"Сянката на сатаната" - читать интересную книгу автора (Николов Любомир)

2

— Погледнете, млади графе! — Абатът посочва с победоносен жест оставения на пода леген. — Прав ли бях?

Гледаш и нищо не разбираш. Какво толкова? Леген като леген, пълен с вода.

— Простете невежеството ми, уважаеми отче, но не разбирам. Какво трябва да видя в тази вода?

— Самата вода. Забелязвате ли, че леко трепка от време на време?

Привеждаш се. Прав е — водата трепти, макар че от това не ти става по-ясно.

— Е, да. И от какво мислите, че може да е това?

— Тропнете с крак!

Щом тропваш, водната повърхност леко трепва, само че отказва да се успокои, колкото и да чакаш. Поглеждаш свещеника с недоумение.

— Но тя трепти и сама, без никой да тропа… Момент! Искате да кажете, че някой тропа, но ние не го виждаме?… Естебан, Естебан, бързо ела тук! Маврите правят подкоп!

На вратата изниква смаяното лице на Естебан.

— Какво става, господарю? Какъв подкоп?

— Маврите копаят тунел под стените на замъка, и до няколко часа ще излязат тук, най-вероятно през нощта.

— По легена ли го разбрахте, господарю? — пита Естебан и предпазливо опипва дръжката на меча.

— Не съм полудял, стар глупако! Не ме е прихванало от отец Фиделиус, нито пък той е луд. Погледни как водата в легена трепка леко при всеки техен удар под земята!

Естебан ви оглежда със съмнение, след това ляга и прилепва плътно ухо до плочите. Остава така неподвижен минута-две, сетне трескаво скача.

— Чух ги как копаят и дори как разговарят нещо! Стража, на крак! Бързо!

Мини на 58.