"Север против Юг" - читать интересную книгу автора (Верн Жул)

VI. ДЖЕКСЪНВИЛ

— Да, Зерма, да, вие сте създадена и родена да бъдете робиня!

— повтаряше управителят, впущайки се отново в любимата си тема. — Да, робиня, а не свободна твар.

— Аз не съм на такова мнение — отвърна Зерма със спокоен тон, без да влага в него никакъв плам. толкова беше свикнала на тези спорове с управителя на Кемдлис Бей.

— Нямам нищо против, Зерма! Но така или иначе, накрая ще се съгласите с мнението, че няма вероятност да се установи равенство между бели и черни.

— То е вече установено, мистър Пери. установила го е от памтивека самата природа.

— Лъжете се. Зерма. и доказателство за това е. че белите са десет пъти, двайсет пъти — какво ти? — сто пъти по-многобройни от черните на земята!

— И тъкмо затова черните са заробени — отговори Зерма.

— Имаха силата, но не я използуваха както трябва. Ако черните бяха мнозинство на тоя свят, щяха да направят белите свои роби!… Но не! Сигурно биха проявили повече справедливост и преди всичко по-малко жестокост!

Но не трябва да мислим, че този разговор, впрочем съвсем ненужен, пречеше на Зерма и управителя да живеят в сговор. Работата е там, че те нямаха какво друго да правят, освен да побъбрят. Само че, разбира се, биха могли да разискват по-полезна тема и навярно щеше да стане така, ако не беше манията на управителя непрекъснато да обсъжда въпроса за робството.

Двамата бяха седнали при кърмата на една от лодките на Кемдлис Бей, управлявана от четирима гребци от плантацията. Те пресичаха косо реката, използувайки отлива, и отиваха в Джексънвил. Управителят имаше да урежда някои работи на Джеймз Бърбанк. а Зерма щеше да купува разни неща за тоалета на малката Ди.

Беше 10 февруари. От три дена Джеймз Бърбанк се бе върнал в Касъл Хаус, а Тексар в Черния залив, след делото в Сент Огъстин.

От само себе си се подразбира, че още на другия ден мистър Стенърд и дъщеря му получиха писъмце, изпратено от Кемдлис Бей, което ги запознаваше накратко със съдържанието на последното писмо на Гилбърт. Тези новини идваха тъкмо навреме, за да успокоят мис Алис, чийто живот минаваше в непрекъсната тревога, откакто бе започнала тая ожесточена борба между южните и северните щати.

Лодката, снабдена с латинско платно, се носеше бързо. След по-малко от час тя щеше да бъде в пристанището на Джексънвил. Така управителят разполагаше с твърде малко време, за да развие докрай любимата си тема, затова не пропусна този случай.

— Не, Зерма — продължи той, — не! Дори черните да бяха си осигурили мнозинство, то с нищо не би променило положението. И освен това, какъвто и да е изходът от войната, робовладелството пак ще се запази, защото има нужда от роби за работа по плантациите.

— А както знаете, мистър Бърбанк не мисли така — отговори Зерма.

— Знам, но смея да кажа, че мистър Бърбанк се лъже, колкото и да го уважавам. Чернокожият трябва да бъде част от имението, така както са домашните животни или земеделските сечива. Ако един кон може да ходи където си иска, ако едно рало има право когато му скимне да влезе в чужди ръце, а не в тия на собственика си, не ще има вече земеделие. Нека мистър Бърбанк освободи робите си, та да види какво ще стане с Кемдлис Бей!

— Той щеше да го направи досега — отвърна Зерма, — ако обстоятелствата му позволяваха. Това ви е известно, мистър Пери. А искате ли да знаете какво ще се случи, ако в Кемдлис Бей се обяви освобождение на робите? Нито един негър няма да напусне плантацията и нищо няма да се промени, само ще се отмени правото да се отнасят с тях като с товарни добичета. А тъй като никога не сте се възползували от това право, след освобождението Кемдлис Бей ще си остане пак такъв, какъвто си е бил и преди. — Нима си въобразявате, че сте ме спечелили за своите схващания, Зерма? — попита управителят.

— Ни най-малко, сър. А и би било безполезно по една много проста причина.

— Каква?

— Защото в душата си вие мислите по този въпрос досущ като мистър Бърбанк. мистър Керъл и мистър Стенърд и като всички добри по сърце и справедливи по душа хора.

— Дума да не става, Зерма, дума да не става! И заявявам дори, че това, което говоря по въпроса, е в интерес на негрите! Ако им отпуснем края, ще загинат и скоро расата им ще изчезне.

— Аз пък не мисля така, мистър Пери, каквото и да говорите. Във всеки случай по-добре расата ни да загине, отколкото да бъде обречена на вечно унижение чрез робство!

Управителят искаше да възрази и не се съмняваше, че има достатъчно аргументи. Но платното беше вече прибрано и лодката застанала до дървената скеля. Там тя трябваше да чака до връщането на Зерма и управителя. Двамата веднага слязоха на брега, за да отиде всеки по работата си.

Джексънвил е разположен на левия бряг на Сент Джонс, в края на доста ниска и обширна равнина, заобиколена отвред с великолепни гори, които образуват винаги зелена рамка. Част от тази земя, особено покрай реката, е заета от ниви, засадени с царевица, захарна тръстика и ориз.

Преди десетина години Джексънвил беше само голямо село; тогава то имаше предградие с колиби от кирпич и камъш, в които живееха единствено негри. Сега селото започваше да се превръща в град както с по-удобните къщи и по-добре очертаните и поддържани улици, така и с броя на жителите, който се бе удвоил. През следващата година този главен град на околията Дювал щеше да придобие още по-голямо значение, като се свържеше чрез железница с Талахаси, столицата на Флорида.

Управителят и Зерма вече бяха успели да забележат, че в града цари много голямо оживление. Няколкостотин жители, едни — южняци от американски произход, други — мулати и метиси от испанско потекло, чакаха пристигането на един параход, чийто дим се бе появил надолу по реката, отсам плитчината на Сент Джонс. Някои дори, за да влязат по-бързо във връзка с този параход, наскачаха в пристанищните лодки, а други се настаниха в големите едномачтови рибарски ладии, които се срещат обикновено във водите около Джексънвил.

Причината е, че предния ден от театъра на военните действия бяха дошли важни новини. Плановете за действие, споменати в писмото на Гилбърт Бърбанк, станаха отчасти известни. Знаеше се, че флотилията на комодор Дюпон трябва да отплава по-скоро и че генерал Шермън възнамерява да я придружи с десантни войски. Ала никой не знаеше с положителност накъде ще се насочи тази експедиция, въпреки че всичко караше да се предполага, че целта й е Сент Джонс и флоридското крайбрежие. Така че след Джорджия сега и Флорида беше пряко застрашена от нахлуване на федералната армия.

Когато параходът, който идваше от Фернандина, се привърза за пристана на Джексънвил, неговите пътници просто потвърдиха тези новини. Добавиха дори, че по всяка вероятност комодор Дюпон ще се закотви в залива Сент Ендрюз, за да дочака благоприятен момент да форсира пролива при остров Амелия и естуара на Сент Джонс.

Групите веднага се пръснаха из града и накараха да се разхвърчат шумно много от ония големи американски лешояди, чието единствено предназначение е да чистят улиците. Крещяха, беснееха. „Да се противопоставим на северняците! Смърт на севернЯците!“ С такива яростни възгласи подстрекатели, привърженици на Тексар, насъскваха и без това вече твърде възбуденото население. Станаха демонстрации на главния площад, пред сградата на съда и дори пред епископалната църква. Трудно щеше да бъде на властите да усмирят това вълнение, макар че, както вече отбелязахме, жителите на Джексънвил не бяха на еднакво мнение по въпроса за робовладелството. Но в такива смутни времена вземат връх най-шумливите и най-буйните и накрая умерените волю-неволю се прекланят пред тях.

Разбира се, най-силно се крещеше в кръчмите, в тиендите, където гърлата бяха под въздействието на силни напитки. Стайните стратези развиваха там плановете си за оказване на неустоима съпротива срещу нашествието.

— Милицията трябва да се насочи към Фернандина! — казваше един.

— Трябва да се потопят кораби във фарватера на Сент Джонс! — откликваше друг.

— Трябва да се построят земни укрепления около града и да се въоръжат с артилерийски оръдия!

— Трябва да се поиска помощ по железопътната линия ФернандинаКийз!

— Трябва да се угаси фарът Пабло, за да се попречи на флотилията да влезе нощем в устието!

— Трябва да се пръснат мини в средата на реката!

Вече се чуваше да се говори за това ново оръжие, почти ново за междуособната война, и макар че още не се знаеше добре как действува, явно заслужаваше да се използува.

— Най-напред — обади се един от най-яростните оратори в хасиендата на Торильо — трябва да се хвърлят в затвора всички северняци в града и всички мислещи като тях!

Изглеждаше много чудно, че никой не се бе сетил да направи такова предложение на разколниците във всички страни. Затова то бе посрещнато с „ура“. За щастие на честните хора от Джексънвил властите се колебаха още известно време, преди да отстъпят пред това всеобщо желание.

Вървейки из улиците, Зерма следеше всичко, което ставаше, за да осведоми своя господар, пряко застрашен от вълненията. Ако се стигнеше до насилия, те нямаше да се ограничат до града. Щяха да се разпрострат извън него, чак до плантациите в околията. Кемдлис Бей положително щеше да бъде една от първите му прицелни точки. Ето защо метиската, в желанието си да се сдобие с по-точни сведения, тръгна към къщата извън предградието, в която живееше мистър Стенърд. Тя беше очарователно и удобно жилище, приятно разположено в нещо като зелен оазис, който брадвата на колонистите бе пощадила в това кътче от равнината. Благодарение на грижите на мис Алис къщата се поддържаше безупречно както вътре, така и отвън. Вече се чувствуваше умната и предана домакиня в лицето на тази девойка, която смъртта на майка й бе принудила отрано да ръководи домакинството на Уолтър Стенърд.

Зерма бе посрещната много радушно от младото момиче. Мис Алис отвори дума най-напред за писмото на Гилбърт. Зерма й предаде почти дословно съдържанието му.

— Да, сега той не е далече! — възкликна мис Алис. — Но при какви условия ще се върне във Флорида? И какви ли опасности още го заплашват до края на тази експедиция?

— Колкото до опасностите, Алис — обади се мистър Стенърд, — бъди спокойна! Гилбърт се е сблъсквал и с по-големи опгености при патрулирането около бреговете на Джорджия и най-вече в битката при Порт Ройъл. Аз смятам, че съпротивата на флоридците няма да бъде нито силна, нито продължителна. Какво могат да сторят те, като имат Сент Джонс, който ще позволи на канонерките да стигнат чак до сърцето на щата? Всякаква отбрана ми се струва трудна, ако не и невъзможна.

— Дано да сте прав, татко — рече Алис, — и дай боже тази кръвопролитна война да свърши най-после!

— Тя може да завърши само с поражение на Юга — отвърна мистър Стенърд. — Разбира се, за това е нужно много време и се опасявам, че Джефърсън Дейвис и неговите генерали — Лий, Джонстън и Борьогар — още дълго ще се съпротивяват в централните щати. Не! На федералните войски не ще им е лесно да се справят с конфедералистите. Но що се отнася до Флорида, няма

——

’Последно средство (лат.) — Б. пр.

да им бъде трудно да я завземат. За нещастие завладяването й не ще им осигури крайната победа.

— Дано Гилбърт бъде благоразумен! — каза мис Алис, сключвайки ръце. — Ако се поддаде на желанието да се види за няколко часа с близките си, подмамен от мисълта, че се намира близо до тях…

— До тях и до вас, мис Алис — допълни Зерма, — защото нали вече спадате към семейство Бърбанк?

— Да, Зерма, със сърцето си.

— Не, Алис, не бой се от нищо — рече мистър Стенърд. — Гилбърт е достатъчно благоразумен, за да не се изложи на такава опасност, още повече че на комодор Дюпон му стигат няколко дни, за да завземе Флорида. Непростима дързост би било да се явява тук, докато федералистите не са станали господари на щата…

— Особено сега, когато хората са склонни повече от всякога към насилие! — вметна Зерма.

— Да, така е, от тази сутрин градът кипи — продължи мистър Стенърд. — Аз наблюдавах, слушах тези подстрекатели! От десетина дена вече Тексар все е с тях. Той ги подтиква, насъсква ги и накрая тези злодеи ще вдигнат най-долната градска сган не само срещу властите, но и срещу ония жители, които не споделят техните възгледи.

— Не мислите ли, мистър Стенърд — обади се тогава Зерма, — че ще бъде по-добре да напуснете Джексънвил поне за известно време? По-благоразумно ще е да не се връщате там, докато федералните войски не дойдат във Флорида. Мистър Бърбанк ми поръча да ви предам, че ще бъде щастлив да види вас и мис Алис в Касъл Хаус.

— Да… знам… — отвърна мистър Стенърд. — Не съм забравил поканата на Бърбанк… Само че дали в Касъл Хаус е по-безопасно, отколкото в Джексънвил? Ако тези авантюристи, тези безделници, тези фанатици станат господари тук, дали няма да залеят селата и ще могат ли плантациите да се предпазят от техните грабежи?

— Мистър Стенърд — забеляза Зерма, — струва ми се, че в случай на опасност е по-добре да сме заедно…

— Зерма е права, татко. По-добре всички да бъдем в Кемдлис Бей.

— Не ще и дума, Алис — отговори мистър Стенърд. — Аз не отхвърлям предложението на Бърбанк. Но не мисля, че опасността е толкова близка. Зерма ще предаде на приятелите ни, че ми трябват още няколко дни, за да уредя работите си, и тогава ще отидем да поискаме гостоприемство в Касъл Хаус…

— И когато мистър Гилбърт пристигне — каза Зерма, — поне ще намери там всички, които обича!

Зерма се сбогува с Уолтър Стенърд и дъщеря му. После, сред всеобщото вълнение, което не преставаше да се засилва, тя се върна в квартала на пристанището и кейовете, където я чакаше управителят. Двамата се качиха в лодката, за да преминат реката, и мистър Пери подхвана наново обичайния си разговор точно оттам, където го бе прекъснал.

Не се ли лъжеше мистър Стенърд, като казваше, че няма непосредствена опасност? Защото събитията щяха да я ускорят и в най-близко време Джексънвил щеше да почувствува техните удари.

Ала федералното правителство продължаваше да проявява известна сдържаност, за да запази интересите на Юга. То искаше да действува постепенно. Две години след началото на военните действия предпазливият Ейбрахам Линкълн още не бе обявил официално премахването на робството по цялата територия на Съединените щати. Трябваше да изтекат още няколко месеца, докато с президентско послание се предложи да се разреши въпросът чрез откупване и постепенно освобождаване на негрите до момента, когато бъде обявено премахването на робството и най-после се гласува отпускането на кредит от пет милиона франка и се разреши да се плаща обезщетение по хиляда и петстотин франка за всеки освободен роб. Някои от генералите на Севера се сметнаха упълномощени да отменят робството в щатите, в които бяха навлезли войските им, но досега това не бе признато официално. Бедата бе там, че още нямаше единодушно мнение по този въпрос и дори се сочеха някои военни ръководители северняци, които смятаха тази мярка за неразумна и прибързана.

Междувременно военните действия продължаваха, и то главно във вреда на конфедералистите. На 12 февруари генерал Прайс с контингент мисурийска милиция бе принуден да се оттегли от Арканзас. Знаем вече, че форт Хенри бе завзет от федералистите. Сега те се устремяваха към форт Донълсън, защищаван от силна артилерия и прикриван от четири километра външни укрепления, които обхващаха и градчето Довър. Но въпреки студа и снега този форт, застрашен от две страни — по суша от петнайсетте хиляди бойци на генерал Грант и откъм реката от канонерките на комодор Фут. — на 14 февруари падна в ръцете на федералистите с цяла южняшка дивизия — бойци и военен материал.

Това беше значителен неуспех за конфедералистите. Последиците от поражението бяха огромни. Като непосредствен резултат то доведе до отстъплението на генерал Джонстън, който бе принуден да изостави важния град Нешвил на река Къмбърланд. Жителите му, обхванати от паника, го напуснаха след генерала, а няколко дни по-късно същата съдба сполетя и Колъмбъс. Така целият щат Кентъки се върна отново под властта на федералното правителство.

Лесно можем да си представим с какви изблици на гняв, с каква жажда за мъст бяха посрещнати тези събития във Флорида. Властите се оказаха безпомощни да успокоят вълнението, което се разпространи до най-отдалечените селца в околиите. Може да се каже. че от час на час все повече растеше опасността за тия, които не споделяха възгледите на Юга и не се присъединяваха към плановете за съпротива срещу федералните армии. В Талахаси и в Сент Огъстин избухнаха размирици, които с мъка бяха потушени. Но главно в Джексънвил бунтът на простолюдието заплашваше да се изроди в прояви на непристойно насилие.

При тези обстоятелства, естествено, положението на Кемдлис Бей щеше да става все по-тревожно. Но със своите предани служители Джеймз Бърбанк можеше да устои поне на първите нападения, насочени срещу плантацията, макар че в тия времена много трудно можеха да се набавят муниции и оръжие в достатъчно количество. А в Джексънвил пряко застрашеният мистър Стенърд имаше основания да се страхува за безопасността на своето жилище, за дъщеря си, за себе си, за всички свои домашни.

Джеймз Бърбанк, съзнавайки опасностите на това положение му пишеше писмо след писмо. Няколко пъти му праща куриери с молба да дойде незабавно при него в Касъл Хаус. Там щяха да бъдат в сравнителна безопасност, а ако се наложеше да търсят друго убежище, ако трябваше да се скрият във вътрешността на страната, докато федералистите осигурят спокойствието в нея със своето присъствие, това щеше да стане по-лесно от Кемдлис Бей. Така увещаван, Уолтър Стенърд реши да напусне временно Джексънвил и да се подслони в Кемдлис Бей. Той тръгна сутринта на 23-и, колкото е възможно по-тайно, без никой да отгатне намеренията му. В дъното на малко заливче на една миля по горното течение на Сент Джонс го чакаше лодка. Мис Алис и той се качиха на нея, прекосиха бързо реката и пристигнаха в малкото пристанище, където намериха семейство Бърбанк.

Лесно можем да си представим как бяха посрещнати. Нима мис Алис не беше вече дъщеря за мисис Бърбанк? Сега всички се бяха събрали. Щяха да прекарат тия лоши дни заедно, при по-голяма сигурност и особено с по-малко грижи.

А бяха напуснали Джексънвил тъкмо навреме. На другия ден къщата на мистър Стенърд бе нападната от шайка злосторници, които маскираха насилието си с мним местен патриотизъм. Властите с мъка успяха да попречат на разграбването й. както и да предпазят няколко други жилища, които принадлежаха на честни граждани, противници на идеите на отцепниците. Явно наближаваше часът, когато тези власти щяха да бъдат свалени и заменени с главатари на метежниците.

А те не само нямаше да обуздават насилията, но напротив — щяха да ги предизвикват.

И наистина, както бе казал мистър Стенърд на Зерма. още преди няколко дни Тексар бе решил да напусне тайното си убежище, за да дойде в Джексънвил. Там той намери обичайните си другари, подбрани измежду най-долнопробните слоеве на флоридското население, дошли от разни плантации, разположени по двата бряга на реката. Тези фанатици искаха да наложат своята воля не само в градовете, но и в селата. Те поддържаха връзка с повечето от съмишлениците си в различните околии на Флорида. Поставяйки на преден план въпроса за робовладелството, от ден на ден печелеха все по-голямо влияние. Още малко и щяха да бъдат господари както в Джексънвил, така и в Сент Огъстин, където се стичаха вече какви ли не безделници, авантюристи и горски скитници, от които гъмжеше този край. Там те щяха да държат управлението, да съсредоточат в ръцете си военната и гражданската власт. Милицията и редовните войски скоро щяха да застанат рамо до рамо с тези насилници — както се случва неминуемо в смутни времена, когато насилието се смята за нещо нормално.

На Джеймз Бърбанк беше известно всичко, което ставаше извън имението му. Някои от доверените му хора, на които можеше да разчита, го държаха в течение на действията, които се готвеха в Джексънвил. Той знаеше, че Тексар се е появил отново там, че гнусното му влияние се е разпростряло сред най-низшите слоеве на населението, и то като него от испанско потекло. Когато начело на града застанеше такъв човек, това щеше да бъде пряка заплаха и за Кемдлис Бей. Ето защо Джеймз Бърбанк се подготвяше за всяка евентуалност — било за отпор, ако такъв беше възможен, било за бягство, ако се наложеше да остави Касъл Хаус да бъде опожарен и ограбен. Първата му, постоянната му грижа беше да обезпечи сигурността на семейството и приятелите си.

През тия няколко дни Зерма показа безграничната си преданост. Тя непрекъснато наблюдаваше подстъпите към плантацията, главно откъм реката. Няколко роби, които бе подбрала измежду най-умните и най-способните, стояха денонощно на пост на определени от нея места. Те щяха да известят веднага за всякакъв опит да бъде нападнато имението. Така семейство Бърбанк не можеше да бъде заварено неподготвено; то щеше да има време да се приюти в Касъл Хаус.

Но не от пряко въоръжено нападение трябваше да се безпокои Джеймз Бърбанк на първо място. Докато властта не беше още в ръцете на Тексар и хората му, те трябваше да действуват по-предпазливо. Така под натиска на общественото мнение властите бяха принудени да вземат една мярка, която щеше да задоволи донякъде привържениците на робството, настроени против северняците.

Джеймз Бърбанк беше най-видният между земевладелците във Флорида, а също и най-богатият измежду ония, чиито свободолюбиви възгледи бяха широко известни. Така че той пръв стана прицел, като му поискаха да даде обяснения защо сам е привърженик на освобождението на робите сред страна на роби.

На 26-и вечерта в Кемдлис Бей пристигна куриер, изпратен от Джексънвил, който връчи плик, адресиран до Джеймз Бърбанк.

Ето какво съобщение имаше в този плик:

„Заповядва се на мистър Джеймз Бърбанк да се яви лично утре, 27 февруари, 8 часа сутринта, в съда, пред властите на Джексънвил.“

И нищо повече.