"Север против Юг" - читать интересную книгу автора (Верн Жул)

XII. СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ ДНИ

Когато мисис Бърбанк и мис Алис влязоха в тунела, водещ към заливчето Марино на брега на Сент Джонс, Зерма вървеше пред тях. С едната си ръка тя държеше момиченцето, а с другата носеше фенер, чийто слаб пламък осветяваше пътя им. Като стигна до края на тунела, Зерма помоли мисис Бърбанк да я почака. Искаше да се увери, че лодката и двамата негри, които трябваше да я закарат до Кедровата скала, са на мястото си. След като отвори вратата, препречваща края на тунела, тя тръгна към реката.

Една минута — само една минута — мисис Бърбанк и мис Алис чакаха завръщането на Зерма. Изведнъж девойката забеляза, че малката Ди не е вече с тях.

— Ди!… Ди!… — завика мисис Бърбанк с риск да издаде присъствието им на това място.

Детето не отговори. Свикнало винаги да върви подир Зерма, то бе излязло с нея от тунела откъм заливчето, без майка му да забележи това.

Внезапно се чуха стенания. Предчувствувайки някаква нова опасност, без дори да се замислят дали тя не заплашва самите тях, мисис Бърбанк и мис Алис изскочиха навън и затичаха към брега на реката. Когато стигнаха там, видяха само една лодка, която се отдалечаваше в мрака.

— Помощ!… Помощ!… Това е Тексар!… — викаше Зерма.

— Тексар!… Тексар!… — извика и мис Алис.

И сочеше с ръка испанеца, осветен от заревото на пожарите в Кемдлис Бей, изправен на кърмата на лодката, която скоро изчезна.

После настъпи тишина.

Двамата негри лежаха на земята с прерязани гърла.

Тогава мисис Бърбанк, обезумяла, следвана от Алис, която не можа да я възпре, се втурна към брега, викайки дъщеря си. Никакъв вик не откликна на нейните викове. Лодката вече не се виждаше — или мракът я скриваше от погледа, или прекосяваше реката, за да спре някъде на левия бряг.

Търсенето продължи безрезултатно цял час. Най-после мисис Бърбанк се строполи изтощена на брега. Тогава мис Алис, напрягайки всички сили, успя да привдигне нещастната майка и като я подкрепяше, почти я понесе. В далечината откъм Касъл Хаус се чуваха изстрели на леко оръжие и от време на време ужасният вой на обсадителите. Въпреки всичко пак се налагаше да поемат обратно натам! Трябваше да се опитат да се върнат в къщата през тунела, да поискат да им отворят вратата, водеща към подземната стълба. Но ще успее ли мис Алис да накара някого да се отзове, щом стигнеше там?

Младата девойка помъкна мисис Бърбанк, която не съзнаваше вече какво върши. Движейки се обратно по брега, те бяха принудени да се спират безброй пъти. Всеки момент двете можеха да се натъкнат на някоя от бандите, които опустошаваха плантацията. Дали не беше по-добре да почакат да се съмне? Но как да се окаже на мисис Бърбанк налаганата от състоянието й помощ, когато се намираха на този бряг? Ето защо мис Алис реши на всяка цена да се добере до Касъл Хаус. Но ако следва извивките на реката, пътят й ще се удължи, разсъждаваше тя, затова по-добре да тръгне по-напряко, през полята, като се води по светлината от горящите негърски колиби. Така и стори и по този начин успя да се добере до окрайнините на къщата.

Там мисис Бърбанк се строполи отново до Алис, която също не можеше да се държи повече на краката си.

В това време милиционерският отряд бе прекратил атаката си и следван от ордата грабители, се намираше вече далеч от оградата. Не се чуваше никакъв вик нито отвън, нито отвътре. Мис Алис помисли, че след като са завзели Касъл Хаус, нападателите са го напуснали, без да оставят жив нито един от защитниците му. Тогава я обзе безгранична мъка. Тя също се строполи безсилна и от гърдите й се изтръгна сетен стон, сетен зов. Той бе чут. Джеймз Бърбанк и приятелите му изскочиха навън. Сега те се досещаха що се бе случило в заливчето Марино. Какво от това, че тези бандити бяха вече далеч от тях? Какво от това, че вече нямаше опасност да попаднат в ръцете им? Какво от това, щом ги бе сполетяло ужасно нещастие. Малката Ди беше във властта на Тексар!

Ето какво разказа мис Алис с прекъсван от ридания глас. Ето какво чу потъналата в сълзи мисис Бърбанк, когато се свести. И ето какво научиха Джеймз Бърбанк, Стенърд, Керъл, Пери и техните другари. Горкото дете беше отвлечено, отвлечено кой знае къде, попаднало в ръцете на най-злия враг на баща му!… Какво още можеше да се очаква и какви по-големи страдания готвеше бъдещето на това семейство?

Всички бяха съкрушени от този последен удар. След като пренесоха мисис Бърбанк в стаята й и я сложиха на леглото, мис Алис остана при нея.

Долу, в хола, Джеймз Бърбанк и приятелите му се съвещаваха какво да предприемат, за да намерят Ди, да изтръгнат и нея, и Зерма от ръцете на Тексар. Да, нямаше съмнение, преданата метиска щеше да се мъчи да защищава детето до смърт! Но дали тя, пленничка на негодник, обзет от лична омраза, нямаше да плати с живота си за изобличенията, които бе направила по негов адрес?

В този момент Джеймз Бърбанк винеше сам себе си, че бе накарал жена си да напусне Касъл Хаус, че й бе посочил път за бягство, който се бе оказал опасен. Единствено на случайност ли се дължеше присъствието на Тексар в залива Марино? Не, разбира се. По един или друг начин Тексар е научил за съществуването на тунела. Казал си е, че защитниците на Кемдлис Бей сигурно ще се опитат да избягат през него, когато не могат да се задържат повече в къщата. И след като довел шайката си до десния бряг на реката, след като се прехвърлил през оградата на парка, след като принудил Джеймз Бърбанк и близките му да се скрият зад стените на Касъл Хаус, вероятно се е разположил с неколцина от съучастниците си близо до залива Марино. Там издебнал ненадейно двамата негри, които пазели лодката, и заповядал на хората си да прережат гърлата на тези нещастници, чиито викове не можели да се чуват сред врявата, вдигана от нападателите. После испанецът почакал да се покаже Зерма. а малко след нея и Ди. Като ги видял сами, навярно е помислил, че нито мисис Бърбанк. нито мъжът й. нито приятелите им не са решили още да бягат от Касъл Хаус. Така че е трябвало да се задоволи с тази плячка и е отзлякъл детето и метиската, за да ги заведе в някакво неизвестно скривалище, където ще бъде невъзможно да ги намерят!

А какъв по-страшен удар можеше да нанесе на семейство Бърбанк този мерзавец? Дори да изтръгнеше сърцата им. пак не би причинил на този баща и на тази майка такава болка!

Ужасна нощ прекараха оцелелите от Кемдлис Бей. На всичко отгоре ги измъчваше страх дали на нападателите няма да им хрумне да се върнат, по-многобройни или по-добре въоръжени, за да принудят последните защитници на Касъл Хаус да се предадат. За щастие това не стана. Денят настъпи, без Джеймз Бърбанк и приятелите му да бъдат вдигнати в тревога от ново нападение.

Колко полезно би било обаче да разберат по каква причина бяха дадени тия три оръдейни изстрела предишния ден и защо нападателите се бяха оттеглили, и то когато с едно последно усилие — усилие само за един час — щяха да сложат ръка на жилището! Дали това отстъпление не се дължеше на някаква маневра на федералистите, предприета в устието на Сент Джонс? Дали корабите на комодор Дюпон не бяха завладели Джексънвил? Това би било крайно необходимо и изгодно за Джеймз Бърбанк и близките му. Така щяха да могат да подновят напълно спокойно усилените дирения, за да намерят Ди и Зерма, да се нахвърлят върху самия Тексар. ако испанецът не се е оттеглил със сподвижниците си, да го дадат под съд като подбудител на опустошенията в Кемдлис Бей и най-вече като двоен похитител — на метиската и на детето.

Този път не ще можеше да си осигури алиби, и то такова, на каквото испанецът се бе позовал в началото на настоящето повествование, когато се яви пред съдиите в Сент Огъстин. Ако Тексар не предвождаше шайката злодеи, която бе нахлула в Кемдлис Бей — куриерът на мистър Харви не бе могъл да потвърди това пред Джеймз Бърбанк, — нима последният вик на Зерма не бе показал ясно какво пряко участие бе имал в отвличането? Пък и нали мис Алис го бе познала в момента, когато лодката му се отдалечаваше?

Да. федералното правосъдие щеше да съумее да накара този мерзавец да признае на кое място е отвлякъл своите жертви и да го накаже за престъпленията, които той не можеше да отрича повече.

За нещастие нищо не потвърди предположенията на Джеймз Бърбанк за пристигането на северняшката флотилия във водите на Сент Джонс. На тази дата — 3 март — никакъв кораб още не бе излязъл от залива Сент Мериз. Това личеше убедително от новините, които един от помощникуправителите донесе същия ден. като се прехвърли на другия бряг на реката. Никакъв кораб още не бе се появил около фара Пабло. Всичко се свеждаше до завземането на Фернандина и на форт Клинч. Изглежда, комодор Дюпон искаше да се придвижи крайно предпазливо към центъра на Флорида. Що се отнася до Джексънвил, там продължаваше да господствува партията на метежниците. След похода до Кемдлис Бей испанецът се бе появил отново в града. Там той организираше съпротивата, в случай че канонерките на Стивънс се опитаха да минат през плитчината при устието на реката. Сигурно някаква лъжлива тревога го бе накарала предния ден да се изтегли със своята шайка грабители. Впрочем нима отмъстителните действия на Тексар не бяха достатъчни сега, когато плантацията беше опустошена, складовете — унищожени от пожара, негрите — прогонени в горите на околията, а от колибите им бяха останали само развалини, и най-после, когато малката Ди беше отнета от баща й и майка й и не можеше да се намери никаква следа от похитителите.

Джеймз Бърбанк се убеди напълно в това, когато на сутринта обиколи с Уолтър Стенърд десния бряг на реката срещу течението. Напразно оглеждаха и най-малките заливчета да намерят някаква диря, която би им показала в каква посока се е придвижила лодката. Но диренето не беше пълно, трябваше да претърсят и левия бряг.

Ала можеше ли да стане това в такъв момент? Нямаше ли да бъде по-добре да почакат идването на федералистите да обезсили Тексар и неговите привърженици? Все още имаше опасност нападателите да се върнат, така че дали не беше неблагоразумно да оставят сами в Касъл Хаус мисис Бърбанк в сегашното й състояние, мис Алис, която не можеше вече да се отдели от нея, и Едуард Керъл, който щеше да бъде на легло няколко дни?

Но най-отчайващото беше това, че Джеймз Бърбанк не можеше и да мисли да подава жалба срещу Тексар нито за опустошаването на имението му, нито за отвличането на Зерма и дъщеричката му. Единственият управник, към когото би могъл да се обърне, беше самият извършител на тези престъпления. Ето защо трябваше да чака, докато в Джексънвил се възстанови нормалното правосъдие.

— Джеймз — каза мистър Стенърд, — вярно, опасностите, на които е изложено вашето дете, са страшни, но поне Зерма е с него и можете да разчитате на нейната преданост, която е…

— Преданост до смърт… да, така е! — съгласи се Джеймз Бърбанк. — А когато Зерма умре?

— Изслушайте ме, драги Джеймз — отвърна мистър Стенърд. — Разумно погледнато, не е в интерес на Тексар да стига до такава крайност. Той още не е напуснал Джексънвил, а докато е там, мисля, че жертвите му няма защо да се страхуват от насилие от негова страна. Та нали вашето дете е гаранция, залог срещу наказанието, което той може да очаква не само от вас, но и от федералното правосъдие, загдето свали законната власт в Джексънвил и опустоши плантацията на един северняк? В това няма никакво съмнение. Следователно в негов интерес е да запази живота им, така че по-добре да почакаме, докато Дюпон и Шермън завземат Флорида, и тогава да действуваме срещу него!

— А кога ще я завземат? — възкликна Джеймз Бърбанк.

— Утре… а може би още днес! Повтарям ви, Ди е гаранция за безопасността на Тексар. Затова именно се е възползувал от случая да я отвлече, тъй като знае също, че ще разбие сърцето ви, клети ми Джеймз, и жестоко успя, подлецът му с подлец!

Така разсъждаваше мистър Стенърд и имаше сериозни основания да се признае правилността на разсъжденията му. Успя ли да убеди Джеймз Бърбанк? Не, разбира се. Вдъхна ли му поне малко надежда? Съвсем не. Това беше невъзможно. Обаче Джеймз Бърбанк разбра, че трябва да говори пред жена си така, както Уолтър Стенърд му бе говорил преди малко. Иначе мисис Бърбанк нямаше да преживее този последен удар. Така че когато се върна в къщи, той изтъкна убедително същите тия доводи, на които сам не можеше да повярва.

През това време Пери и помощникуправителите обхождаха Кемдлис Бей. Гледката беше сърцераздирателна. Тя като че ли направи голямо впечатление дори на Пигмалион, който ги придружаваше. Този „свободен човек“ не бе пожелал да последва освободените роби, прогонени от Тексар. Тази свобода — да нощува в гората, да търпи там студ и глад — му се струваше прекалена. Затова бе предпочел да остане в Касъл Хаус дори ако се наложеше като Зерма да скъса документа си за освобождаване, за да получи право да пребивава там.

— Виждаш ли, Пиг! — повтаряше му мистър Пери. — Плангацията е опустошена, работилниците ни са разрушени. Ето какво ни струва свободата, дадена на хора с твоя цвят на кожата!

— Мистър Пери — отговаряше Пигмалион, — аз не съм виновен за това…

— Напротив, виновен си! Ако ти и подобните на теб не бяхте ръкопляскали на всички тия дърдорковци, които бичуваха робството, ако бяхте протестирали срещу идеите на Севера, ако бяхте грабнали оръжие, за да отблъснете федералните войски, мистър Бърбанк никога не би и помислял да ви освобождава и бедствието нямаше да се стовари върху Кемдлис Бей!

— Какво да правя сега — подхващаше отчаяният Пиг, — какво да правя, мистър Пери?

— Ще ти кажа, Пиг, и ако има у теб поне капка чувство за справедливост, ще ме послушаш! Ти си свободен, нали?

— Изглежда.

— Следователно принадлежиш сам на себе си?

— Разбира се!

— А щом принадлежиш сам на себе си, нищо не ти пречи да разполагаш със себе си както пожелаеш?

— Нищо не ми пречи, мистър Пери.

— Е, ако бях на твое място, Пиг, нямаше да се колебая. Бих отишъл да се главя в съседната плантация, да се продам отново като роб и парите от продажбата да донеса на бившия си господар, за да го обезщетя за загубите, които е понесъл, като ме е освободил!

Сериозно ли говореше управителят? Не можеше да се каже с положителност, защото този почтен човек обичаше да приказва безсмислици, щом се уловеше за любимата си тема. Във всеки случай нещастният Пигмалион, объркан, нерешителен, зашеметен, не знаеше що да отговори.

Обаче нямаше ни най-малко съмнение, че благородната постъпка на Джеймз Бърбанк бе донесла на плантацията нещастие и разорение. Материалните щети явно възлизаха на значителна сума. Нищо не бе останало от негърските колиби, разрушени след опустошаването им от грабителите. От дъскорезниците и работилниците се виждаха само пепелища, следи от пожара, от който още се вдигаше сивкав дим. На мястото на складовете, където се съхраняваха вече нарязани греди и дъски, на мястото на фабриките с машини за влачене на памука, на хидравличните преси за опаковането му на бали, на машините за обработка на захарната тръстика стърчаха само почернели стени, готови да рухнат, а там, където се бяха издигали някога фабричните комини, имаше само купища почервенели от огъня тухли. Из кафеените плантации, оризищата, зеленчуковите градини, в помещенията за домашните животни опустошението беше пълно, като че глутница диви зверове бе върлувала дълги часове из богатото имение! Мистър Пери не можеше да сдържа възмущението си пред тази печална гледка. Гневът му се изразяваше в заканителни думи. Пигмалион никак не беше спокоен, като виждаше какви свирепи погледи му хвърля управителят. Затова накрая го заряза, за да се върне в Касъл Хаус й както каза, „да обмисли по-спокойно предложението на управителя да се продаде“. И вероятно денят не му стигна за тези размишления, защото до вечерта още не бе взел никакво решение по този въпрос.

Ала още същия ден неколцина от бившите роби се върнаха скришом в Кемдлис Бей. Не е трудно да си представим огорчението им, когато не намериха нито една колиба здрава. Джеймз Бърбанк веднага се разпореди да бъдат задоволени колкото се може по-добре нуждите им. Известен брой от тези негри се подслониха зад оградата, в част от пристройките, пощадени от пожара. Най-напред ги накараха да погребат другарите си, загинали при отбраната на Касъл Хаус. а също и труповете на нападателите, убити при щурма — ранените бяха прибрани от съратниците им. Същото сториха и с двамата нещастни негри, убити от Тексар и неговите съучастници, които ги бяха издебнали на поста им при заливчето Марино.

Увлечен в тези грижи, Джеймз Бърбанк не можеше още да мисли за възстановяване на реда в своето имение. Трябваше да чака да се реши изходът от двубоя между Юга и Севера във Флорида. Други грижи, също много сериозни, поглъщаха денонощно вниманието му. Той правеше всичко според възможностите си, за да намери следите на малката си дъщеря. Пък и здравето на мисис Бърбанк беше твърде разклатено. Макар че мис Алис не се отделяше нито за миг от нея и се грижеше със старателността на дъщеря, налагаше се да се повика лекар.

В Джексънвил имаше един лекар, който се ползуваше с пълното доверие на семейство Бърбанк. Щом му съобщиха, той веднага дойде в Кемдлис Бей. Предписа няколко лекарства Но можеха ли те да подействуват, докато малката Ди не се върнеше при майка си? Ето защо, като оставяха Едуард Керъл, който известно време трябваше да пази легло, Джеймз Бърбанк и Уолтър Стенърд всеки ден обикаляха двата бряга на реката. Те претърсваха островчетата по Сент Джонс, разпитваха местните хора, разследваха и в най-малките селища на околията, обещаваха много пари на този, който им дадеше някакво сведение… Усилията им обаче останаха безплодни. Как можеха да разберат, че испанецът се крие в дъното на Черния залив? Никой не знаеше това. Пък и за да избави по-добре жертвите си от всякакви дирения, може би Тексар ги бе закарал към горното течение на реката? Нима територията на щата не беше достатъчно голяма, нима нямаше достатъчно скривалища из просторните гори: в централната част, сред обширните блата на Южна Флорида, в Тнедостъпната област Евърг лейдс, за да скрие Тексар двете си жертви толкова добре, че никой да не може да се добере до тях?

В това време чрез лекаря, който идваше всеки ден в Кемдлис Бей, Джеймз Бърбанк се осведомяваше какво става в Джексънвил и в северната част на околията Дювал.

Нямаше съмнение, че федералистите не бяха предприели още никаква нова военна маневра на флоридска територия. Може би със специални инструкции, изпратени от Вашингтон, им се нареждаше да спрат на границата и да не се опитват да я прекосяват? Подобна тактика би била катастрофална за интересите на юнионистите, настанили се в южните щати, и особено за Джеймз Бърбанк, така компрометиран пред конфедералистите с последните си постъпки. Но както и да е, ескадрата на комодор Дюпон се намираше още в естуара на Сент Мериз и ако действително хората на Тексар се бяха оттеглили в резултат от трите оръдейни изстрела вечерта на 2 март, това значеше, че властите в Джексънвил са били подведени от лъжлива тревога — грешка, благодарение на която Касъл Хаус бе спасен от грабеж и разрушение.

Що се отнася до испанеца, дали той не замисляше нов поход, смятайки, че предишният не е постигнал напълно целта си, тъй като Джеймз Бърбанк не беше във властта му? Но подобно предположение беше мъчно допустимо. Нападението срещу Касъл Хаус и отвличането на Ди и Зерма, изглежда, засега го задоволяваха. Пък и някои честни граждани не се бяха побояли да изразят неодобрение за случилото се в Кемдлис Бей и отвращението си от водача на джексънвилските метежници, макар че Тексар пет пари не даваше за тяхното мнение. Испанецът бе заздравил властта си в околията Дювал с помощта на своята партия от фанатици. Тези нехранимайковци, тези безскрупулни авантюристи вилнееха там свободно. Всеки ден те се отдаваха на всевъзможни развлечения, които се израждаха в оргии. Врявата им стигаше чак до плантацията и в небето се отразяваше отблясъкът от илюминациите, които човек можеше да помисли за зарево от някакъв нов пожар. Трезвите хора, принудени да мълчат, волю-неволю се преклониха под игото на тази шайка, поддържана от най-долната сган в околията.

В последна сметка временното бездействие на федералната армия помагаше по особен начин на новите местни власти. Те се възползуваха от него, за да пуснат слух, че северняците уж нямало да преминават границата, че имали заповед да се оттеглят в Джорджия и в двете Каролини, че войските на аболиционистите нямало да навлязат в полуостров Флорида, че като бивша испанска колония тя стояла настрана от въпроса, който Съединените щати се мъчат да решат с оръжие, и т. н. Вследствие на това във всички околии се създаде движение по-скоро благоприятно, отколкото неблагоприятно за възгледите, представлявани от привържениците на насилието. То се забелязваше на много места, но най-вече в северната част на Флорида, откъм границата с Джорджия, където собствениците на плантации, особено северняците, бяха подложени на големи безчинства, робите им — принуждавани да бягат, дъскорезниците и работилниците им — унищожавани от пожари, именията им — опустошавани от войските на конфедералистите, както бе постъпила джексънвилската сган с Кемдлис Бей.

Но поне засега, изглежда, плантацията нямаше защо да се страхува от ново нашествие, нито Касъл Хаус — от ново нападение. И все пак с какво нетърпение очакваше Джеймз Бърбанк федералистите да установят властта си в щата! При сегашното положение изключено беше да се предприеме нещо срещу самия Тексар, нито да бъде даден под съд за постъпките му, които този път не можеха да се опровергаят, нито пък да бъде принуден да посочи на кое място крие Ди и Зерма.

Какви мъчителни безпокойства причини на Джеймз Бърбанк и на близките му този продължителен застой! Ала те не можеха да повярват, че федералистите са решили да се спрат на границата. В последното писмо на Гилбърт се казваше изрично, че експедицията на комодор Дюпон и на Шермън има за прицел Флорида. Дали след това писмо федералното правителство не е пратило противоположни инструкции в залива Едисто, където ескадрата чакаше да поеме отново по море? Дали някакъв успех на конфедералните войски, извоюван във Вирджиния или в двете Каролини, не е принудил юнионистката армия да спре настъплението си на юг? Какви непрекъснати тревоги за това семейство, подложено на толкова изпитания от началото на войната насам! И колко ли нещастия още го очакваха!

Така преминаха първите пет дни след нахлуването в Кемдлис Бей. Нямаше никаква вест за приготовленията, предприемани от федералистите. Никаква вест нито за Ди, нито за Зерма, въпреки че Джеймз Бърбанк правеше всичко възможно, за да открие следите им, и не минаваше ден, без да предприеме нещо ново!

Дойде 9 март. Едуард Керъл бе оздравял напълно. Той щеше да може да участвува в диренията на приятелите си. Мисис Бърбанк все още беше извънредно слаба. Изглежда, като че щеше да прекара до края на живота си в плач. В пристъп на бълнуване тя зовеше малката си дъщеря със сърцераздирателен глас, понечваше да се завтече да я търси. След такива кризи настъпваше припадък, който поставяше живота й в опасност. Колко пъти мис Алис се страхуваше да не би тази злочеста майка да издъхне в ръцете й.

Сутринта на 9 март в Джексънвил пристигна един-единствен слух за войната. За нещастие той беше такъв, че вдъхна нови сили на отцепниците.

Според този слух конфедералният генерал Ван Дорн на 6 март в битката при Бентънвил в Арканзас отблъснал бойците на Къртис, а после принудил федералистите да минат в отстъпление. В действителност това беше обикновена схватка с ариергарда на един малък северняшки корпус и този успех на конфедералистите щеше да бъде многократно компенсиран от федералистите няколко дни по-късно с победата им при Пий Ридж. Ала това беше достатъчно, за да одързости още повече южняците. И в Джексънвил те ознаменуваха тази незначителна битка като пълно поражение на федералната армия. По този повод устроиха нови празненства и нови оргии, шумът от които отекваше болезнено в Кемдлис Бей.

Такива бяха новините, които научи Джеймз Бърбанк към шест часа вечерта, когато се върна след оглед по левия бряг на реката.

Някакъв жител на околията Пътнам беше убеден, че е открил следи от отвличането във вътрешността на едно островче по Сент Джонс, на няколко мили над Черния залив. Предишната нощ на този човек му се счуло нещо като отчаян вик, та бе дошъл да съобщи това на Джеймз Бърбанк. Освен туй индианецът Скуамбо, най-довереният приятел на Тексар, бе забелязан из тия краища със скифа си. В появяването на индианеца нямаше никакво съмнение, тази подробност бе дори потвърдена от един пътник от „Шенън“, който се връщаше в Сент Огъстин и през тоя ден слезе на пристана на Кемдлис Бей.

Това беше достатъчно на Джеймз Бърбанк, за да се впусне по тази следа. Той и Едуард Керъл, придружени от двама негри, скочиха в една лодка и поеха нагоре по реката. Те стигнаха бързо до посоченото островче и го претърсиха грижливо, след като се бяха отбили в няколко рибарски колиби, които им се сториха отдавна напуснати. Из почти непроходимите гори на вътрешността нямаше никаква следа от хора. По бреговете не се забелязваше нищо, което да показва, че там е спирала лодка. Скуамбо не се виждаше никъде; дори и да е бродил около това островче, по всяка вероятност не е слизал там.

Така че и тази обиколка, както много други, остана безрезултатна. Трябваше да се връщат в плантацията, убедени, че и тоя път са вървели по лъжлива следа.

Същата вечер Джеймз Бърбанк, Уолтър Стенърд и Едуард Керъл, събрали се отново в хола, разговаряха за тези безполезни дирения. Към девет часа, след като остави мисис Бърбанк по-скоро задрямала, отколкото заспала в стаята си, мис Алис се присъедини към тях и узна, че и този последен опит не е дал никакъв резултат.

Нощта обещаваше да бъде много тъмна. Луната в първата си четвъртина вече бе изчезнала зад хоризонта. Дълбока тишина обгръщаше Касъл Хаус, плантацията, цялото речно корито. Неколцината негри, настанили се в пристройките, вече заспиваха. Тишината се нарушаваше само от далечните викове и от експлозиите на фойерверки, които долитаха от Джексънвил, където се чествуваше с голям шум успехът на конфедералистите.Всеки път, когато тези шумове стигаха до хола, сякаш нов удар се стоварваше върху семейство Бърбанк.

— Все пак трябва да се разбере какво е положението — каза Едуард Керъл — и да се провери дали федералистите са се отказали от плановете си спрямо Флорида!

— Да, трябва! — отвърна мистър Стенърд. — Не можем да живеем в такава неизвестност!…

— Е, добре — обади се Джеймз Бърбанк. — още утре ще отида във Фернандина… и там ще се осведомя…

В този момент на главния вход на Касъл Хаус, откъм алеята, водеща към река Сент Джонс, се почука леко.

Мис Алис извика и се втурна към тази врата. Джеймз Бърбанк понечи да спре девойката, но не успя. И тъй като още не бяха отговорили, почука се повторно, този път по-силно.