Зигфрид ШнаблМъжът и жената интимноПроблеми на нормалния и смутения полов живот

ВЪВЕДЕНИЕ

В тази книга се разглеждат интимните отношения между мъжа и жената. Оттук произлизат много въпроси: Трябва ли и бива ли да се описва, разглежда и обсъжда това, което се случва в тихото усамотение на двама влюбени? Не би ли било по-красиво и по-богато на преживявания, ако влюбените бъдат оставени да изпитат телесния израз на своето взаимно влечение, необременени със знания? Не се ли регулира сексуалността от само себе си, управлявана от инстинкта? Опитът, който можахме да натрупаме по време на дългогодишната практика в брачната консултация1, показва, че познанията в тази област позволяват по-добре да се намери пътят към една щастлива взаимност, докато незнанието често го прегражда.

Сексуалността в никакъв случай не е най-важното в нашия живот. Изоставим ли я обаче да вилнее без контрол, тя унищожава дълбокото съдържание и смисъла на нашето съществувание. Ако я ограничаваме прекалено или я обременяваме с представи за греховност, тя повяхва и ние се лишаваме от много красота и възвисяващи преживявания. С други думи: сексуалността трябва да намери своето място в цялостния живот. Нейното значение за доброто самочувствие е различно за различните хора и зависи от индивидуалните им нужда. Не е правилно обаче само от тези разлики да се извеждат морални норми.

Читателят не бива да очаква да намери тук решение на всички брачни проблеми. Ние ще поставим на преден план сексуалната им страна, без да подценяваме нейната тясна връзка с други брачни и семейни въпроси. Все пак ние написахме тази книга така, че внимателният читател да намери в нея нови знания и на тази основа да преразгледа критично онези фактори, които при дадени обстоятелства затрудняват общуването му с партньора.

В различните раздели на книгата съзнателно се избягва широко цитиране на мислите и трудовете на други автори в интерес на яснотата на изложението. Въпреки това нашата книга е резултат на основна преработка на научната сексологична литература, без чието познаване е невъзможна успешна дейност в брачната консултация. Тя се опира на опита от консултацията и включва резултатите от собствени проучвания.

Ако се опитаме да представим научно и същевременно общодостъпно най-интимните човешки взаимоотношения, съществува опасността да се отразят недостатъчно богатството на преживяванията и емоционалният тон на чувствата. За поезията е много по-лесно, отколкото за строго научния език, да отрази това, което движи влюбените, какво те чувствуват, мислят, какво си казват един на друг с погледи, жестове и нежни думи. В какъв богат на нюанси поетичен език могат влюбените да говорят за сексуалността, без да употребят тази дума! Именно защото се обичат, на тях са им достатъчни намеци, перифрази, сравнения, останалото четат по погледа, ръкостискането, гласа и се разбират. Тъкмо обратно на това, общоразбираемите преводи на професионалните изрази звучат студено, грубо, отблъскващо. Ако обаче не забравяме, че дължим на учени от много поколения възможността да опознаем и да подчиним на волята си действуващите в природата, в обществото и в любовната среща на двама души закони — тогава професионалните термини стават единствения инструмент, с чиято помощ можем да предаваме научното знание на всички. Така всеки отделен човек може да узнае необходимото, за да се разбере с партньора си. На основата на дълбоко мислене и научно обосновано поведение става възможно всеки да намери своя индивидуален език в любовната среща, дори без думи.

В брачната консултация, както и в други области на клиничната практика, особено в психотерапията, ежедневно лекарите и психолозите се изправят пред сексуални проблеми, които пациентите им доверяват заедно с другите свои грижи.

Четири примера, представени така, че лицата да не могат да се разпознаят, ще въведат читателя в тематиката на книгата и ще покажат какви затруднения се срещат най-често в интимната сфера на семейното щастие.

Тридесетгодишна жена — омъжена от осем години за връстник, майка на две малки деца, секретарка в индустриално предприятие — е изпратена от своя лекар за психотерапевтична консултация по повод сърцебиене, чувство на страх и неспокойствие, за които основният преглед не е показал органични причини. В разговора пациентката съобщава, че оплакванията й се появяват предимно вечер, след като си легне, но не ежедневно.

След като в процеса на разговора по много вълнуващи я проблеми е настъпила атмосфера на доверие, започваме да говорим за брака и и съвсем непринудено възниква въпросът, дали е удовлетворена в интимността. Младата жена свежда глава и очите й овлажняват. Тази реакция е по-красноречива от всяка дума и след кратко забавяне тя започва да говори от начало със запъване, а след това — все по-свободно, дълго и подробно за това, което от години я подтиска, но не е намерила смелост да сподели с някого или да се обърне за съвет: „Ние се запознахме, когато бяхме по на осемнадесет години. Преди това не сме имали никакви други познанства, надхвърлящи приятелските отношения. По сексуалните въпроси не бяхме просветени нито от родители, нито от учители. Само от връстници сме чували едно-друго, но в една отблъскваща форма. Срамувахме се да си говорим за тези неща. Две години бяхме една щастлива двойка; във всичко, което сме предприемали, чувствувахме взаимна любов, уважавахме се и се разбирахме. Нашите ласки се ограничаваха в целувки и прегръдки. Повече не си позволявахме. До първото сношение се стигна след две години, когато моите родители веднаж бяха излезли от къщи. Тогава аз изобщо не бях настроена и подготвена за това и изживявах хиляди страхове, че родителите ми внезапно могат да се върнат. Откровено казано, от това преживяване бях малко разочарована. Всичко бе така припряно. Намирах другите нежности по-красиви. По-късно се страхувах при всяко сношение от забременяване. Иначе с мъжа си имам добър брак. Ние взаимно се поощряваме и си помагаме, той участвува усърдно в домакинството. Само за ласки не му идва на ум (днес още по-малко от преди). Той не забелязва изобщо, че аз ги очаквам и че съм разочарована, ако за цял ден не ме погали и не ми каже нещо мило. За мен като жена не е прилично да му увисвам на врата. Когато ме потърси, вие разбирате какво искам да кажа, той е нетърпелив и на мене ми липсва любовната ласка. Само много рядко, когато той е много мил към мен или по някакви други причини съм настроена, получавам нещо от сношението. Най-често обаче — нищо. Не съм недоволна от брака си като цяло, но естествено не съм и истински щастлива при такъв изход от близостта ни. Липсва ми последното удовлетворение — преди всичко тогава, когато съм била истински възбудена и съм искала сношението. Ако съм се почувствувала задоволена, спя спокойно и дълбоко, понякога дори в прегръдката му, ако остане при мен. На другия ден съм уравновесена и радостна. Когато обаче не съм получила нищо от това, обикновено съм неуравновесена, нервна и раздразнителни.“ В по-нататъшния разговор пациентката съобщава, че изпада в страхови състояния именно когато сексуалното общуване със съпруга и завършвало неколкократно без задоволяване.

Тридесет и осем годишен мъж на ръководна работа се явява в брачната консултация и пояснява, че в същност е дошъл заради жена си. Тя отказала сама да потърси консултацията или да говори в негово присъствие. „Състоянието на нашия брак ни подтиска от дълго време — повече мен, отколкото жена ми. Тя е четири години по-млада от мен; оженихме се преди дванадесет години, когато тя беше 21-годишна. Аз мисля, че ние се свързахме по любов и до днес се разбираме почти във всяко отношение. Тя работи половин ден като продавачка и е грижлива домакиня и майка на нашия осемгодишен син. Ние си допадаме духовно, четем заедно хубави книги, ходим на концерти и разговаряме за тях. Само по сексуалните въпроси не се разбираме. Още преди сватбата тя ме отблъскваше, когато се опитвах да се доближа до нея, въпреки че отдавна се познавахме и бяхме твърдо решили да се оженим. Преди годежа това не е редно — така отговаряше тя на моите желания. След сватбата нещата в същност не се промениха много. Тя рядко ми отказва нещо направо, но аз чувствувам, че ме приема, за да не ме разочарова. Тя самата не проявява никакъв интерес към това, доволна е, когато я оставя на мира — по възможност в продължение дори на седмици. Вие ще ме разберете, аз не съм стар, а тя е привлекателна и ми е трудно да се въздържам. Аз се старая с всички сили да спечеля разположението й, но тя остава студена. В първите години вярвах, че това състояние ще се промени след идването на детето. За съжаление тази надежда не се оправда. Ние сме разговаряли на тази тема, въпреки че тя предпочита да я избягва. Тя изобщо не може да си представи какво в същност може да се получава при сношение и счита, че в края на краищата това не е толкова важно. Тя ме обичала другояче и въпреки това с удоволствие ми давала каквото съм желаел, какво съм искал повече? Аз обаче не мога повече да се задоволявам с това, че я имам само за свое удоволствие, макар тя да не мисли да ми отказва. Не съм съвсем неопитен и зная, че има жени, които се отнасят по-топло към мен. Казвам Ви честно, понякога копнея за такава жена или желая жена ми да стане като тях. Трябва ли да се развеждам заради това или да търся извън дома си удоволствие, когато иначе бракът ни е щастлив?“

За съвет идва 32-годишен представителен мъж, с изискани маниери, но неспокоен и смутен. Той заема ръководна длъжност и смята, че я заслужава, но му липсва увереност в работата с подчинените. Това не било за учудване, обяснява той примирен. Той вече не бил пълноценен мъж. „Затова идвам при Вас за консултация — продължава той. — Аз не мога повече да изпълнявам пълноценно съпружеските си задължения. Никога не съм бил герой в тази област и понякога съм завиждал, когато приятели и колеги са разказвали, че са имали неколкократна близост с жена си в една нощ. Но все пак досега жена ми не е имала основание да се оплаква. В последно време не бях в състояние да извърша сношение, въпреки че полагах максимални усилия. Изпитвах желание, което обаче преминаваше, когато не успявах. Бях доволен, когато сполучвах от време на време. Жена ми започна вече да се съмнява, че съм имал друга връзка и там съм се изразходвал. Но за това наистина не може и да става дума. Аз съм и верен. Освен това не бих поел риска да се бламирам и пред друга жена. Напротив, аз се страхувам, че един ден тя ще ми изневери, ако продължава така — аз нищо не мога да и предложа. Засега тя не се е оплакала: мисля, че е недоволна, но не го показва. Понякога все пак тя изпуска някоя дума, която издава нейното недоволство. Аз вече се страхувам от вечерите, защото надеждата ми за истинско сношение вече много често не се оправдава. Аз съм съвсем раздвоен, недоволен от себе си, а съпругата си не искам да загубя. Проблемът не ме оставя на мира вече и през деня. Не зная на какво се дължи. Дали съм вътрешно болен, тестисите ми ли не функционират вече или е просто преумора от работата? Не може ли да ми се помогне с таблетки или инжекции?“)

Когато пациентът бе помолен без стеснение, точно и конкретно да опише какво в същност не може, в какво точно се състоят неговите затруднения и кога се появяват, той продължава: „Членът ми вече не се втвърдява. Понякога, даже често, неразбираемо защо, това става, когато нямам никаква възможност за сношение, а само при представата за близостта със съпругата ми, понякога при целувки или когато я виждам да се съблича. Тогава се надявам, че ще сполуча, но когато опитам да вкарам члена, той отслабва или става по-мек. Вие не знаете колко ме подтиска това.“

С други затруднения, които водят до подобни грижи, ни посети 27-годишен строен мъж, женен от 4 години. При поздрава ръцете му са влажни. Така било с него винаги, когато бил раздразнен и му било неудобно. Дразнел се за всяка дреболия и минавал за малко нервен. Иначе не се чувствувал болен Само половите отношения му създавали грижа. Неговата млада жена го възбуждала много, дори твърде много. „Аз не мога да я задоволя — се оплаква той, — стигнал съм дотам, че едва сношението е започнало — вие ме разбирате — и се стига до много бързо изтичане на семето, още след първите движения. Просто не мога да се задържа. Ако се опитам да се въздържа, членът ми омеква или спермата изтича въпреки това. Това ми се е случвало дори преди започване на сношението, само след като съм прегърнал голото й тяло. Разбирам нейното разочарование. За кратко време тя не достига до върха. Сега ние рядко се събираме, защото тя нищо не получава. Но става все по-лошо. Аз се опитвам да и помогна с ръка с надеждата по този начин да я докарам до края. Но тя не обича това и казва, че не е нормално. Бракът ни е добър, но половите затруднения ни разстройват и двамата. Какво да правя, щом като причината е у мен? Така не може да продължава.“

В психотерапевтичната практика или в брачната консултация се срещаме с такива проблеми на отделни хора, които са довели не само до смущения в половите функции, но стават причина и за развитие на комплекси за малоценност, депресии, нервни оплаквания и могат при дадени обстоятелства да доведат и до органични заболявания. Тогава е необходимо да се търсят техните дълбоки причини. В миналото възможностите на медицината се ограничаваха с това да лекува болни, често в безперспективно състояние, да запази техния живот и да го удължи с няколко години с цената дори на инвалидност. Днес нейната социална функция се състои преди всичко в това да укрепва здравето на хората, да го опазва и възстановява така, че отделният човек да се радва на живота и с радост да изпълнява професионалните си задължения. Съгласно една всеобщо известна дефиниция на Световната здравна организация (СЗО) здраве е не само липсата на болест2, но пълно телесно, душевно и социално благополучие на човека.

Никой не може да твърди, че хората, за които разказахме по-горе, са здрави в смисъла на тази дефиниция. Никой не може да каже, че намиращите се в такива сексуални затруднения са телесно здрави. При това увреждането на семейното щастие предизвиква душевни конфликти, които не само могат да продължат цял живот, но с течение на времето да създадат непоносим климат за цялото семейство и да стигнат до социален конфликт далеч преди бракоразводния процес.

Всяко смущение на половите функции при жените и мъжете поставя въпроса, на какво се дължи и кого засяга. От разказите на пациентите може лесно да се разбере колко дълбоко влияе то върху живота на индивида. Дали се касае за изолирани случаи, които са болезнени само за засегнатите хора и рядко засягат благополучието и щастието на населението? Колко двойки страдат от това? Наистина има много статистически изследвания, които показват широко разпространение на сексуалните смущения в различните групи от населението. Тези изследвания обаче произхождат главно от страни със социалноикономическа структура, която е далечно минало за икономическия, юридическия и обществения живот на ГДР.3

Затова са необходими собствени проучвания, които да отговорят на този въпрос за нашата страна. В една анонимна писмена анкета на 2000 жени и мъже от всички възрастови, селищни и професионални групи можахме да установим, че такива смущения в сексуалното общуване на мъжа и жената в ГДР не са преодолени в никакъв случай.

Разпределението на анкетираните жени според честотата на половото задоволяване (оргазъма) при физическото общуване с техните партньори е следното:

Числата на всички таблици са взети от: Schnabl, S. „Intimverhalten — Sexualstorungen — Personlichkeit“ VEB Deutscher Verlag der Wissenschaften, 3. Auwtlage, Berlin 1976.

Мъжете се разпределят според отговора на въпроса, дали и колко често е била смутена способността им за коитус (еякулация), както следва:

И двете таблици показват, че половите затруднения не са изолирано явление. Половият живот на почти 10% от анкетираните жени понастоящем не води до сексуално задоволяване. Ако се прибавят жените, които стигат до оргазъм много рядко или само понякога, стават 44%, при които най-често не се достига до задоволяване.

Ако се вземат 13% от мъжете с постоянни или чести смущения в потентността и онези със случайни несполуки, една трета от мъжете имат основание да се оплакват.

Фактът, че от четири жени едва само една получава винаги или почти винаги пълно задоволяване при сношение с мъж, ни кара да поставим на жените няколко допълнителни въпроса. За нас беше важно да изясним дали те стигат до оргазъм още от началото на половия си живот и колко време е минало от първия акт до първия изживян оргазъм:

Дали наистина само всяка пета жена е била в състояние да постигне оргазъма още през първата родина след започване на интимните контакти? Не е възможно да е нормално повече от 80% от жените да трябва да чакат години наред или изобщо да бъдат лишени от него. Или може би оргазъмът ме е необходим за пълноценния им полов живот? Отговорът на анкетата е:

От този обзор става ясно: Жените, които при сношение редовно достигат до оргазъм, са доволни от своя полов живот много по-често и много повече, отколкото тези, които рядко или никога не достигат до него. От друга страна, доволни са все пак 14% от жените в последната група и дори 43% от тези, които само понякога реагират с оргазъм.

Струва си да се отбележи, че всяка осма анкетирана жена, но едва всеки петдесети мъж съобщават, че нямат сексуални нужди. На причините за това ще се върнем пак. Това се отразява на различната честота на желанията на партньорите за сношение.

От съвпадащите отговори на двата пола следва, че в половината от двойките мъжът по-често е искащият, само в 1/8 от браковете е обратно и само 1/3 от двойките са напълно съзвучни в своите желания. Това сигнализира за потенциални конфликти, чиито по-дълбоки причини трябва да се разкриват и отстраняват. Тези разлики между половете не са непроменими природни явления.

Вече има достатъчно доказателства за изменчивостта на сексуалното усещане и за влиянието върху него на възпитанието, образованието, условията на живот, на обществените условия в най-широк смисъл на думата.

Желанието да бъдем щастливи и в най-интимния човешки контакт е изпълнимо. Това, че неговото изпълнение все още не е станало действителност за всеки гражданин на нашата страна, е предизвикателство към онези, които са призвани да помагат на другите със своята професионална подготовка и науката. Само тогава може да бъде гарантирано записаното в основния закон на нашето общество право на всеки човек на всестранно и хармонично развитие на личността. Лекарите, психолозите и педагозите са призвани да предотвратяват задръжките и конфликтите в интимната среща и да помагат за преодоляване на появили се затруднения. Това става толкова по-добре, колкото по-ясно засегнатият познава себе си и общественобиологичните предпоставки на своето съществувание, колкого по-ясно той е разбрал взаимната зависимост между жизнения процес и междучовешките отношения. Така става възможно той да овладее съзнателно своето човешко съществувание, от което интимната близост между жената и мъжа е важна съставна част, и да го направи щастливо.

С намерението да помогнем на мноло хора да решат своите сексуални проблеми и с надеждата, че всеки читател правилно ще разбере нашата загриженост, предадохме тази книга за публикуване в края на 1969 година. Последвалите седем нови издания въпреки значителния им тираж веднага биваха разграбвани. Засвидетелствуваната по такъв начин нужда от информация на по-широки кръгове от населението не учудва, защото почти всеки човек по свой начин е лично заинтересован от тази проблематика.

В над хиляда читателски писма издаването на тази книга без изключение беше приветствувано и усилията ни за подобряване на интимните отношения между хората се оцениха като полезни.

Всички глави на новото издание бяха преработени според съвременното състояние на науката. Отделни маловажни пасажи са заличени за сметка на внесени нови съвети, което разширява консултативния характер на книгата.