"Аз, детективът-нобелист" - читать интересную книгу автора (Спиров Георги)

1.

Всяко нещо на света, в това число и моето търпение, има своите граници. По времето, за което става дума, те бяха доста обширни и размити — причина за това бе рентата, която старият Бонавентура бе оставил на дъщеря си. С нея Кет спокойно поддържаше домакинството в наследената от него къща в Марин и задоволяваше многобройните си капризи, а аз използвах заплатата си от оня калифорнийски колеж, за да играя на борсата и с печалбите финансирах страничните си научни занимания.

Събитието, което рязко очерта и ограничи периметъра на търпението ми, беше получената през юни покана — да поема от есента семинар в Масачузетския технологически институт. Веднага реших, че Кет и Стив Морли злоупотребяват с търпението ми. Пожелах им щастие, поверих интересите си на една малка, но престижна адвокатска кантора и заминах за Европа. Исках да проверя, наистина ли в Стария свят са останали девствени земи, както твърдяха туристическите агенции. И нарочно не си взех нито смартфон, нито пейджър, нито дори елементарен ръчен часовник.

Втора седмица обикалях с байдарка8 неизброимите финландски езера, когато над главата ми забръмча пощенски самолет. Пилотът мина на бръснещ полет, за да разчете номера на лодката, после пикира над главата ми и хвърли стандартен контейнер, който едва не издъни тънкия корпус. Докато оня правеше кръгчета, за да се увери, че съм измъкнал от водата яркожълтия цилиндър, му се заканих с юмрук. Той се изхили и изчезна зад върхарите на юг.

Вътре имаше лист хартия с един ред само: „Ела веднага. Пътните за моя сметка. Фил.“

Не за първи път получавах такова послание от партньора си. Често обещанието за пътните оставаше без покритие, но независимо от това винаги откликвах на неговия зов, защото дълбокият му смисъл винаги бе един и същ — очаква ни Приключение.

Чак на другата сутрин стигнах до гредоредната къщурка на местния лесничей и се обадих на туристическата агенция да ми изпрати аеротакси. Кацнах в Санкт Петербург навреме, за да хвана обедния трансполярен лайнер през Мурманск и Анкоридж за Западния бряг. Но полетът през полюса обърка чувството ми за време — мислех, че още е късно вечерта, а се оказа ранна утрин и заварих Фил в леглото. Той измърмори нещо по адрес на невъзпитаните астрофизици и се изгуби в банята. Когато се върна избръснат и освежен, пред него вървеше барчето.

Затова ли ме викна от другия край на света, да се напиваме от сутринта — почнах аз, но онова, което видях на плота, ме накара да зяпна. Фил не печелеше чак толкова, че да си позволи две бутилки „Галакси“ на закуска.

Сигурно си се преквалифицирал от детектив на мутрас. Ще пусна телевизора да разбера коя банка са очистили вчера…

Фил явно беше доволен от направеното впечатление:

Я погледни по-внимателно.

И без да ми каже, вече бях забелязал разликата — само едната бутилка беше „Галакси“. Другата, макар и с подобен дизайн, носеше неизвестното за мен име „Севън старз“. Под него с едър шрифт пишеше: „Специално за Вас корабите на КАСТАЛДО Лтд са събрали молекула по молекула това неописуемо фино и екзотично КОСМИЧЕСКО БРЕНДИ от алкохолния облак, разпилян в бездната край Седемте звезди.“ И с по-малки букви: „Бутилирано и продадено от Касталдо Севън старз Ко — Сан Франциско, Кал.

Фед. пат. 1112083652

43 % алк., 0,7 л

Да се пие при 293 0К.“

От гърлото на бутилката на лъскава лентичка висеше миниатюрна дипляна с рецепти за коктейли — „Дълбок вакуум“, „Черна дупка“, „Гравитационен колапс“ и други, на които не обърнах внимание, тъй като Фил ме прикани да започнем сравнителната дегустация. До петата чаша не открих разлика между двете питиета. След това може и да съм забелязал нещо, но спомените ми стигат само до там…



Късно следобед продължихме деловия разговор, вече в кантората. Фил свали решетката на климатика и си завря главата вътре, та не чуваше нищо, затова се налагаше да повтарям всяка своя дума.

— Много ли е важно това за „Галакси“? За тях брендито е страничен продукт.

— А?

— Какво толкова са се уплашили в „Галакси“???

— Нали главният им бизнес е в доставката на суровини от космоса. А „Касталдо“ атакува клиентите им с оферти за неограничени количества по дъмпингови цени.

— И защо ние ще се занимаваме с това?

— К’во?

— Защо опряха до нас???

— Патентното управление е отхвърлило претенциите им, данъчните нямат никакви забележки към новата компания. Полицията иска поне една улика, ФБР вдига рамене, не било в тяхната компетентност. А във федералната търговска инспекция дори са доволни, че се е явил конкурент.

— Нали „Галакси“ има собствена служба за сигурност…

— Не чух!

— Техните вътрешни ченгета не могат ли да се оправят???

— Без коментар… — Фил се измъкна от дупката, целия настръхнал. — Те така са се ояли, че ги познава всеки пияница оттук до Сан Диего и Сиатъл.

Той изпи бутилка сода и пак се пъхна в еъркондишъна, който бълваше всяка секунда по половин кубик охладен въздух.

— Значи подозират, че са им откраднали ноу-хауто за ахронарите?

— Повтори!

— Патентът на „Касталдо“ чист ли е???

— От него трябва да почнем, но дори и да се окаже само, че са го откраднали и по някакъв начин префасонирали, нас какво ни интересува? Десет хиляди невъзвръщаем аванс, покриват всички разходи и дават царски хонорар, ако докажем нещо.

— С това бренди всичко ли е наред, да не го фабрикуват в някоя рафинерия?

— Нищо не разбрах!

— Дали не пробутват някакво менте???

— Автентично е… доказват го всички анализи — лазерно-спектрален, газ-хроматографен, гама-структурен, радиоизотопен и органолептичен даже!

— Да бе, и органолептичен — измърморих аз. Главата ми тежеше като спътника на Сириус.

След малко Фил окончателно се измъкна от климатика, смени си ризата и заприлича на човек. Кафеварката ни направи по една двойна „Мока“ и се заловихме за работа.

— Откъде се взе тая компания, за първи път я чувам, и защо е с италианско име?

— Все още нищо не мога да кажа, офшорка е — лаконично отвърна Фил и ми връчи диска с техническата документация, върху която трябваше да проявя като експерт. Прегледах я набързо, съдържаше патентната заявка на „Касталдо“. Не че бях временар, но за няколко години партньорство Фил ми беше възлагал какви ли не задачи.



Адвокатът ми съобщи, че Кет и Стив Морли Младши са заминали на шестмесечно предсватбено пътешествие из Системата и през това време мога да ползвам къщата срещу наем. Длъжен съм да отбележа, че алчността не беше сред пороците на Кет — тя не само че не ми искаше издръжка, ами и наема го беше определила като за безработен. Така можех на спокойствие да се заловя с експертизата, а тя доста ме изпоти. В самите дисплейсъри (обикновено им казват „изхвъргачи“ или „времеотразители“) няма нищо кой знае колко сложно, те са стандартни контейнерни резонатори за хроноактивна субстанция като тези в щит-генераторите. Но докато в защитните устройства те работят импулсно и във фиксирана позиция, за космическо пътешествие ги включват на „пуш-пул“ режим (как да го кажа по-просто за онези, които не са и чували за хрономеханиката — около ахронара се създава безвременна зона, която на мястото на старта изчезва, за да възникне заедно с него някъде в Космоса и после пак става същото, само че в обратен ред, ако въобще можете да си го представите). Патентите всъщност се отнасят до уредите за настройка на изхвъргачите, а тя е капризна, защото хрономеханиката е пълна с какви ли не тънкости и почти всички трябва да се възприемат интуитивно.

Направи ми впечатление, че в патентната заявка елегантно бе заобиколен проблемът с вероятността за точна настройка. Задействах всички възможни статистически анализи и резултатите съвсем ме объркаха. Излизаше, че гаранцията за точно нагласяване на изхвъргачите е под 90 процента — с други думи, в „Касталдо“ поемаха риска средно на всеки девет-десет курса да губят по един ахронар. Методът си беше чист боклук от комерсиална гледна точка, но фирмата явно имаше яко храносмилане, щом този нездравословен продукт й понасяше.

Забелязах и друга нелепица, корабите имаха разгънат жилищен сектор — напълно непотребен, тъй като ахронарите дефинитивно се движат без екипаж, нищо живо не може да понесе прехода към безвремие. В обяснителната записка обаче бе казано, че корабите ще се използват и за междупланетен трафик на конвенционален ход. Не бях сигурен колко е рентабилно това, но в края на краищата всеки е свободен да фалира както му е удобно, нали така?

В края на втория ден по куриер пристигна още един диск от Фил. Педантичната му секретарка бе подредила всичко по рафтовете и аз си отбелязах основните неща:

1. „Касталдо Лтд“ е регистрирана преди две години в Оущън Вю (щата Дилауеър) от местната посредническа агенция „Роувър и Роувър“, която я представлява и досега.

2. Капиталът е внесен от анонимен инвестиционен фонд.

3. Предмет на дейност на компанията е „добив и доставка на суровини от външните планети и други системи“.

4. Фирмата е получила от Икономическия съвет на ООН 10-годишна концесия за правоползване на астероида Касталдо 17 и прилежащата му икономическа зона.

5. За изминалите две години не е известно „Касталдо“ да е правила каквито и да било доставки на суровини от Космоса.

6. Три месеца след регистрацията, фирмата е заявила за патентоване „Метод за настройката на дисплейсъри“ и след още шест месеца патентът е издаден.

7. Преди 19 дни Космическият комитет на ООН е лицензирал флота на „Касталдо“ — седем ахронара.

8. Същия ден в Сан Франциско е регистрирана дъщерната компания „Касталдо Севън старз Ко“, за производство на спиртни напитки и търговия с тях.

9. Две седмици по-късно пазарът е наводнен с новото космическо бренди.

Голяма работа! Същото щях да науча, ако бях надзърнал в архива на „Бизнес уик“. Впрочем, нищо чудно Фил да е направил точно това, а в отчета да опише поне стотина часа за издирване, обработка и систематизиране на информацията. Няма равен в надуването на сметките!

И докато си мислех за това превъзходно качество на моя приятел и съдружник, интуицията ми явно проработи, защото съвсем механично, без никаква конкретна идея, подчертах точка седма и написах срещу нея грамадна въпросителна. После, все тъй напосоки, попитах в „Лойд“ за колко са застраховани корабите на „Касталдо“. Заекваща от негодувание брокерка (дори не се сети да каже, че това е поверителна информация) ми съобщи, че „тези парвенюта въобще не ни потърсиха, а станаха клиенти на някакво панамско презастрахователно дружество!“

Знаех тоя номер за легално заобикаляне на задължителните застраховки — премиите са символични, а полиците са така съставени, че винаги може да се намери пролука и да не се плати обезщетението. На пръв поглед е безсмислено, но нали постоянно се намират желаещи да си сложат главата в торбата заради рискови свръхпечалби, затова и бизнесът на тия дружества е дребен, но сигурен. Сега вече знаех какво да поръчам на Фил и му се обадих да разбере колко междузвездни курса са направили корабите на „Касталдо“. Оказа се, че вече е проверил и резултатът ме хвърли в още по-голямо изумление:

— Искаш да кажеш, че до вчера са направили трийсет и две разходки до Седемте звезди и обратно, и не си изгубил нито един кораб?!

— Да, но защо се чудиш?

— Слушай, човече, вероятността за това е същата, като да пикаеш от спътник и да улучиш комина на Овалния кабинет!

— Я ми се махай от главата, щото пратих Хю да разрови мравуняка, а от два часа не ми се е обаждал. И без това от твоите премъдрости нищо не разбирам.

И аз нищо не разбирах. При тази несигурна настройка, досега от седемте ни ахронара поне два-три трябваше да са се размазали в доатомно състояние из безвремието…