"Една нощ през самотния октомври" - читать интересную книгу автора (Зелазни Роджър)

1-и октомври

Направих кръговете. Нещото в Кръга промени формата си няколко пъти и най-накрая се превърна в куче — дама с привлекателна външност и много дружелюбен нрав. Но не успя да ме заблуди да наруша Кръга. Все още не беше усъвършенствало миризмите.

— Добър опит — казах му аз.

— Ще си получиш заслуженото, помияр!

Минах покрай различните огледала. Нещата, заключени в тях, бръщолевеха, плъзгаха се и се гърчеха. Показах им зъбите си и те се скриха.

Нещото в Корабния куфар заблъска по стените, засъска и зафуча, защото усети, че душа наблизо. Озъбих се. То изсъска пак. Изръмжах. Млъкна.

След това се качих на тавана и проверих Нещото в гардероба. Когато влязох, драскаше по стените, но престана, щом приближих.

— Как са нещата там, вътре? — попитах.

— Щеше да е много по-добре, ако можех да убедя някого да превърти ключа с лапата си.

— По-добре за теб, може би.

— Мога да ти намеря куп страхотни кокали… Големи, свежи, сочни, с много месо.

— Току-що се нахраних, благодаря.

— Какво искаш тогава?

— В момента нищо особено.

— Добре де, аз искам да изляза. Помисли какво ти струва това и ела да поговорим.

— Ще получиш тази възможност, когато му дойде времето.

— Мразя да чакам.

— Кофти.

— Заври си го в задника, копой!

— Ц, ц, ц — отвърнах аз и се отдалечих, преди да е наприказвало още по-обидни работи.

Слязох отново долу и минах през библиотеката, където вдъхнах аромата на старите томове, тамяна, подправките, билките и другите интересни неща. След това влязох в гостната и се загледах през прозореца, към деня. Наблюдавах, разбира се. Нали това ми е работата.