"Пиано" - читать интересную книгу автора (Радев Ради)

3.

Соня посрещна Крис на входната врата. Той я успокои с думите, че синът им се възстановява.

Крис отиде да претършува още веднъж Стаята с Пианото. Соня бе забърсала цялата кръв от инструмента. Пръстите на Джими ги нямаше.

Двамата съпрузи поръчаха храна по телефона. Вечеряха в почти пълно мълчание.

След това Крис и Соня отидоха да си легнат. Бяха изморени, притеснени и тъжни и веднага успяха да изпаднат в нещо като полусън.

Незнайно след колко време гу събуди звъна на телефона.

Двамата изтичаха до апарата. После се спогледаха. Никой от тях не искаше да вдигне слушалката.

Соня се пресегна и взе телефона.

След малко очите и се напълниха със сълзи. Слушалката падна от ръката и и се удари глухо в пода. Крис я взе и я постави на място.

Соня го прегърна, като се тресеше цялата.

— Крис… те казаха, че Джими е починал. Получил внезапен кръвоизлив.

Крис усети как и неговите сълзи се отприщват. Двамата със Соня се строполиха на един кожен диван в хола. Прегърнати.

Внезапно от Стаята с Пианото се разнесе мелодия.

Крис Мартъл тръгна нагоре по стълбището към стаята, откъдето се чуваше музиката. Бе отчаян. Не можеше да си представи кой или какво свири в Стаята с Пианото.

Мелодията бе същата като тази, с която ги будеше посреднощ синът им.

Но Джими бе мъртъв.

Крис отвори вратата на Стаята с Пианото.

Соня чу мъжа си да крещи. Викът му бе изпълнен с ужас. Соня се затича бързо по стълбището и влезе в стаята, откъдето се чуваше мелодията.

Вътре Крис се бе опрял до стената,

Крещеше

И гледаше

Пианото.

Соня също погледна натам. През прозорците влизаха достатъчно лунни лъчи. Те осветяваха пръстите, свирещи на пианото. Пръстите висяха във въздуха и на лунната светлина изглеждаха бели като мрамор, бели като самите клавиши; палците липсваха и поради това свирещите неща бяха осем на брой.

Осем детски пръста.