"Хвърчила се реят в небето" - читать интересную книгу автора (Стоилов Генади)

2.

Исабел, преди да заспи, дълго мисли за това, което видя днес в градината. Но най-чудно й беше, защо дона Октавия не дойде при нея, а сякаш изплашена от нещо, стоеше настрани и само я повика. Сигурно и тя е виждала онези неща, но те не бяха страшни, напротив, толкова приятно усещане не беше имала досега. Бяха така живи и игриви, пъстри форми от светлини, които се въртяха около нея и направиха цветни стени наоколо. Имаше и още някакви странни неща, непознати като явления, но не и плашещи. Всички и бяха някак познати и близки. Звуците, издавани от формите светлина, звучаха като отдавна забравена мелодия на песен. Общо взето, в един момент, Исабел се почувства като у дома си, където и да беше това. Как искаше да разкаже за преживяното, но дона Октавиа не пожела да говорят за нищо през този ден, а да опита да го сподели с баща си не смееше. Той беше много недоволен, когато Исабел се измъкваше и трябваше да бъде търсена.

Замисли се за дона Октавиа. От доста време се питаше защо тя е само управителка на имението Деливеранс, в частност и нейна гледачка, а не и жена на баща й, дон Рабида. Знаеше, че майка й си е отишла при раждането, а дона Октавиа е нейна далечна близка. Живеели в една далечна провинция на юг, зад Мъртвата планина, когато баща й е посетил дома на бъдещата си съпруга по търговски дела. Майката на Исабел се казвала Изабел Нирина, която е дошла тук заедно с дона Октавиа, която е придружила по-богатата си роднина като компаньонка и приятелка. Когато дошъл трагичният ден на раждането на детето, издъхващата майка пожелала то да носи нейното име. Тогава и дона Октавиа останала завинаги в провинция Хиспаньола, имението Деливеранс, като помощничка на дон Рабида в отглеждането на Исабел, а по-късно и като управителка на цялото имение.

Исабел знаеше тази история още от съвсем малка. Много нощи тя беше слушала тихия вълшебен глас на дона Октавиа да й разказва за невероятната светлина на майка й, че тя трябва да помни, че е родена от лъчиста чистота и доброта, която е неповторимо рядко срещана в живота. С годините Исабел виждаше, че дона Октавиа е невероятно красива, когато минеше край някой, тя го окъпваше в сиянието си и Исабел искаше именно тя да е нейната майка. Но неизменно получаваше отговора — „Аз съм нищо, Иса, трябва да знаеш, че ти си родена от светлина и все повече заприличваш на своята майка с красотата си.“

Опитвала се бе да разбере нещо от многото служители в имението, но всички те бяха дошли след раждането й. Въпреки това, когато виждаше баща си заедно с дона Октавиа, тя беше уверена, че те си подхождат толкова много и едва ли би имала нещо против дона Октавиа да стане нейна втора майка, след като и без това тя я е отгледала.

Стана й приятно като си помисли за тях двамата — най-добрите и прекрасни хора, които можеше да има на света. Сякаш бяха приказни герои, дошли от легендите за времената, в които всички са били като тях. Исабел беше доловила искрици на силни чувства между тях — някой поглед, дума или леко докосване един до друг. Тя бе благодарна, че е тяхно дете.

Затвори очи и се опита да извика спомена от преживяното днес. Шарената дъга се завъртя и скоро я понесе в обятията на един прекрасен сън.