"Народът на моретата" - читать интересную книгу автора (Гримо Мишел)

ЕПИЛОГ

Конят даваше вече признаци на умора. Ездачът стъпи на земята и прегърна животното.

— Юнакът ми Мейнор!… Денят беше дълъг, а? Ще спрем тук, приятелю… Почини си!

Човекът откачи от самара голяма торба с храна и я провеси на врата му. После освободи коня от зъбалеца, от юздите и ремъците. Свали огромното седло и го замени с хубаво покривало… Извади от припасите си стомна със студено лике, свитък печен гигантски лишей и се настани на земята да се храни, с пушките до него.

Пустинята беше тиха. Блестеше слабо на лунната светлина. Лек уханен бриз духаше откъм морето. Очертаваше се хубава нощ.

Номадът вкусваше съсредоточено този миг. Тогава се разнесоха първите пиюкания…