хромозоми, а развиващият се от нея зародиш ще има женски пол. Мъжът не може да избере спермия, съдържащ X- или У-хромозома, който да осъществи зачатието. Затова той няма никакво право да упреква жената, ако тя не му роди дете с искания пол или ако ражда само момичета или само момчета. На науката вече е известно кои жизнени условия са благоприятни или непоносими за двата вида спермии по пътя им към яйцеклетката. Напр. спермиите, които носят У-хромозома, понасят по-зле кисела среда от носителите на Х-хромозома. Бъдещите родители ще могат до известна степен да влияят върху определянето на пола или да увеличат вероятността да имат желаното момиче или момче.

Тестикулите произвеждат точно толкова семенни клетки с Х-хромозоми, колкото и с У-хромозоми. Обстоятелствато, че на 100 момичета се раждат 106 момчета, се приписва на по-голямата подвижност на спермийте, които носят У-хромозома и които поради това достигат яйцето по-бързо от носещите Х-хромозома. Това обяснява съществуващия излишък на момчета в страни като нашата с високо развита охрана на бременността, с добра родилна помощ и грижи за кърмачетата. Излишъкът на жени в някои други страни се обяснява с по-малкия относителен дял на кърмачетата от мъжки пол (особено недоносените), които остават живи, ако, разбира се, причината е биологична, а не резултат на войни.

Още от началото на бременността хромозомният избор на зародиша е мъжки или женски, но в първите шест седмици той не притежава специфични полови белези. Едва по-късно в съответствие с хромозомно програмирания пол се оформят първите прояви на половите органи. У всеки човек остават следи от двуполовия зачатък и след като развитието му бъде завършено. Мъжът и жената притежават елементи от историята на развитието на другия пол. При мъжа видимо свидетелство за това са биологически ненужните му зърна на гърдите.

За да се извърши оплождането, трябва да се срещнат две клетки: мъжката семенна клетка и женското яйце. След като узреят в съответния орган (текстикула или яйчника), те биват изхвърлени и остават жизнеспособни за кратко време. Смята се, че семенните клетки живеят от 48 до 56 часа, докато яйцеклетките запазват оплодяемостта си най-много 16 до 24 часа и умират. След изхвърлянето им във влагалището, спермиите се движат напред с помощта на камшикоподобни удари с опашките си със скорост от 2 до 3 мм в минута. През матката те могат да проникнат в тръбата и там да оплодят яйцето, ако срещата се осъществи до два дни след изхвърлянето им.

Въздействието на продукти от обмяната на веществата на едни клетки върху обмяната на веществата или жизнената дейност на други клетки или клетъчни групи също е част от това стъпало на интеграцията в жизнения процес. Известно е, че хормоните играят роля както по време на половото узряване, така и в половия живот на човека.

Хормоните се състоят предимно от белтъчини с различни молекулни структури. Те се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция, подават се в кръвта и по този начин стигат до всички органи. Според химическите си свойства те предизвикват промени в активността на чувствителните към тяхното действие органи и стимулират или потискат клетъчните функции. Съществуват дванадесет жлези с вътрешна секреция. Те отделят многобройни хормони, посредством които си влияят и дори могат буквално да се настройват една друга. Това вече показва, че те са подчинени и на централна регулация.

Някои жлези с вътрешна секреция са от голямо значение за половия живот: за формирането на женските и на мъжките полови белези и за половото влечение. Когато се говори за полови хормони, ние мислим преди всичко за половите жлези (гонади): тестикулите у мъжа и яйчниците у жената. Те задоволяват по-голямата част от потребността от мъжки (андрогенни) и женски (естрогенни) полови хормони. Извън това яйчниците произвеждат и хормони на бременността (гестагени) във втората половина на всеки месечен цикъл и по време на бременността.

В яйчниците и в други жлези с вътрешна секреция у жената се образуват не само женски, но и мъжки полови хормони, а в тестикулите — не само мъжки, но и женски полови хормони. Освен това естрогените и андрогените са близки по химически строеж. От биологична гледна точка никой човек не е изключително жена или мъж — както физически, така и душевно.

Загубата на гонадите не прави от човека безполово същество. Тя води до поява на някои външни белези на другия пол (до „мъжественост“ на жената или до „женственост“ на мъжа), които са друго доказателство за това, че андрогените и естрогените циркулират в кръвта на всеки човек и че те се образуват и извън половите жлези. Това става преди всичко в надбъбречната кора, която при загуба или атрофия на гонадите увеличава производството на хормони и особено на андрогени.

Взаимодействието на хормоните би довело до хаос, ако една от жлезите с вътрешна секреция, хипофизата, не регулираше обмяната им. Като стимулира на определено място и задържа на друго, тя настройва цялата система към потребностите на организма. Тази жлеза, която тежи само 0,6 г, изпълнява регулиращата си функция с помощта на голям брой активни вещества (хормони), които произвежда и излива в кръвта в по-големи или по-малки количества. По такъв начин тя дава необходимите импулси на други жлези с вътрешна секреция. За половите функции имат значение преди всичко гонадотропните хормони (специфичните хормони, които стимулират секрецията на гонадите у двата пола и ускоряват узряването на семенните клетки и яйцеклетките), и хормонът, който стимулира надбъбречната кора. Когато хипофизата престане да функционира, половите жлези атрофират, ако компенсационният им капацитет бъде надхвърлен. Докато обаче хипофизата функционира добре, тя частично може да замества недостигащите хормони на половите жлези.

Гонадите и хипофизата си взаимодействуват според „закона за обратната връзка“. До определена степен те могат взаимно да балансират смущенията и колебанията в секрецията, като включват още една система, принадлежаща към този функционален кръг. Без нея цикълът, който управлява сексуалността, все още не е затворен. Хормоните са един вид сляпо действуващо „гориво“ за половия живот. Неговата регулация се осъществява от нервната система.

Най-напред ще разгледаме женските и мъжките полови органи. След това ще преминем към онези механизми на нервната регулация, с помощта на които ое осъществява половата функция. Познаването на някои подробности от строежа (анатомията) и функцията (физиологията) на половите органи е полезно, дори необходимо за успеха на половата връзка.

Различаваме външни и вътрешни полови органи. Чрез външните се осъществява съвокуплението, докато вътрешните играят по-голяма роля при зачатието.

От външните полови органи на жената най-напред прави впечатление окосменият хълм, наричан „срамен“ или „Венерин“ хълм.4 Окосмяването се простира до външните ръбове на големите срамни устни — две кожни гънки, които обикновено покриват намиращата се между тях срамна цепка. При много от жените те могат да се разтварят при полова възбуда. Непосредствено вляво и вдясно от входа на влагалището се издигат двете малки срамни устни (нимфи), които образуват вретенообразен отвор. Това са две неокосмени, меки кожни гънки, снабдени с многобройни сетивни нервни окончания и кръвоносни съдове. В долната им част са отворите на Бартолиновите жлези, които изпускат по време на полов контакт няколко капки безцветна слуз. Нагоре малките срамни устни се стесняват и се съединяват с клитора.

Клиторът играе изключителна роля при половата възбуда и задоволяването на повечето от жените. За половата им чувствителност няма никакво значение, дали размерите му са по-големи или по-малки. Видима е само главичката на клитора, която при възбуда може да понабъбне. Стволът на клитора а понякога и главичката му имат подвижно кожно калпаче. Ритмичното издърпване на калпачето с лек натиск надолу възбужда клитора най-добре.

Пространството между клитора и долния край на входа на влагалището се нарича влагалищно преддверие. То е заобиколено от пещеристи тела, които се намират под кожата на около 1 см дължина и 1 см ширина и при възбуда се напълват с кръв. В това състояние при много от жените те образуват плътна, еластична възглавница, която обгръща вкарания член и доставя на двамата партньори полово удоволствие.

У девствениците входът на влагалището в долния си край е закрит от девствената ципа (химена). Хименът не затваря изцяло входа, както някои мислят, тъй като менструалната кръв не би могла да изтече. При първото съвокупление или при вкарване на пръст, хименът се скъсва радиално. Разкъсването се съпровожда при някои от момичетата от лека болка.

Над входа на влагалището, под клитора, се намира отворът на пикочопровода. Зад влагалището е анусът, чието дразнене води до сексуално възбуждение у някои жени.

Външните и вътрешните женски полови органи са свързани чрез влагалището, което има двойно предназначение. Като орган на съвокуплението то поема мъжкия член и плътно го обгръща. Като орган на размножението то принадлежи на родилния път и поради това е необикновено разтегливо. То е много еластична тръба, покрита с нежна, напречно надиплена лигавица. Непосредствено след входа влагалището е обхванато от пръстеновидни мускули с голям диапазон на разширяване и свиване; заедно с пещеристите тела те нагаждат външната третина на влагалището към вкарания в него член. Много от жените по време на активния си полов живот се научават да управляват тези и някои други мускули, за да ускорят или улеснят оргазъма.

Матката представлява дебелостенен, кух орган с крушовидна форма. Кухината й е покрита с мека, богата на жлези лигавица, която в хода на менструалния цикъл се променя така, че оплоденото яйце може да се загнезди в нея. Ако отделяната всеки месец яйцеклетка не бъде оплодена, горните слоеве на маточната лигавица се изхвърлят с кръвотечение (менструция) навън. Ако бъде оплодено, яйцето се загнездва. С растежа на плода се увеличават размерите на матката. При това в нейните стени се образуват усилено нови мускулни клетки.

Шийката на матката се издава във влагалището. Минаващият през нея канал, затворен с пропущаща спермиите слузна запушалка, завършва там с външен отвор. Непосредствено под него влагалището е леко разширено; там се събира семенната течност. Средата в разширението е алкална, което увеличава подвижността и жизнеспособността на спермиите. Когато семенната течност се излее в дъното на влагалището и жената остане след това в легнало положение, вероятността за забременяване се увеличава, ако е налице оплодяема яйцеклетка. На входа на влагалището обаче киселият влагалищен секрет може да умъртви спермиите.

В дъното на матката, отстрани и отгоре, се вливат две тръби (яйцепроводи), който идват от яйчниците. Те се залавят за яйчниците с помощта на ресни, наричани по-рано „дяволски нокти“. Те улавят отделеното от яйчника зряло яйце, което може да бъде оплодено в яйцепровода до 24 часа след това. Ритмични мускулни движения на стените на тръбата и нейният секрет придвижват бавно яйцето към матката.

В яйчниците още по време на раждането са заложени около 100 000 яйцеклетки. Огромна част от тях загиват. Всеки месечен цикъл узрява само една яйцеклетка. От момента на достигането на полова зрелост до климактериума узряват общо около 400–500 яйца. Освен това в яйчниците се образуват най-важните женски полови хормони.

Половите органи на мъжа са съвсем различни от тези на жената, но техните функции до голяма степен си съответствуват, защото половите органи и на двата пола са се образували от едни и същи зачатъци в зародиша.

Мъжкият полов член (пенисът) като орган на съвокуплението се състои от корен, ствол и главичка. Дължината и обемът му се увеличават значително при полова възбуда. Размерите на члена в спокойно състояние не дават представа за големината му при ерекция. Увеличаването на обема се дължи на пещеристи тела. Те се изпълват с кръв под импулсите на нервната система. Вследствие на кръвонапълването под налягане членът се напряга силно и се изправя. Две пещеристи тела се намират по дължината на ствола. Пикочният канал, който върви по долната страна на пениса и е едновременно път за урината и за семенната течност, е обгърнат от друго набъбващо тяло. Отпред то завършва с главичката. Кожата на главичката е богато снабдена с нервни окончания, чието дразнене води до сексуално удоволствие.

Стволът на пениса е покрит с тънка, подвижна кожа. Тя по-крива изцяло или отчасти и главичката (препуциум). Долната й част е свързана чрез гемче със ствола на члена. Когато пенисът се втвърди, препуциумът стига само до ръба на главичката. Ако препуциумът е много тесен и не може да се издърпа зад главичката, е налице стеснение (фимоза), което може да бъде отстранено оперативно. Ритмичното триене на пениса о стената на влагалището предизвиква нарастващо възбуждение на споменатите нервни окончания, което се „разрешава“ в оргазъма.

По време на утробното развитие тестикулите се намират, както и яйчниците, в коремната кухина. Още преди раждането те слизат в мъдната торбичка. Само там, при температура с 4° по-ниска от тази на вътрешните органи, те могат да произвеждат у полово зрелия мъж оплодяващи спермии. Ако тестикулите не са слезли в торбичката при раждането или наскоро след него, те трябва да бъдат поставени там по хирургически път по възможност, докато детето навърши две години. В противен случай пациентът може да остане безплоден. Двата текстикула имат овална форма, отстрани са малко сплеснати и при възрастния мъж са големи колкото слива. Левият тестикул обикновено изглежда малко по-голям от десния и лежи малко по-ниско в торбичката вследствие на различната дължина на отвеждащите кръвоносни съдове. Тревогата на някои мъже, че тази разлика е някаква аномалия, е необоснована.

Тестикулите произвеждат по-голямата част от мъжкия полов хормон (тестостерон) в откритите от Лайдиг през 1850 г. междинни клетки. В техните каналчета (на брой от 400 до 600 с обща дължина от 150 до 300 м) се образуват мъжките полови клетки (спермиите, семенните клетки, по-рано погрешно наричани „сперматозоиди“, т.е. „семенни животинчета“, понеже се движат самостоятелно като едноклетъчните живи организми). Образуването на мъжките полови клетки започва от момента на половото узряване и продължава до дълбока старост, ако, разбира се, не бъде възпрепятствувано от някои заболявания. Тежките психически травми, напр. смъртният ужас, могат да попречат на узряването на спермиите. През 12 до 13 отвеждащи канали спермиите отиват в многократно извития, 3 до 5 м дълъг канал на намиращия се до текстикула придатък (епидидим). Тук узряването им завършва, след това те отиват в семепровода или се разграждат, когато жизнеспособността им угасне. Зрелите семенни клетки са по-малки от яйцеклетките, чийто диаметър е около 1/10 мм. Състоят се от глава, средна част и опашка.

Двата семепровода влизат в коремната кухина. В близост до пикочния мехур се намират мехурести жлези; те прибавят към минаващите през семепровода спермии алкален белтъчен секрет, който ги предпазва и ги прави по-подвижни. След това спермиите минават през простатната жлеза (орган с кестеновидна форма, който секретира голяма част от семенната течност. Тази течност разрежда семенната маса и повишава още повече подвижността й). Тук семепроводите се вливат в пикочния канал. По-надолу лежат т.нар. Каупърови жлези, големи колкото грахови зърна. Техният секрет, който се излива в пикочопровода преди еякулацията, поддържа семенните клетки свежи и жизнени. При достигане на оргазъма семепроводите увеличават обема си и засмукват спермии от епидидима. Непосредствено след това те рефлекторно се стесняват, налягането в тях се повишава и спермата ое изхвърля навън на няколко тласъка. В този момент мъжът изживява висше сексуално удоволствие.

Описанието на женските и мъжките полови органи бе съществено опростено, за да стане лесно разбираемо. Върху тяхната функция оказват влияние някои други органи. За ерекцията е необходимо усилено подаване на кръв. То зависи от участието на кръвообращението и по-специално на онези артерии, които довеждат кръвта до пещеристите тела. Подаването на по-големи количества кръв обаче зависи от посменного разширяване и свиване на артериите, което се осъществява чрез нервни импулси. Това означава, че при полова възбуда нервната система взема участие при ерекцията на пениса.

Без „заповедите“ на нервната система е немислимо правилното протичане и на следващите фази (напр. ритмичните потръпвания на члена при оргазъма, контракциите на мускулите в стените на семепровода, на мехурестите жлези, на простатата и пр.), както и половото удоволствие, което се възприема съзнателно във висшите раздели на централната нервна система.

Зависимостта на половата функция от нервната система ни води до още един аспект на човешкия живот: това са онези регулиращи механизми, които настройват една към друга функциите на различните органи.

Преди две хиляди и петстотин години Платон в произведението си „Пир“ накарал комедийния писател Аристофан да разкаже една басня за възникването на любовта. Хората първоначално били двойни същества — едновременно мъж и жена—с четири ръце, четири крака и две глави, двойно по-силни и по-умни. Те се опълчили даже срещу боговете. Тогава Зевс от предпазливост разделил всяко същество на две. Оттогава насам всяко полусъщество — жена или мъж — се стреми да се съедини с другата си половина.

Баснята на старогръцкия философ съдържа рационално зърно: жената и мъжът отколе се привличат. Как науката обяснява това? Кои закономерности пораждат желанието за съединяване с любимия човек и какви механизми го управляват? Един отговор бе вече даден при излагането на корените на половия живот. Друг отговор намерихме във взаимодействието на половите хормони.

Ролята на нервната система като регулатор на жизнените прояви на отделните органи бе вече разгледана. Обяснихме, че важните за запазването на живота реакции спрямо закономерно повтарящите се дразнения от околната среда влизат в жизнената матрица на различните форми на живота. По такъв начин те биват предавани заедно с наследствената информация на всички следващи поколения. За различните автоматично протичащи жизнени процеси, като дишането, кръвообращението, терморегулацията и съня, в междинния мозък се намират специализирани центрове. До тази част на мозъка, наречена още хипоталамус, достига „информация“ по много нервни пътища, водещи от повърхността на тялото или от вътрешните органи до главния мозък и обратно. Хипоталамусът сам образува хормони и задържа или активира работата на хипофизата, чието значение за половите функции вече подчертахме. Тук се намира и т.нар. център на съвокуплението, който управлява половите рефлекси и споменатите нервни реакции в половите органи. Тези реакции се предизвикват непосредствено от импулси, предавани чрез гръбначния мозък. Центърът на ерекцията се намира на равнището на кръстната кост. Оттам по нервен път се предизвиква кръвонапълване на пещеристите тела у мъжа и жената. Центърът на еякулацията се намира в поясната област на гръбначния мозък. Когато възбудата се доближи до кулминационната си точка, нервните клетки на този център изпращат импулси до мускулите на семепровода, респ. на влагалището, и довеждат до изхвърлянето на спермата от мъжа или до потръпването на влагалищните стени. Усещането за по-лова наслада се появява в кората на главния мозък вследствие на обратна информация, минаваща през всички споменати стъпала.

Колкото по-висока е степента на развитието на дадено живо същество, толкова повече половият живот и привличането между половете се регулира от нервната система, и то не само от центровете в междинния и гръбначния мозък, но и от най-висшата управляваща централа, която при човека е достигнала най-висока степен на развитие — от главния мозък. За човека хормоните не са излишни, но губят решаващото си значение за половия му живот. Те правят нервната му система по-чувствителна, подготвят я да реагира на половите дразнения и подпомагат осъществяването на рефлексите при съвокуплението. Затова човек (предимно младият мъж, който е недостатъчно подготвен за половия живот) реагира много бързо с желание, ерекция и еякулация на еротичните преживявания. При липса на хормони сексуалните дразнения биха го оставили равнодушен.

Доминиращото положение на психиката, съзнанието и възпитанието над хормоналните влияния при човека се вижда между другото и от следното: след климактериума, когато производството на хормони в яйчниците престане, или след оперативно отстраняване на яйчниците повечето от жените запазват половото влечение и са способни да изпитват полова наслада при сношение. Това е независимо от факта, че другите жлези с вътрешна секреция недостатъчно компенсират загубата. Половото влечение (либидо) и потенцията на много мъже се запазват, макар и намалени, дори след загуба на тестикулите или на функционалните им възможности, когато те се разбират добре с партньора си и ако дотогава са водили редовен полов живот. Успехът от изкуственото вкарване на хормони при отслабване на половото влечение или при застаряване най-често е далеч под очаквания, особено когато жлезите функционират нормално. Естрогените засилват либидото у жената също само при определени условия. С андрогени това се постига по-успешно. Те обаче могат да доведат при неконтролирана употреба до неприятии странични явления — „мъжественост“ (маскулинизация).

Всекидневният живот дава многобройни доказателства за това, доколко дейността на централната нервна система стои по-високо от тази на жлезите с вътрешна секреция: ние може да желаем страстно някого и да останем съвсем равнодушни към друг; един нежен поглед на любимия човек често запалва желанието мигновено, едно оскърбление може бързо да го потисне. За толкова кратко време нивото на хормоните в кръвта е невъзможно да се промени. Психиката обаче може да влияе върху жлезите с вътрешна секреция и дори да преустанови работата им. За това свидетелствува спирането на менструацията и изчезването на либидото при уплаха, скръб и тревоги. Радостните чувства са в състояние да съживят дейността на ендокринните жлези.

Половият живот на човека, породените от него сексуални потребности и начинът, по който той ги удовлетворява, са по-малко биологична проява, отколкото резултат от историята на неговия живот. Тази история оформя характера му и придава на половите отношения личен оттенък. Съществената част от житейската история на човека зависи от обществените условия. Поради това сексуалното му поведение никога не е само биологически обусловено. Формата му се определя винаги от особените социални условия, които въздействуват на живота на партньорите.

Нека още веднаж с оглед на значението му за разбиране на разгледаните по-нататък полови смущения да обобщим казаното дотук: всички жизнени функции, които протичат извън контрола на съзнанието (дишането, кръвообращението, терморегулацията), имат центрове в междинния мозък. Половите функции не правят изключение. Мозъчната кора обаче ги обединява в една по-висша функционална система и ги възбужда или възпира до степен, необходима за нагаждане към обществените условия и установените от обществото житейски норми. Централната нервна система започва да действува винаги когато е нарушено равновесието между организма и околната среда. Тя коригира поведението на човека и така поддържа или възстановява жизненото равновесие. В клетките на кората на главния мозък се фиксират и оформените от правилно или погрешно възпитание обществени влияния. Субективно ние ги осъзнаваме под формата на чувства, морални понятия и т.н. И тъй като главният мозък управлява и функциите на междинния мозък, включително и на центъра на съвокуплението, сексуалното поведение е резултат от въздействието на общественосоциалните фактори, а не на сляпо действуващи нагони. В съответствие с дадени изисквания човек е в състояние да задържа, да освобождава или да насочва в определено направление сексуалните си желания, т.е. да ги регулира в зависимост от окръжаващата го среда.

От тази гледна точка става разбираемо, че външният образ на човека, цветът на косата му, тембърът на гласа му, изборът на думите и жестовете му са елементи, които определят чувството за симпатия или антипатия към него, и то в зависимост от изживени в детството или юношеството положителни или отрицателни емоции. Ето защо от външния образ на човека произлизат въздействия, коитс предизвикват при мъжа по-силни, а при жената по-слабо изразени полови потребности и реакции.

Като последно звено на естествените различия между мъжа и жената ще разгледаме строежа на тяхното тяло. Преди всичко правят впечатление закръглените, нежни телесни форми на жената в противовес на почти ъгловатата фигура на мъжа. От значение са гърдите на жената. Успоредно с биологичната им функция (кърмене) при повечето от хората те играят роля за взаимната полова стимулация. Гърдите при мъжа са само загатнати. Тазът и седалището на жената са по-широки и те биват причислени към женските прелести. Кожата на жената е по-нежна от кожата на мъжа. Поради това сетивните нервни окончания на кожата й са разположени по-повърхностно. Затова тя обича да усеща и най-фините дразнения на кожата, които се получават при размяната на ласки. От своя страна мъжът изпитва удоволствие, когато гали нежната кожа на жената, покрита само с мъх. Към това се добавя еластичната мекота на подкожната тъкан у жената в противовес на по-грубата кожа и ясно очертаната мускулатура у мъжа. Костният скелет на жената, включително и черепът, е по-нежен. Той се отличава с по-меко очертана брадичка, по-малка челюст и по-малко изпъкнали чело и скули. Затова жената има по-изящно лице. Типът на окосмяването също допринася за общия женствен или мъжествен облик. Жените имат гъста, мека коса. Окосмяването при тях е главно в подмишниците, понякога по подбедриците; окосмяването на Венериния хълм завършва хоризонтално на височината на срамната кост, като образува триъгълник. По-рано брадата се е считала за атрибут на мъжествеността. Напоследък тя отново става все по-популярна. На гърдите и на други места по тялото някои мъже имат окосмяване с различна плътност; то не е козметичен дефект и се харесва на някои жени. Окосмяването на мъжа в срамната област има ромбовидна форма и достига пъпа. Някои смущения в хормоналната обмяна могат да причинят промени в типа на окосмяването.

Благодарение на някои особености на ларинкса гласът на жената е ясен, мелодичен и звучен. Гласът на мъжа е по-нисък и по-твърд. Често пъти индивидуалното в гласа на мъжа се съчетава с характерното за пола в особен тембър, който привлича сексуално някои жени.

Мъжете и жените се отличават по стойката и походката и изобщо — по движенията си. Позата на жената, нейните закръглени, плавни, полюляващи се, подобни на птичи полет движения са много привлекателни за мъжа. Движенията на мъжа са по-тромави, „ъгловати“ и резки. Преоблечените в дрехи на другия пол участници в маскирани балове винаги могат да бъдат разпознати по походката.