"Невадски газ" - читать интересную книгу автора (Чандлър Реймънд)

12

Франсин Лий се прозя, протегна дългия си крак, обут в зелена пижама, и се загледа в малкия зелен пантоф върху босото си стъпало. Отново се прозя, стана, поразходи се нервно из стаята и отиде до бара. Сипа си алкохол и бързо го изпи, като рязко потръпна. Лицето й бе изопнато и уморено, очите пусти, с тъмни сенки под тях.

Погледна часовничето на китката си. Беше почти четири сутринта. Ръката й бе все още вдигната, когато трепна от някакъв звук, опря гръб на бара и задиша бързо, на пресекулки.

През червените завеси влезе Де Рюз. Спря, погледна я съвършено безизразно, после бавно свали шапката и палтото си и ги захвърли на един стол. След това свали сакото си и бежовия кобур под мишницата и отиде при барчето с напитки.

Подуши някаква чаша, напълни я до една трета с уиски и го изгълта наведнъж.

— Значи непременно държеше да предупредиш оная гад — рече мрачно, свел поглед към празната чаша в ръцете си.

— Да, трябваше да му се обадя — каза Франсин Лий. — Какво стана?

— Трябвало да се обадиш на гадината — имитира буквално тона и Де Рюз. — Дяволски добре си знаела, че и той е замесен в това. Предпочитала си той да се измъкне, та макар и да ме очисти, за да го постигне.

— Добре ли си, Джони? — попита тя тихо и уморено. Де Рюз не отговори и не я погледна. Бавно сложи чашата върху бара, сипа в нея уиски, доля газирана вода и се огледа за лед. Като не намери, надигна питието, а очите му бяха приковани в белия плот на бара. Франсин Лий промълви:

— Няма нито един човек на света, на който да не е нужна преднина при схватка с теб, Джони. Не би му помогнала, но трябваше да му я осигуря, доколкото го познавах.

— Звучи великолепно — бавно произнесе Джони. — Само дето не съм чак толкова добър. И сега щях да бъда вкочанен труп, ако не беше един комичен хотелски охранител, който ходи на работа с армейски колт и предпазна жилетка.

Франсин Лий помълча малко и продума:

— Искаш ли да изчезна?

Де Рюз я стрелна с поглед, после отново зарея очи встрани. Остави чашата си и се отдалечи от бара. През рамо подхвърли:

— Не, стига да продължаваш да ми казваш само истината.

Седна в дълбоко кресло, облакъти се на него и зарови лице в шепите си. Франсин Лий го гледа известно време, после приближи и приседна отстрани на креслото. Придърпа нежно главата на Де Рюз, за да я опре на облегалката, и взе да милва челото му.

Той затвори очи. Постепенно тялото му се отпусна и гласът му прозвуча сънливо:

— Ти може би спаси живота ми в клуб „Египет“. Приемам, че това ти е дало известно право да под готвиш хубавеца срещу мен.

Франсин Лий продължи да го гали мълчешком по главата.

— Хубавецът е мъртъв — продължи Де Рюз. — Шегаджията го застреля и му отнесе половината физиономия.

Ръката на Франсин Лий застина за миг, после пръстите й отново се задвижиха гальовно.

— И госпожата на Кандлис участваше в цялата история. Доста буйна дама ми се видя. Искала е парите на Хюго и заедно с тях всички мъже на света, освен самия Хюго. Слава Богу, че оцеля. Доста си развърза езика. А също и Запарти.

— Да, миличък — промълви Франсин Лий.

— Кандлис е мъртъв — през прозявка съобщи Де Рюз. — Бил е мъртъв преди още да се намесим. От самото начало са искали неговата смърт на всяка цена. На Паризи му е било все едно, държал е само да му се плати.

— Да, миличък — рече Франсин Лий.

— Останалото ще ти го разправя утре — с все по-сънлив глас добави Де Рюз. — Както схващам, двамата с Ники сме чисти пред закона… Хайде да заминем за Рино и да се оженим… Писна ми от този ергенски живот… Налей ми още едно уиски, моето момиче.

Франсин Лий не помръдна, само пръстите й продължиха леко и успокояващо да милват челото и слепоочията му. Де Рюз се намести по-удобно в креслото и изви глава на една страна.

— Да, миличък.

— Не ме наричай „миличък“ — неясно измърмори Де Рюз. — Казвай ми „наивнико“.

Когато секунда след това потъна в дълбок сън, тя се надигна от креслото и седна срещу него. Остана така, неподвижна, загледана в Де Рюз, подпряла лице върху изящните си дълги ръце с яркочервени нокти.