"Шест листа от сминдух" - читать интересную книгу автора (Петрович Горан)Чудовищното изделиеЧужденецът беше търговец. Съобщи ни това с важен глас, от който веднага решихме, че сигурно работата му не заслужава особено внимание. Все пак скрихме съжалението си: много хора са принудени да работят какво ли не. — Бих могъл да ви предложа план за къща — каза, след като се почерпи с вода и мед. — Табаните ви не вървят в крак с очите, още от хълма може да се види, че вече си имаме къща — отговори дядо. — Язък за мокрите крачоли, но ние наистина нямаме нужда от план, напомням на зрението ви, че вече си имаме къща. Ето я, вашата сянка се обляга тъкмо на нея. — Не-е, не ме разбрахте — размаха широко чужденецът ветрилото. — Бих ви предложил план за голяма къща: на няколко етажа, с няколко балкона, порядъчно обточена с медни улуци. — Как не, та мракът всяка нощ да гъргори наоколо! Залудо се стараете! Дори да имаме нужда от по-голяма къща, нямаме пари да пазарим плана ви — намеси се баба. — И моля ви се, не размахвайте толкова това чудовищно изделие, ще ми прогоните най-хубавия въздух! — Извинявайте — само за момент се отдръпна чужденецът. — Между другото, госпожо, аз не продавам плана. В замяна на него ще ми стигнат няколко шарки, каквито, забелязвам, имате в изобилие. — За какви шарки говорите! — отсече, малко ядосана, баба, защото към зеленчуковата градина й се изплъзна един неразресан стрък слънчеви лъчи. — За шарките от пешкира, антерията, от дирека на вратата, от везаната кърпа, от хурката, елека, откъдето и да е. Онова, на което са изрисувани, резбовани или избродирани, си го задръжте. Честно и почтено, нали? — Как смятате да свалим шарките? — включи се в разговора и майка ми. — Ей така! — каза чужденецът, стана от пейката и вдигна тъкания пояс, върху който седеше. Не ни се беше случвало да се изненадваме толкова от миналата година, когато срещнахме на потока голобрад таласъм. Гостенинът силно тръсна пояса и от него изпадаха на земята ръкойки бродирани полски цветя. — На вас планът, на мен шарките — засмя се, изваждайки от чантата си свитък хартия и алчно тъпчейки нападалите стръкчета, венчелистчета и стъбълца с багрите на късния април. — Съсипа най-скъпия ми пояс! — първа се съвзе баба, но чужденецът беше вече отпрашил по пътя. |
|
|