"Стоян" - читать интересную книгу автора (Каравелов Любен)

III

Настана пролет, замириса на зелено, повеяха беломорските ветрове, дойдоха щъркелите и ластавичките, зачуруликаха всякакви пиленца, разцъфтяха се сливите и кайсиите, почервеня полето с минзифар и хората захванаха да гледат някак си по-весело. Отидох и аз да се повидя със Стояна и да му побъбра малко нещо. Дойдох. Седи мой Стоян в градинката под сливата и гледа към небето жалостно и боязливо. „Добър ден, брате!“ — му рекох. Скокна мой Стоян уплашено, чегато съм го намерила да краде; после тръгна към мене, позасмя се малко и рече: „Добре дошла!“ Гледам аз, не е вече моят брат онзи, който беше по-преди: прикзва с мене, а гледа към друго място; смее се, а смехът му не е от сърце… Какво се е с него случило?

Помълчах аз, помълчах, па не можах вече да се утърпя и рекох: „Слушай, брате Стояне! Я кажи ми, защо се ти не ожениш? Аз мисля, че е вече време… Ти не си гръцки ергенин и не трябва да чакаш да ти чукнат четиресетте коледи на вратата. Ожени се, брате!“

— Не мога да намеря момиче, каквото аз искам; а да зема което и да е — не ща — каза Стоян.

— Ти само кажи, че искаш да се задомиш; а момичета ще да се намерят, колкото искаш… Аз мисля, че Рада Къльовичина е добро и хрисимо момиче — казах аз.

— Добра е и хрисима е — отговори Стоян.

— И Марийка Янкова не е за изхвъргане… Хубаво момиченце, работно момиченце! — казах аз.

— Марийка е хубаво момиченце, и работно момиченце — каза и Стоян.

— А Еленка Вельова? Аз мисля, че като Еленка и в Цариград няма.

— Няма — отговори Стоян.

Доядя ме да слушам такива отговори и аз захапах устната си и рекох: „Да би знаяла, че ще да ми отговориш така, както ми ти отговаряш сега, то не бих ти ни говорила“.

Стоян повдигна очите си, погледа ма невесело и рече: „Не сърди се, Тоте, прости ми!… Нещо ми е лошаво…“

— Аз се не сърда, брате; а жално ми е, като те гледам така замислен — казах аз и отидох си.