"Стоян и Рада" - читать интересную книгу автора (Геров Найден)
Найден ГеровСтоян и Рада
Не съм увил аз китка цветеда дам на Твоя хубост дар, та да Ти вляза у сърдцетос народен наш обичай стар; а вдохновен с любов аз жива,в душа си вдигнах Тебе трон, и на от сърдце, без протива,теб жална песен за поклон. Метни Ти мене очи ясни,към мен си сръдце обърни,та да запеем песни краснина весели честити дни!Стоян и Рада от годиниедин друг влезли си в сръдце;с една душа расли дваминаи ся любили от деца.Едно и двамата от мали и до големи са желали:да дойде тоя час по-скороза ръка да ся поведат,пред Бога в церква и пред хорастопане да ся нарекат.Горките тайно ся лъстилида доживеят до бял ден,та с съюз на души милиживот да начнат усладен, напълнен с дни честити, кога вече с любов откританародно в церква ся венчеят,пред Бога с клятва с’обрекатедин за друг да си живеяти да се любят и до смърт.Намислил майци да обадиСтоян, че время е вечемома да му избере млада,невеста да му нарече, че си нашъл протива Рада — девойка гиздава и млада;но от таз мисъл той примирал,като да знаял, че с товаголям куп горести събиралда си изтръси на глава.А стара майка и не слуша,че той от Рада китка зел,на уши ней купил менгушье,на тънка шия бисер бел. Да задоми Стоян тя рачи с безродно, отредно сираче;тя иска булка да му земе,что знае къща да реди,та майка си на старо времетой да избави от беди.Стоян като жена заплака,кога от майка чул това,кога тя зела да му тяка,че му сама мома нашла по-хубава и по-зелена, от Бога с сичко наделена —и с хубост и със добро имя,че тя самичка на умат,без да й каже, грижа има,за да си настани синат.И майчината грозна думаотрова му в душа излякато удар от черна чума,като калена в яд стрела; катран му тя капна на сръдце и му отне нозе и ръце.И сичко, что му било мило,что ся надеял на светат —за него ся вече свръшилои щат да го заровят млад.Кат той пред Рада да ся яви,от любовта си да ся отрече!Ще може ли да я забрави,когато я любил вече, кога му тя седи в сръдцето и то от нея е огрето?Без Рада сръдце му ся пука,че то за нея е живо,и ся за нея само чука,а там за друга е мрътво.Стоянчо си клъне главата,че доживял до черни дни,та дума майка му запратии го с сираче зачерни. За Рада му бил драг животът и с нея го сега разводят. —А той кога загуби нея,като за друга го годят,зачто му е веч да живее,без пръво либе на черн свят!Със плач е чула Рада мила,че той за друга е годен,и много слъзи изронила;а надвечер в той лютий ден стегнала ся и ся наела, та кам чешма със менци белитръгнала весела, засмяна,ега Стояна срещне там,та китка си от Стоянада земе, да не я е срам.Стоян и Рада моли тихо:— „Проста ти китка, да речеш,че ми сръдцето оранихас тоз пустий останал годеж; когато я подуша, с нея сръдцето с цяр да си полея,кога пред очи я извадас изсъхнал и извянал цвят,да смисля тебе и с отрадада съхна в тоз лъжовен свят.“Пред годеница си насилаповдига очи млад Стоян,че тя открай не му е мила,че е от Рада него свян. За Рада сръдце му копнее, че е роден на свят за нея.А майка му си ся готовикак сватбата да отреди;тя дарове нашила нови,пред свахи да ся отсрами.Осмяна Рада нечестита,молила ся нощя, денеда й ся скъсат скоро дните,да я покрие черната земя, да не дочака либе мило да иде с друга под венчило.Изсъхнало й лице бяло,загубила си хубостта,очи й черни потемняли,замрели сладки й уста.В душата нейна ся е велаголяма и люта печал,та я катурила в постеля,Животът й ся довръшал и дишането й помало от ден на ден ослабевало.Родината я посетилана смъртний час да ся простят,и ангел е дошъл със силада я прибере в оня свят.Когато веке издишаласъс смрътен по лицето пот,тя рекла: — „Мене, мила мале,вече ся кратил тоз живот; е че душа предавам Богу, а тебе, мале, моля много,с телото път мини Стояну,кога да иде под венец,да види първо либе, мамо,студен и пребледнял мрътвец.“Ерген към церква с млада булкароднина, сватове ведът;топани, гайди и цигулкипред них връвят с пряпорец в път. У церква светят ясно свящи, темян ся пуши там горящий.Кога ся сватбата запрялапреди церковните врата,попове жално-милно пяли:— „Да й е вечна памятта.“Стояну ся душа стеснилаи той от тоя страшен гласзабравил булка и венчилои влязъл в церква тоя час. Там что да види! Рада мила мрътва лежала у носило.Премрежили му ся очите,светът пред него потемнял,той не можъл да с’окопитидо что горкий е доживял.Стоян забравил срам, прилика,извадил пръстен от ръка,фрълил го майци и извика: — Да ти е булката драга, теб да венчеят с нея, мале, че ти сама си я избрала,та Рада, моята пръвницазарови в черната земя.Убий и мен, ега дваминана оня свят щем оживя.Без теб на оня свят по-лесноБог, мале, ще ни събере,че мен без Рада е тук тесно,а с нея е и в гроб добре. Ти, мале, мене си родила, за да мя умориш насила…С тез думи той паднал на Рада,Със слъзи горки я облял;от нея без да ся отвади,той на носило умрял.Така горкий Стоян на младост,преди да влезе още в свят,когато му готвили радост,капнал като извянал цвят: дошъл уж в церква на венчило, а там го злото поразило.В земя плеснива с либе милого задомили наедно;а с гозба помян му сторилии го преляли със вино.Със слъзи сватба ся обливаза млади Рада и Стоян;кам небо със молитва живавъзносят вси за них темян. На оня свят Бог да настрои и них в мир с праведници свои.Стояновата майка самоне си оплакала синат,а клела Рада, че с измамаСтоян тя зела в оня свят.Но майчината му клетва лютане я стигнала до глава;до вишний Бога била чутаот земя праведна молба: на оня свят Стоян и Рада един на друг били отрада;на тоз свят ним из гробоветеизникнали от Бога двевисоки кичести дръветаи си ся сплели връхове. 1845 г.