"Гадателката" - читать интересную книгу автора (Резник Майк)

2

Пенелопа заспа дълбоко, притиснала парцалената кукла до гърдите си. Корабът се отправи през тъмнината към сухия и прашен свят на Чероки. Мишката я изкъпа и нахрани, после намаза наранените й крака с мехлем и я сложи да спи. Едва тогава се присъедини към Мерлин в помещението за хранене. Бе сложил малко огледало на масата пред себе си и наблюдаваше съсредоточено ръцете си, докато правеше трикове с карти.

— Е? — попита той.

— Е какво?

Мерлин прибра колодата карти в джоба си.

— Тя каза ли нещо?

— Разбира се, че каза — отговори Мишката. — Знаеш много добре, че не е няма.

— А нещо полезно? — настоя той. — Като например защо някой ще наеме двама толкова скъпи убийци да я намерят.

— Говорихме вече за това — каза уморено Мишката. — Тя е малка и объркана. — Заповяда на един шкаф да се отвори и извади бутилка и чаша отвътре. — Много по-вероятно е да са преследвали нейния похитител. Помисли трезво — извънземният я отвлича, а семейството иска да я намери на всяка цена и наема двамата убийци за тази работа.

— В такъв случай трябва да се отървем от нея колкото се може по-бързо — заключи Мерлин. — Ако има награда, ще я поискаме на Чероки. В противен случай ще я оставим някъде, преди да са изпратили Смит и Оли след нас.

— На Чероки няма никакви власти — изтъкна Мишката, докато си наливаше питие. — Това е свят на Вътрешната граница и затова го избрахме.

— Има поща с обяви „Търси се“ и мощен междупространствен радиопредавател — отговори той. — Поне ще разберем дали дават награда за нея.

— Не знам дали това е награда в обикновения смисъл на думата, но очевидно някой предлага нещо, щом Гробаря Смит и Оли Трите юмрука са се заели с този случай. — Мишката замълча за миг. — Ако е толкова ценна, че пращат професионални убийци и ловци на глави да я търсят, семейството й трябва да е страшно богато. Моето предположение е, че искат всичко да стане тихо и кротко. Може би има братя и сестри и не бива да се разгласява, че сигурността им е застрашена.

— Тогава как ще разберем коя е и от кое семейство? — попита Мерлин. — Не можем да публикуваме обява, че сме откраднали това малко русокосо момиче от извънземен похитител. Пет минути по-късно Смит и Оли ще са по петите ни. — Той впери замислен поглед в дългите си бели пръсти.

— Не знам. Може би този залък е прекалено голям за нас.

— Какво трябваше да направя? — тросна се Мишката. — Да я зарежа там ли?

— Не, предполагам, че не — Мерлин въздъхна дълбоко и запали малка пура. — Но имам лошо предчувствие.

— Не виждам защо — отпи от чашата тя.

— Защото ние сме дребни риби. Ако Гробарят Смит и Оли Трите юмрука са се заели с този случай, здраво сме загазили. Освен това ми се струва, че нещата са по-сериозни, отколкото изглеждат.

— А по-точно?

— Не знам — призна той. — Но продължавам да мисля за израза на лицето й, когато посочи към двамата убийци — сякаш ги бе виждала преди.

— Може би — съгласи се Мишката. — И какво от това? Сигурно са стреляли по нейния похитител и не са улучили, а в своето объркване тя е помислила, че са се целили в нея.

— В това е проблемът — рече Мерлин.

— Защо?

— Тези момчета не пропускат — той направи пауза и потърка замислено брадичката си. — Има и още нещо.

— Какво?

— Ловците на глави работят винаги сами. Знаеш ли колко средства ти трябват, за да ги събереш заедно? — Той я погледна разтревожено. — Ако тя е толкова ценна, защо ние не сме чули нищо?

— Когато си наистина богат, не се хвалиш със състоянието си, а го криеш.

— Не знам — отвърна Мерлин. — Имаш отговор на всичко… но въпреки това положението не ми харесва.

— Ще ти кажа какво ще направим — рече Мишката. — Когато слезем на Чероки, ще поразпитаме дискретно и ще се опитаме да открием коя е тя и кой я търси… Ще продължим да душим внимателно на всеки свят, на който спрем, докато разберем истината. Дотогава тя може да помага в представлението. Съгласен ли си?

— Мисля, че да. Въпросът е тя съгласна ли е?

— Какво имаш предвид? — попита Мишката.

— Ами ако тя иска веднага да си отиде у дома — където и да е този дом? — отговори Мерлин. — Каза ми, че извънземният я бил оковал. Ами ако реши да избяга от нас?

Мишката покати глава.

— Тя мисли, че съм я спасила — което и направих. Няма да е трудно да я задържа.

— Не мога да си те представя като майка.

— Защо не оставиш тази грижа на мен?

— Въпросът е все някой да се погрижи за това — заяви Мерлин.

Следващият час мина в мълчание — Мишката преглеждаше новините, а Мерлин упражняваше фокуса с трите монети. Изведнъж чуха как Пенелопа простена в съня си и Мишката отиде да я види в кабината.

— Какво има? — приближи тя до леглото на момичето.

Пенелопа изглеждаше объркана.

— Помислих, че съм пак там, където ме намери.

— Било е само сън — успокои я Мишката.

— Страх ме е — проплака момичето.

— Не се страхувай. В безопасност си.

Детето поклати глава.

— Наистина — настоя Мишката. — Утре ще се приземим на друг свят и ти ще започнеш да ни помагаш в представлението. Звучи забавно, нали?

— Няма да ми позволят.

— Кой няма да ти позволи?

— Всички.

— Там никой не те познава.

— Някой ще ме познае. Винаги става така.

Мишката се намръщи.

— На колко свята си била?

Пенелопа вдигна двете си ръце, погледна ги внимателно и бавно сви два пръста на дясната.

— На осем?

Момичето кимна.

— И на всеки от тези светове някой те е разпознавал?

— На повечето от тях.

— Кой?

— Мъже.

— Само мъже?

— Лоши мъже — натърти Пенелопа.

— Въоръжени мъже?

— Някои от тях.

— Доста неща си преживяла, а? — рече Мишката. — Опитай се да поспиш сега. Всичко ще изглежда по-добре, когато се събудиш.

Прегърна я, после излезе от кабината.

— Е? — попита Мерлин, когато тя се върна при него.

— Кошмари.

Той сви рамене.

— Предполагам, че са нещо обикновено при нея.

— Да. Знаеш ли, че са преследвали похитителя й на осем свята?

— Тя ли ти каза? — полюбопитства Мерлин.

— Да.

Той се намръщи.

— Още едно странно нещо.

— Кое?

— Ако този извънземен е толкова добър, че на цели осем свята се е намирал винаги една стъпка преди Гробаря Смит, как стана така, че ти просто влезе и я отведе?

— Никой не знаеше, че съм там.

— И той не е взел никакви предпазни мерки, в случай че някой неизвестен ловец на глави се промъкне през задния вход? Много ми е трудно да го повярвам.

— Очевидно нямаше никакви съучастници — отбеляза Мишката. — Или са били убити от ловци на глави. Както и да е, той не можеше да е постоянно с нея.

— Доколкото разбрах, правил го е на осем други свята.

Тя изглеждаше отегчена.

— Защо винаги, когато се озовеш в някоя нова ситуация, внезапно се превръщаш в най-големия параноик, когото някога съм срещала?

— Нямам нищо против новите неща — отговори Мерлин и с едно махване на ръката показа букет цветя. — Приемам дори странните неща. Но тази ситуация е много повече от просто нова и необичайна, тя е опасна и именно това не харесвам.

— Добре — изрече Мишката след кратко мълчание. — Не знам какво да правим. Но тя е при нас и докато я върнем на този, който плаща на Гробаря Смит и Оли Трите юмрука да я намерят, остава тук.

— Ще видим.

— Държа на това, Мерлин — погледна го твърдо Мишката. — След всичко, дето е изтърпяла, няма да я изоставя на някаква кална топка по Границата без приятели и семейство, които да се грижат за нея.

— Добре — отстъпи той. — Познат ми е този тон. Тя остава, докато открием кой плаща, за да я намери и върне обратно.

— Не бъди толкова нещастен — добави тя.

— Защо не? — оплака се Мерлин. — В главата ми се въртят все същите въпроси, както и преди час. Никой от тях не изчезна само защото ти имаш отговор за всичко. — Той замълча за миг. — Единственото нещо, което се промени от началото на този разговор, е, че имаме да храним още един човек.

— Едно малко момиче.

— Едно добре попътувало и много загадъчно малко момиче — поправи я той.