"Медният град" - читать интересную книгу автора

Втора глава

1. Отварянето на града

Като видял страшната смърт на последователите си и гибелта на военачалника, принц Икбал заповядал на приятелите си да се откажат от намеренията си.

— Тази работа е само за мен — рекъл им той. Думите му ужасили, разтревожили и смутили другарите му. Те го замолили смирено да се откаже от тази опасност:

— Смили се над нас, принце. Животът ни зависи от твоя. Как ще преживеем без теб? Ти си наш предводител, наставник и вожд.

— Реших: или ще постигна целта си, или ще загина. Нищо не ще ме спре да я осъществя — отвърнал принцът.

Всички видели, че той твърдо е решил и че са безсилни да му попречат.

Принцът изкачил стъпалата на високата стълба и достигнал върха й. Но щом стъпил на стената на града, почувствувал радостно вълнение, запляскал с ръце възторжено и вперил взор, съзерцавайки простора. Другарите му се изплашили от вида му и помислили, че гибел, както и предшествениците му, ще сполети принца. Те предположили, че той ще се хвърли от върха на огромната стена. Затова надигнали глас и взели да ридаят тревожно.

— Смили се, смили се, аллах! Пожали ни, о, принце! Не се хвърляй! Та след теб ще погинем и ние!

Мъдростта надвила безумието, умът възтържествувал над магията. Принцът останал неподвижно един дълъг час, после се надигнал и казал силно, уверено и решително на приятелите си:

— Не се бойте за мен и не падайте духом, другари! Ако съм благословен, ще ви донеса радост. Осуетено е лукавството на дявола.

Принцът приседнал малко, за да обмисли как да отвори вратите на града. Подир това той се изправил.