"Шест листа от сминдух" - читать интересную книгу автора (Петрович Горан)

Небесната вис се слегна

Когато в началото на есента пълнехме бурканите за зимнина със зряло слънце, чужденецът отново дойде. По крачолите му се стичаше вода, а по-лицето — силно удивление. Разбира се, веднага познахме водата: пак беше паднал от дънера, прехвърлен през двата бряга на потока. Удивлението му идеше от неверието, че още не сме започнали строежа на новата къща. Вместо ветрило от чантата си измъкна предложение за осигуряване на строителен материал.

— Естествено срещу шарки! — завърши алчно, като се взираше в чорапите на дядо с избродирани зюмбюли и треви.

— Откажи се! Не се продават! — наежи се баба и войнствено избърса о престилката златните си от октомврийската светлина ръце.

— Тогава срещу шарките от стомната! — гледаше чужденецът нарисуваните червени, сини и зелени лентички.

— Ще стигнат ли? — излъга се баща ми.

— На първо време да! — отговори чужденецът и потри ръце.

— Ами добре! — съгласи се мама.

Тъй както тинята се сляга в пресъхналите речни ръкави, тъй и облаците се слягаха във все по-плитката вис над нашия двор. Баба и дядо запечатаха бурканите със слънце. Сенки за зимата не оставяме. Не стават за ядене, а не са и много за гледане.