"Заключената стая" - читать интересную книгу автора (Вальо Пер, Шьовал Май)

XX.

Прозорецът на кабинета на Ейнар Рьон в щаба на криминалната полиция на Кунгсхолмсгатан гледаше към двора, където се виждаше огромен изкоп. Постепенно от тази яма щеше да израсне разкошното ново здание на ЦПУ. От ултрасъвременния колос в сърцето на Стокхолм полицията ще протегне своите пипала във всички посоки и здраво ще стегне с тях ония неудачници, които не могат да избягат зад граница, или пък не са способни да се самоубият.

Новото здание трябваше да служи като олицетворение на силата и властта. Да облекчи централизираното управление в тоталитарен дух, а едновременно с това да се превърне в крепост, твърдина, закрита за външни очи. Ролята в този случай на странични очи се предоставяше на целия народ.

И още един важен мотив: в последно време на шведската полиция твърде много се смееха. Твърде много. Сега на смеха ще бъде сложен край.

Впрочем, всичко това все още беше съкровена мечта на малка групичка хора. И това, което при благоприятни политически обрати би могло да се превърне в огнище на ужаси и кошмари, засега все още беше една огромна яма в каменистата почва на остров Куигсхолмен.

Но сега, както и преди, от прозореца на Рьон все още можеше да се съзерцава горната част на Бергсгатан и пищната зеленина на Крумубергския парк.

Мартин Бек стана от креслото и отиде до прозореца. Той виждаше даже прозореца на онази квартира, в която, забравен от всички, толкова дълго беше лежал мъртъв Карл Едвин Свярд.

— Преди да станеш специалист по банковите обири, ти си разследвал един смъртен случай. Името на покойника е Свярд.

Рьон смутено се усмихна.

— Специалист… не бих казал.

Рьон беше човек като човек, но в характера му нямаше нищо общо с Мартин Бек, затова и сътрудничеството им не вървеше.

— По отношение на Свярд си прав — продължи той. — Аз се занимавах точно с това дело, когато ме откомандироваха на разположение на специалната група.

— Откомандировали на разположение?

— Разбира се, изпратиха ме в специалната група.

Мартин Бек се намръщи. Без да забелязва това сам, Рьон беше минал на военен жаргон… Преди две години в речта му не биха се срещнали думички като „откомандироваха ме в разположение на…“.

— Това добре, а до какъв извод стигна?

Рьон потърка червения си нос и измърмори:

— Не успях да се разровя както трябва. А ти защо питаш?

— Защото на мен дадоха това дело. Един вид трудова терапия.

— Хм… Идиотска работа. Също като в криминален роман. Убит старец в стая, която е заключена отвътре. Освен това…

Рьон замълча, сякаш се засрами.

— Доизкажи се, какво освен това?

— Нищо, просто Гюнвалд ми каза, че като начало би трябвало да арестувам самия себе си.

— Защо пък ти да се арестуваш?

— Като заподозрян. Само погледни — виждаш ли? Та аз бих могъл да го застрелям от тука, от прозореца на моя кабинет. Какво ще кажеш?

Мартин Бек не отговори и Рьон се смути окончателно.

— Разбира се, това беше шега. Прозорецът на Свярд е бил затворен отвътре. И щората е спусната, и стъклото е цяло. Освен това…

— Освен това?

— Освен това аз съм отвратителен стрелец. Веднъж не улучих от осем метра елен. След което баща ми не ми даваше да пипна пушка. Поверяваше ми само термоса, ракията и сандвичите. Така че…

— Така че?

— Та оттук до прозореца са двеста и петдесет метра. Така че ако аз не мога да уцеля от осем метра елен, нима ще попадна в такава цел с пистолет! О, за бога, извини ме… Просто не помислих…

— Какво не си помислил?

— Ами че през всичкото време говоря за пистолети, за стрелба, а това на теб сигурно не ти е приятно.

— Не се тревожи. И все пак какво успя да свършиш?

— Почти нищо. Направихме научно-техническо изследване, но беше минало толкова много време. Освен това позвъних в химическата лаборатория и попитах дали са изследвали ръцете на Свярд за следи от барут или не. Оказа се, че не са ги изследвали. И като капак на всичко…

— Да?

— Трупът вече го нямаше. Бяха го кремирали. Чудесна история. И това се казва дознание.

— Добре. А с биографията на Свярд занимава ли се?

— Не, нямах време. Но все пак започнах нещо.

— Какво?

— Сам разбираш, щом един човек е убит с пистолет, трябва да има куршум. А балистична експертиза, не беше направена. Добре, аз позвъних на патологоанатома — между другото оказа се жена — и тя ми каза, че е сложила куршума в плик, а след това е пъхнала някъде този плик. С една дума, на всяка крачка немарливост.

— По-нататък?

— По-нататък — нищо, тя не можа да го намери, плика де. Заповядах й непременно да го открие и да изпрати куршума на балистична експертиза. След това взеха делото от мен.

Гледайки към къщата в далечината, на Бергсгатан, Мартин Бек потърка замислено челото си.

— Слушай, Ейнар — каза той. — А ти лично какво мислиш за този случай. Твоето частно мнение?

В полицията личното и частно мнение за следствените дела се обсъжда само между близки приятели.

Мартин Бек и Рьон никога не са били нито приятели, нито неприятели. Рьон беше явно озадачен от въпроса на Мартин Бек. Най-сетне каза:

— Според мен, когато в квартирата са нахълтали полицаите, там е имало револвер.

— Защо именно револвер?

— Много просто, не е намерена гилза. Значи Рьон все пак съобразява нещо. И наистина: на пода — да речем под трупа — е лежал револверът. След това някой го е прибрал.

— Но в такъв случай излиза, че някой от полицаите не казва истината?

Рьон поклати унило глава.

— Съвсем не… По-скоро бих казал, че те просто са направили пропуск, а след това са решили да се прикриват един друг. Да допуснем, че Свярд се е самоубил и револверът е лежал под трупа му. В такъв случай нито полицаите, нито Гюставсон, когото те са извикали, са могли да го видят, докато тялото е било на мястото си. А когато са вдигнали трупа, те пак не са се сетили да проверят пода.

— Ти познаваш ли Алдор Гюставсон?

— Знам го — Рьон се размърда.

— И още нещо, Ейнар — каза Мартин Бек.

— Какво?

— Нещо важно: ти си разговарял с Кристиансон и Квастму, нали? Когато аз дойдох на работа в понеделник, само единият от тях беше в участъка, а сега не мога да намеря нито един от двамата.

— Как така? Аз ги виках и двамата.

— И какво казаха те?

— Това, което са написали в донесението. Че от минутата, когато са разбили вратата, докато не са си отишли, в жилището са влизали само петима.

— Тоест, те. Гюставсон и двамата, които са отнесли тялото?

— Точно така

— Ти, разбира се, ги попита дали са погледнали под трупа?

— Естествено. Квастму каза, че е гледал. А Кристиансон е предпочел да стои по-надалеч.

Мартин Бек продължи натиска си.

— И според теб Квастму не е казал истината?

Рьон се смути.

quot;Щом веднъж си казал „а“ — помисли Мартин Бек, не се опъвай, ами кажи и „б“!

Рьон докосна лейкопласта на челото си.

— Не случайно ми бяха казвали, че да не дава господ да попадне човек при тебе на разпит.

— И все пак?

— Нищо, изглежда, че говореха истината.

— Извинявай, но може би ти все пак ще отговориш на въпроса ми?

— Не съм специалист по психология на свидетелите — каза Рьон. — Стори ми се, че Квастму казва истината.

— При теб нещата не се връзват — хладно отбеляза Мартин Бек. — От една страна, допускаш, че в стаята е имало револвер, а от друга страна, считаш, че полицаите са казали истината.

— Щом като няма друго обяснение, тогава какво?

— Не се сърди, Ейнар, аз също вярвам на Квастму.

— Но нали каза, че не си разговарял с него — почуди се Рьон.

— Нищо подобно не съм казвал. Аз разговарях с Квастму във вторник. Но за разлика от тебе нямах възможност да го разпитам човешки, в спокойна обстановка.

Рьон се засегна.

— С теб наистина е тежко да се разговаря.

Той извади от средното чекмедже на бюрото бележник. Прелисти го, откъсна един лист и го подаде на Мартин Бек.

— Вземи, може да ти потрябва — каза той. — Свярд съвсем неотдавна се е преместил тук, на Кунгсхолмен. Разбрах къде е живял преди това, но в този момент ме преместиха. Вземи.

Мартин Бек погледна листчето. Фамилия, номер на къщата, име на улицата — Тюлегатан.

— Благодаря ти, Ейнар.

Рьон замълча.

— Остани със здраве.

Рьон кимна.

Мартин Бек напусна кабинета и излезе от зданието на криминалната полиция. Крачейки бързо по Кунгсхолсгатан, той стигна до Кралския мост, пресече пролива, излезе на Свеавеген по Куигсгатан и свърна наляво.

Нямаше да е трудно да си подобри отношенията с Рьон: ще му каже добра дума, ще го похвали.

Каквото и да се каже, Рьон веднага е схванал, че под трупа би могъл да лежи револвер — твърде важно обстоятелство. Дали Квастму е огледал пода, след като са вдигнали тялото? И ако той не е направил това, какъв смисъл има да го разпитва? Той е обикновен полицай, след него се появява Гюставсон, той е по-старши по чин, криминалист е, така че неговите категорични изводи сваляха отговорността от полицаите.

А ако Квастму не е огледал пода, това променя работата изцяло. След като са отнесли тялото, полицаите са запечатали жилището и са си отишли. Но какво означава в дадения случай „да се запечата квартирата“?

Та нали, за да проникнат в нея, е трябвало да откачат вратата от пантите, като преди това твърде добре са я поразбили. Тъй че запечатването се е свело до това, че полицаите са прекарали едно въженце от рамка до рамка и са закачили стандартното картонче, на което пише, че съгласно еди кой си параграф входът е забранен. Празна формалност, тъй като при желание всеки би могъл да проникне в жилището и да изнесе каквото си пожелае — например огнестрелно оръжие.

Но тук, възникват два въпроса. Първо, излиза така, че Квастму е излъгал умишлено, и при това така изкусно, че е убедил не само Рьон, но и самия Мартин Бек. А Рьон и Мартин Бек съвсем не са новаци и не е толкова лесно да им се объркат главите. Второ, ако Свярд се е застрелял сам, кому е било нужно да крие оръжието? В това няма никакъв смисъл. Както и в това, че покойникът е лежал в стая, която е била здраво заключена отвътре и в която на всичко отгоре не е намерено оръжие.

Както си личи, Свярд не е имал близки роднини. Известно е също, че той не е дружал с никого. Но щом като той не е имал даже познати, на кого е била нужна смъртта му?

Изобщо трябва да се изяснят цяла купчина въпроси. И в частност, да провери още един детайл, свързан със събитията, които са станали в неделя, на осемнадесети юли. Но най-напред трябваше да научи нещо повече за Карл Едвин Свярд.

На листчето, което му даде Рьон, освен адреса имаше и фамилия. „Наемодател: Рея Нилсен“.

Между другото, ето я и нужната му къща, След като погледна табелките с имената на наемателите, той се убеди, че и стопанката на къщата живее тук.

Мартин Бек се изкачи на третия етаж.