"Превъзходството на Борн" - читать интересную книгу автора (Лъдлъм Робърт)

20.

По обяд на същия ден, когато Кай Так все още беше просто летище, а не поле на смъртта, посланик Хавиланд се зае да обясни на смаяната Кетрин Стейпълс в най-общи линии заговора на Шенг. Същността на заговора: консорциум от тайпани с централен водач, чийто син беше Шенг, се готвеха да завладеят Хонконг и да превърнат колонията в своя собствена финансова империя. Неизбежният ритуал: заговорът щеше да се провали и разяреният гигант, какъвто беше Народната република, щеше да нахлуе в Хонконг, нарушавайки споразуменията и хвърляйки в хаос целия Далечен изток. Преизпълнена с недоверие, Кетрин поиска доказателства и до 2,15 беше прочела два пъти дългото и свръхсекретно досие на Шенг Чу Янг, но и след това не се отказваше от възраженията си, тъй като авторството на написаното не можеше да се подкрепи с доказателства. В 3,30 я заведоха в радиокабината и чрез сателитна връзка й беше предоставена последователността на фактите от човек на име Райли от Националния съвет за сигурност във Вашингтон.

— Чувам единствено гласа ви, мистър Райли — каза Стейпълс. — Как да бъда сигурна, че не ми се обаждате от Уанчай, тук, долу, от подножието на хълма?

В този момент по линията се чу изщракване и с Кетрин заговори човекът, чийто глас беше известен както на нея, така и на целия свят.

— Разговаряте с президента на Съединените щати, мисис Стейпълс. Ако се съмнявате в това, ви предлагам да се обадите във вашето консулство. Помолете ги да се свържат с Белия дом по дипломатическия телефон и поискайте потвърждение за нашата връзка. Аз ще чакам на линията. Ще получите потвърждение веднага. Засега това е най-важното, което трябва да се направи.

Като поклати глава и за момент затвори очи, Кетрин отговори тихо:

— Вярвам ви, господин президент.

— Забравете за мен, повярвайте на това, което сте чули. То е истина.

— Толкова е невероятно… толкова немислимо.

— Аз не съм експерт, мисис Стейпълс, и никога не съм го твърдял, но и Троянският кон е бил невероятен. Днес той може би е само легенда, а Хубавата Елена — плод на разпалено поетично въображение, но самата идея си остава валидна. Тя се е превърнала в символ на врагове, които взаимно се унищожават отвътре.

— Елена…

— Не вярвайте на медиите… Аз съм прочел една-две книги по въпроса. Но повярвайте на нашите хора, мисис Стейпълс. Ние се нуждаем от вас. Ще се обадя на вашия министър-председател, ако това би помогнало, но моето лично мнение е да не го правя. Той ще се почувства задължен да обсъди проблема с други.

— Не, господин президент. Сдържаността преди всичко. Започвам да разбирам посланик Хавиланд.

— Явно в тази област сте по-добра от мен. Аз невинаги го разбирам.

— Може би така е по-добре, сър.

В 3,58 минути имаше спешно обаждане от изключително важно естество, но то не беше нито за посланика, нито за заместник-секретаря Макалистър. Обаждането беше за майор Лин Уенцзу и то стана причината за ужасяващо бдение, което продължи с часове. И без това оскъдната информация беше толкова страховита, че прикова вниманието на всички върху настъпващата криза. Кетрин Стейпълс се обади в консулството и уведоми канадския представител, че не се чувства добре и няма да посети стратегическата конференция, насрочена за същия следобед. В строго охраняваната къща й оказваха подобаващо гостоприемство. Посланик Хавиланд искаше тя да се увери сама, че целият Далечен изток стои пред прага на политическа катастрофа. Как една твърде възможна грешка от страна на Шенг или на убиеца, който действаше за него, неизбежно би довела до светкавично настъпление на китайската армия към Хонконг, като войските щяха да нахлуят в колонията след броени часове и не само биха парализирали световния търговски обмен, но заедно с това биха причинили неизмерими човешки страдания — размирици, грабежи, убийства, дебнещи отряди на смъртта от всяка посока, даващи изблик на омразата си, наслоявана с години. Расистки и терористки групировки биха скочили една срещу друга и кръвта по улиците щеше да потече като река. От този твърде вероятен конфликт много нации щяха да се почувстват засегнати, което би станало предпоставка за световна война. Той й обясни всичко това, докато Лин, застанал на телефона, разпределяше хората си по места, съгласувайки действията им с тези на полицията и на органите за сигурност на самото летище.

Всичко започна с телефонния разговор, по време на който майорът от МИ-6 покри слушалката с длан и обяви на останалите:

— Тази вечер на летище Кай Так. Китайско-британските делегации за преговорите. Подготвен е атентат срещу генерал-губернатора. Предполагат, че е Джейсън Борн.

— Не вярвам! — извика Макалистър и скочи от канапето. — Много е прибързано. Шенг не е готов. Ако беше готов, щяхме да получим някакъв намек за това. Напълно погрешно е!

— Погрешни изчисления? — попита хладно посланикът.

— Възможно е. Или пък нещо друго. Стратегия, която не сме обмислили.

— На работа, майоре — каза Хавиланд.

След като даде последни заповеди на подчинените си, самият Лин получи последни нареждания от Хавиланд, преди да потегли към летището.

— Стойте далеч от мястото на действие, майоре — каза посланикът. — Това е много важно условие.

— Невъзможно е — отговори Лин. — Моите уважения, сър, но трябва да бъда заедно с хората си. Очите ми са опитни.

— С цялото си уважение — продължи Хавиланд — трябва да ви кажа, че най-безопасният начин е да стоите по-близо до изходите на летището.

— Защо, господин посланик?

— При вашата прозорливост се учудвам, че питате.

— Трябва да попитам! Не разбирам.

— Тогава, майоре, може би грешката е моя. Мислех, че съм изяснил причината, заради която прибягнахме до такива крайни средства, за да накараме нашия Джейсън Борн да дойде тук. Приемете факта, че той е необикновен, досието му го показва. Ушите му не само са прилепени към земята, но разпознават трептенията на вятъра в четирите посоки. Трябва да предположим, че ако медицинската прогноза е вярна и за в бъдеще той възвръща постепенно паметта си, в тази част на света той има познанства в кътчета, за които ние не знаем нищо. Предположете, просто предположете, майоре, че някой от неговите познати го информира, че на летище Кай Так е обявена тревога и са събрани силите за сигурност с цел да опазят генерал-губернатора. Какво мислите, че ще направи той?

— Ще бъде там — отговори неохотно Лин Уенцзу. — Някъде.

— И ако предположим, че нашият Борн ви види? Простете ми, но е трудно човек да ви пропусне. Дисциплината на неговия логичен ум ще го накара абсолютно точно да разбере кой сте вие. Трябва ли да продължавам?

— Не мисля — каза майорът.

— И така логическата връзка е направена — каза Хавиланд, като застъпи без пауза думите на Лин. — Няма никакъв тайпан с убита съпруга в Макао. Вместо това вижда силно уважавания старши офицер от британското разузнаване в ролята на мним тайпан. Усеща лъжата веднага, лъжа, която повтаря като ехо предишна измама. Ще разбере, че е бил манипулиран от правителството за втори път, и то по най-грубия възможен начин — отвличането на жена му. Умът е деликатен инструмент, майоре, а неговият е по-деликатен, отколкото на повечето хора. Не може да поема стрес в големи количества. Не искам и да мисля какво би направил той и какво ще бъдем принудени да предприемем ние.

— Това винаги си остава най-слабият пункт на сценария и все пак продължава да е негово ядро — каза Лин.

— Изобретателен похват — прекъсна го Макалистър, очевидно цитирайки. — Няколко прояви на отмъщение се възприемат обикновено като око за око. Това са твои думи, Лин.

— Ако е така, не е трябвало да избирате мен за ролята на вашия тайпан! В Хонконг настъпва страшна криза, а вие парализирате моите действия!

— Същата криза засяга всички ни — отвърна му меко Хавиланд. — Само че сега знаем предварително. Кой друг трябваше да изберем, ако не многократно доказалия опитността си шеф на Специалния отдел? Влезте в диспечерската кула на летището и командвайте оттам. Стъклото е тъмно.

Огромният майор се обърна ядосано и мълчаливо напусна стаята.

— Дали е разумно да го пуснем? — попита Макалистър, когато той, посланикът и Кетрин Стейпълс останаха сами.

— Разбира се — отговори дипломатът на тайните действия.

— Тук прекарахме шест седмици заедно — продължи бързо Макалистър. — За него се знае, че в миналото е нарушавал заповеди.

— Само когато са били издавани от надути британски чиновници с много по-малък опит от неговия. Сега той беше прав. Така както разбра, че и аз съм прав.

— Откъде сте сигурен?

— Защо мислиш, той каза, че сме го парализирали? Не му харесва, но го приема. — Хавиланд отиде зад бюрото и се обърна към Кетрин. — Моля ви, мисис Стейпълс, седнете. Едуард, искам да те помоля за една услуга. Макар че не става дума за поверителна информация, може би ти си по-осведомен от мен в някои неща и без съмнение ще поискам помощта ти, ако се нуждая от конкретни сведения, но все пак бих искал да разговарям с мисис Стейпълс насаме.

— Разбира се — каза заместник-секретарят и събра документите от бюрото, докато Кетрин се настани в стола с лице към дипломата. — Трябва сериозно да обмисля някои неща. Ако тази работа на Кай Так не е измислица и има директна заповед от Шенг — тогава той е замислил стратегия, за която наистина не ни е минавало и през ум. А това е опасно. Бях изследвал проблема отвсякъде и според всичко той трябваше да предложи своите банкерски учреждения и проклети икономически комисии при стабилни условия — не при нестабилни. Но той не е глупав, той е брилянтен. Какво прави всъщност?

— Ако искаш, разгледай нещата от обратната страна на нашия подход — намеси се посланикът и вдигна вежди. — Вместо да присади финансовите си учреждения в стабилно време, той прави тъкмо обратното, но както и в обратния случай най-важната му цел е да въдвори ред, и то бързо. Не като яростния гигант, а като баща-закрилник, проявяващ загриженост за емоционално съсипаното си потомство и желаещ да го успокои.

— И каква е ползата от това?

— Просто всичко би станало много по-бързо.

Макалистър погледна Хавиланд.

— Това е опасен хазарт — каза той. — Шенг рискува да изгуби контрол над експанзионистите от Централния комитет, старите военни революционери, които биха използвали всеки повод, за да нахлуят в колонията. Една криза, предизвикана от насилие, би им свършила чудесна работа. Това е сценарият, който дадохме на Уеб, и мисля, че е доста реалистичен.

— Освен ако собствената позиция на Шенг не е достатъчно силна, за да ги смаже. Както каза ти, Шенг Чу Янг е превърнал Китай в огромна купчина пари и ако има някъде истински капиталисти, то това са китайците. Тяхното отношение към парите граничи с маниакалност.

— Но те уважават също и старите лидери на твърдата линия в миналото. Това също може да се нарече маниакалност. Без онези ранни маоисти по-голямата част от младите водачи в Китай щяха да си останат неграмотни селяни и да превиват гръб на полето. Те уважават старите воини и Шенг не би рискувал конфронтация.

— Тогава има друга теория, която представлява комбинация на казаното от двама ни. Ние не споменахме пред Уеб, че част от по-гласовитите водачи от старата гвардия на Пекин не са били чувани от месеци. И когато нещата се оповестяваха официално, се оказваше, че този или онзи бил умрял от естествена смърт или при трагичен инцидент. Сега, ако нашето предположение е вярно, то поне част от тези умълчали се хора са станали жертва на наемния убиец на Шенг…

— Тогава той укрепва властта си чрез елиминиране на своите противници — каза Макалистър. — Пекин е препълнен с хора от Запада. Хотелите са заети до последното място. Кой би забелязал един в повече — всъщност той би могъл да е всеки — аташе, бизнесмен, хамелеон.

— И кой по-добре от великия манипулатор Шенг би организирал срещата между неговия Джейсън Борн и избраната жертва? Всеки претекст би свършил работа, но главният е военен шпионаж. Жертвите сами ще скочат в капана.

— Ако всичко това е близо до истината, Шенг е много по-напред, отколкото мислехме.

— Вземи документите си. Поискай нужната информация от нашите разузнавателни служби и от МИ-6. Проучи всичко, но открий някаква схема, Едуард. Ако тази вечер загубим генерал-губернатор, за броени дни ще загубим и Хонконг.

— Ще бъде зорко охраняван — смутолеви Макалистър и тръгна към вратата.

— Разчитам на това — каза Хавиланд и когато заместник-секретарят напусна стаята, се обърна към Кетрин Стейпълс. — Започвате ли да ме разбирате?

— Думите ви и техните значения — да, но не и някои подробности — отговори Кетрин, загледана във вратата, през която Макалистър току-що бе излязъл. — Той е странен човек, нали?

— Макалистър?

— Да.

— Не ви ли отегчава?

— Напротив. Потвърждава всичко, което ми е било вече казано. От вас, от този Райли, дори от вашия президент, страхувам се. — Стейпълс погледна посланика в очите. — Напълно откровена съм.

— Такава ви искам. И разбирам объркването ви. Макалистър е от най-добрите аналитици в Държавния департамент, чудесен бюрократ, който никога няма да достигне поста, който заслужава.

— Защо не?

— Знаете отговора, а ако не го знаете, се досещате. Той е напълно морален човек и този морал винаги е пречел на издигането му. Ако аз бях прокълнат със същото чувство към грубото престъпване на закона, никога нямаше да се превърна в човека, който съм, и никога не бих постигнал нещата, които съм постигнал. Но мисля, че това вие го знаете. Когато влязохте тук, казахте много истини.

— Сега вие сте този, който е откровен. Благодаря ви.

— Няма нищо. Искам да си изясним нещата, защото имам нужда от вашата помощ.

— Мари?

— Не само тя. Кои още подробности ви смущават? Какво мога да ви изясня?

— Тези банкерски учреждения, тази комисия от банкери и тайпани, която Шенг ще назначи, за да контролира тукашната финансова политика…

— Позволете ми да предвидя — прекъсна я дипломатът. — На пръв поглед те ще са твърде различни по характер и функции и ще бъдат крайно приемливи. Както казах на Макалистър, когато се срещнахме за първи път, ако цялата идиотска постановка има режисьор, ние бихме му пожелали успех, но шансът за успях отсъства. Всички могъщи хора имат врагове; навсякъде в Хонконг и Пекин ще се намерят скептици и те ще се заровят по-надълбоко от експертите на Шенг. Мисля, че знаете какво ще намерят.

— Че всички пътища над земята и под нея водят към Рим. В случая Рим е онзи тайпан, бащата на Шенг, който вашите много секретни документи никога не назовават. Той е паяк, чиято паяжина достига до всички членове на това банкерско учреждение и ги оплита. Кой е той, за Бога?

— И аз бих искал да зная — отвърна Хавиланд с равен глас.

— Нима наистина не знаете? — попита Кетрин Стейпълс изумена.

— Ако знаех, животът щеше да е много по-прост и щях да ви кажа. Никога не съм знаел кой е той. Колко са тайпаните в Хонконг? Колко са фанатиците в Пекин, искащи да отвърнат на удара по всеки възможен начин и да служат на каузата на Гоминдана? Те смятат, че Китай им е отнет. Тяхната майка-земя, гробовете на предците им, онова, което им принадлежи — всичко. Много от тях са били почтени, мисис Стейпълс, но доста не са били. Политическите водачи, военачалниците, богаташите — те са били привилегировано общество, което непрестанно се тъпче на гърба на милионите страдащи. И ако това ви звучи от днес като комунистическа пропаганда, вчера то е било класически случай на провокация, която е станала причина за всички тези глупости. Имаме си работа с шепа вманиачени изгнаници, които си искат обратно своето. Забравят, че собствената им корумпираност е довела до това положение.

— Мислили ли сте да се срещнете с Шенг лично?

— Разбира се, и знам каква ще бъде реакцията му. Ще се престори на възмутен и ще ни каже, че ако продължаваме да преследваме жалките си фантазии в опитите си да го дискредитираме, той ще анулира споразуменията и незабавно ще присъедини Хонконг към икономическата орбита на Пекин. Ще изтъкне, че много от марксистите в Централния комитет биха одобрили този ход, и ще бъде прав. Тогава ще ни погледне и вероятно ще каже: джентълмени, изборът е ваш. Приятен ден.

— Ако дадете публичност на заговора на Шенг, ще се случи вероятно същото и той го знае — каза Стейпълс, като се намръщи. — Пекин ще се оттегли от споразуменията и ще обвини Тайван и Запада, че се намесват. Лицето им е с цвят на цвекло от вътрешната капиталистическа корупция, така че колонията ще замарширува под ударите на марксисткия барабан — всъщност не биха имали избор. И това, което неизменно ще последва, е икономически колапс.

— Това е начинът, по който го разбираме и ние — се съгласи Хавиланд.

— А разрешението на проблема?

— Има само едно. Шенг.

— Груба игра — кимна Стейпълс.

— Най-крайната мярка, ако това имате предвид.

— Точно това имам предвид — каза Кетрин. — И съпругът на Мари, този Уеб, е ключът за осъществяването, нали?

— Джейсън Борн е ключова фигура, да.

— Защото онзи имитатор, убиецът, който нарича себе си Борн, може да попадне в капана, поставен от необикновения човек, на когото подражава — както каза Макалистър, но не в прекия смисъл. Той заема своето място и изчаква Шенг там, където може да приложи крайната санкция… По дяволите, той го убива.

— Да. Разбира се, някъде в Китай.

— В Китай… „разбира се“?

— Да, работата трябва да заприлича на вътрешно братоубийство без никакви връзки извън страната. Пекин няма да обвини никой друг освен враговете на Шенг, които са му равни в йерархията. Това вече би било без значение, тъй като светът няма да чуе официално за смъртта на Шенг в продължение на седмици, а когато това стане, „внезапната кончина“ ще бъде обяснена с коронарна тромбоза или мозъчен инсулт, само не с убийство. Гигантът не парадира с пораженията си, той ги прикрива.

— Точно това, което искате вие.

— Естествено. Светът продължава да се върти, тайпаните са отрязани от тяхното начало, банкерските учреждения не Шенг се разпадат като пирамида от карти за игра, на преден план излизат разумни хора, които уважават споразуменията за благото на всеки… Но все още сме много далеч оттам, мисис Стейпълс. Началото е днес, тази вечер на Кай Так. Това би могло да бъде началото на края, защото не можем да приложим бързи контрамерки. Ако ви изглеждам спокоен, това се дължи на илюзия, която съм научил да създавам през годините на разкъсващо напрежение. Двете ми утехи в този момент са: първо, че силите за сигурност в колонията са измежду най-добрите в света, и второ, че Пекин е известен за тази опасност. Хонконг не крие нищо, нито му се ще да прикрива. Така че в известен смисъл опазването на генерал-губернатора се превръща в риск едновременно за двете страни.

— Това как ще помогне, ако се случи най-лошото?

— Психологически. Би могло да предотврати евентуалната нестабилност, защото самият случай предварително е бил окачествен като обмислен акт на насилие, твърде несимптоматичен за царящия смут в колонията. Освен всичко рискът е споделен. И двете делегации имат собствен ескорт, който ще влезе в употреба.

— Значи кризата може да се задържи на пръв поглед чрез незначителни точки на протокола?

— От това, което съм чул за вас, вие нямате нужда от уроци по задържане или ускоряване на кризи. Независимо от всичко, което казвам, аз съм изплашен до смърт. Има такива възможности за фатални грешки… те са наши врагове, мисис Стейпълс. Остава ни единствено да чакаме, а това е най-тежката част, изцеждаща всички сили.

— Имам и други въпроси — каза Кетрин.

— Разбира се, питайте колкото искате. Накарайте ме да мисля, да се изпотя, ако трябва. Това ще ни помогне да забравим за чакането.

— Преди малко споменахте за съмнителните ми умения при задържането на кризи. Но вие добавихте — при това с доста голяма увереност, — че мога да ги ускоря.

— Съжалявам. Не можах да се сдържа, това е лош навик.

— Предполагам, че имахте предвид аташето Джон Нелсън.

— Кой?… А, да, младият човек от консулството. Липсва му всякаква преценка, но наваксва това с изключителна смелост.

— Грешите.

— За преценката? — попита Хавиланд и дебелите му вежди наподобиха дъги над очите му. — Наистина ли?

— Не извинявам неговите слабости, но той е един от най-добрите ви хора. А преценката му превъзхожда тази на повечето от по-опитния ви персонал. Попитайте хората от другите консулства, които са били на конференции с него. Той е един от малцината, говорещи прекрасен кантонски.

— Но в същото време изложи на риск крайно важна операция с пълното съзнание за това — каза остро дипломатът.

— Ако не беше го направил, нямаше да ме откриете. — Нямаше да стигнете само на метри от Мари Сен Жак.

— Само на метри ли? — Хавиланд се наведе напред, в очите му проблесна гняв. — Надявам се, че няма да продължите да я криете.

— Вероятно не. Не съм решила още.

— Господи, каква жена! След всичко, което чухте! Тя трябва да бъде тук! Без нея сме загубени, загубени сме всички! Ако Уеб разбере, че тя не е при нас, че е изчезнала, той ще се побърка! Трябва да я доведете тук!

— Точно там е работата. Мога да я доведа по всяко време, но няма да стане, когато определите вие.

— Не! — прогърмя посланикът. — Когато и ако нашият Джейсън Борн привърши своята задача, ще започнат серии от телефонни обаждания, които трябва да го свържат с жена му!

— Аз няма да ви дам телефонния номер — каза Стейпълс безизразно. — Вместо това мога да ви дам адрес.

— Не знаете какво правите! Какво трябва да кажа, за да ви убедя?

— Много просто. Порицайте устно Джон Нелсън, но се постарайте всичко да запази неофициален характер и го задръжте тук, в Хонконг, където шансовете му за признание са най-големи.

— Исусе Христе! — избухна Хавиланд. — Та той е наркоман!

— Това е смехотворно, но типично за примитивната реакция на американски „моралист“, чул няколко клевети.

— Моля ви, мисис Стейпълс…

— Бил е дрогиран от друг; той не приема наркотици. Три мартинита с водка са неговият таван. Също така харесва и момичета. Разбира се, сред вашия персонал има аташета от мъжки пол, които харесват момченца, а таванът им стига до седем мартинита дневно, но кой ти гледа? Честно да ви кажа, пет пари не давам какво правят двама възрастни между четирите стени на една спалня — не вярвам, че то ще повлияе по особен начин на това, което правят извън спалнята — но, разбира се, Вашингтон има странните задължения да…

— Добре, мисис Стейпълс! Нелсън ще бъде порицан от мен — генералният консул няма да бъде информиран и нищо няма да попадне в досието на момченцето. Доволна ли сте?

— Обадете му се още днес и му кажете всичко това.

— С голямо удоволствие. Нещо друго има ли?

— Да, и не зная как да го кажа, без да ви обидя.

— Досега не се вълнувахте за това.

— Но сега се вълнувам, защото зная много повече, отколкото преди три часа.

— Обидете ме тогава, скъпа госпожо.

Кетрин направи пауза и когато продължи, гласът й беше изпълнен с отчаяние, като същевременно молеше за разбиране.

— Защо? Защо го направихте? Нямаше ли друг начин?

— Предполагам, че имате предвид мисис Уеб?

— Естествено, че имам предвид мисис Уеб и не по-малко нейния съпруг! И преди ви попитах, имате ли представа какво сте им направили? Варварска постъпка, носеща цялата грозота, която се съдържа в тази дума. Подложили сте ги на някакъв средновековен тормоз, буквално разделяйки умовете и телата им, като сте ги накарали да живеят със съзнанието, че може да не се видят никога повече! Всеки е знаел, че едно негово погрешно действие може да вкара другия в гроба! Един американски адвокат веднъж зададе въпрос в Сената и страхувам се, че трябва да го задам и на вас… Нямате ли чувство за благоприличие, господин посланик?

Хавиланд погледна изморено Стейпълс.

— Имам чувство за дълг. Трябваше да създам такава ситуация, която да провокира незабавния отговор, да създаде условия за бързо реагиране. Всичко повтори като ехо друг инцидент от миналото на Уеб. Онзи ужас, който превърна цивилизования млад учен в така наречения свръхбоец. Нуждаех се от този мъж, от този ловец и вие чухте причините за това. Той е тук, ловува, а колкото до жена му, предполагам, че е невредима, и ние никога не сме възнамерявали друго спрямо нея.

— Инцидентът от миналото на Уеб. Това е била първата му жена, така ли? Тази в Камбоджа?

— Значи знаете?

— Мари ми каза. Жена му и двете му деца са били убити от пилот, който прелетял ниско над реката и обстрелвал мястото, където си играели децата.

— Уеб стана друг човек — каза Хавиланд, кимайки. — Всичко това се превърна в негова война и той изливаше възмущението си по единствения начин, който му беше известен — сражавайки се с врага, отнел най-ценното в неговия живот. Обикновено изпълняваше най-сложните и опасни операции, където целите бяха големи, а мишените — обикновено в рамките на командния персонал.

— И с отвличането на втората му жена вие събудихте призрака на първата загуба. Инцидентът, който го превърна в „свръхбоец“ и по-късно в Джейсън Борн, ловец на Карлос Чакала.

— Да, мисис Стейпълс, ловец — тихо вметна дипломатът. — Този ловец трябваше да излезе на сцената незабавно — не можех да си позволя никакво закъснение, а не ми беше известен друг път, по който да получа бързи резултати.

— Но той е обучаван тук, в Изтока! — извика Кетрин. — Динамичното развитие на събитията тук му е много по-ясно, отколкото на така наречените експерти. Не можехте ли да апелирате към него, обяснявайки му последствията от това, което би могло да се случи?

— Той може би е обучаван тук, но на първо място е човек, който смята — с известно право, — че е бил предаден от своето правителство. Той поиска помощ, а му поставиха капан, който да го убие. И моите апели нямаше да помогнат.

— Но можехте да опитате!

— И да рискувам закъснение, когато всеки час беше съдбоносен? Съжалявам, че никога не сте били поставени на моето място. Тогава може би щяхте да ме разберете.

— Един въпрос — каза Кетрин и вдигна ръка. — Какво ви кара да мислите, че Дейвид Уеб ще отиде в Китай, за да се справи с Шенг, след като намери и залови своя имитатор? Както разбирам, уговорката е той да достави човека, който нарича себе си Джейсън Борн, и ще получи в замяна Мари.

— По това време вече няма да има значение. Тогава ние ще му обясним защо направихме всичко. И пак тогава ще апелираме към познанията му на експерт в Далечния изток, ще разясним глобалните последствия от заговора на Шенг и машинациите на неговите тайпани. Ако той не се съгласи, имаме на разположение няколко старши агенти, които ще го заместят. Те не са хора, за които ще се загрижиш, че трябва да си отидат у дома, защото отдавна не са виждали майки си, а напротив, винаги са на разположение и ще свършат работа.

— Как?

— С помощта на кодове, мисис Стейпълс. Истинският Джейсън Борн винаги установяваше кодове между себе си и своите клиенти. По тази схема имитаторът е изучил всеки аспект на оригинала. Веднъж този нов Борн да попадне в ръцете ни, ще се сдобием с информацията, от която имаме нужда. По един или друг начин. Ще разберем как да стигнем до Шенг и това е всичко, което трябва да знаем. Едно убийство, и светът продължава своя ход. На мен не ми идва друго наум. А на вас?

— Не — каза Кетрин и бавно поклати глава. — Играта е доста груба.

— Дайте ни мисис Уеб.

— Да, разбира се, но не тази вечер. Тя не може да отиде никъде, а вие си имате достатъчно главоболия с Кай Так. Заведох я в един апартамент на мой приятел, намиращ се в Новите територии.