"Тайните на морските катастрофи" - читать интересную книгу автора (Скрягин Лев)

Помощта на детективите от Скотланд Ярд

Времето минаваше. Сведения за съдбата на екипажа на „Мария Целеста“ нямаше — океанът продължаваше упорито да пази своята тайна. Слуховете на загадъчното произшествие се разпространиха по целия свят. В таверните и пристанищните кръчми в Америка, Европа и Азия буйната фантазия на моряците, подсилена от силен грог, уиски и саке, превърна случая с „Мария Целеста“ в легенда. За „Целеста“ говореха всички.

Тайната на бригантината се опитаха да разгадаят и в Америка. Министерството на финансите на САЩ разпрати във всички източни пристанища на страната специално циркулярно писмо. Следва преводът на оригиналния текст:

Министерство на финансите на САЩ, 24 март 1873 година. До митническите инспектори и другите лица. Молим ви да съобщите в министерството за всяко стигнало до вас сведение, което би помогнало да се изяснят обстоятелствата, при които е бил напуснат корабът, изоставен от екипажа в морето на 4-то число през миналия месец декември в координати 38°20′ северна ширина и 17°37′ западна дължина и отведен по-късно в залива на Гибралтар от британския кораб „Дея Грация“, съобщил там за находката си. Според вахтения дневник на изоставения кораб това е била американската бригантина „Мария Целеста“, пътуваща от Ню Йорк за Генуа под командването на капитан Бригс.

Обстоятелствата по делото предизвикват силното подозрение, че капитанът, неговата жена и детето им, а може би и старшият щурман са били убити от екипажа, добрал се очевидно до алкохола, с който бил натоварен корабът. Предполага се, че корабът е бил изоставен от екипажа между 26 ноември и 4-ти декември и че екипажът или е загинал в морето, или, което е по-вероятно, е бил взет от кораб, пътуващ за някое от пристанищата на Северна или Южна Америка или към Западноиндийските острови1.

Намереният кораб е бил в пълен ред, добре зареден с провизии и всичко необходимо. Нямало някаква видима причина да бъде напуснат. На кораба е намерена сабя, изглежда, с петна от кръв по острието. Такива петна са намерени и по палубата на бака. Корабните документи и хронометърът са липсвали, но почти всички вещи на капитана, на жена му и детето му, а също и на екипажа били намерени в добро състояние — книгите, скъпоценностите, златните медальони и една скъпа дамска рокля са намерени непокътнати в каютата. Вахтеният дневник бил воден до обяд на 24 ноември.

На министерството са известни и много други подробности, отнасящи се до това тайнствено произшествие. При необходимост те могат да бъдат съобщени на всяко лице, което поема задължението да разкрие загадката по това дело.

А. Ричардсън — секретар на хазната

По същото време в Гибралтар адмиралтейската комисия продължаваше следствието. По заръка на Флуд корветът „Кондор“ се отправи към Азорските острови да изследва крайбрежието на остров Санта Мария и да изясни сред местните жители дали не са се появили там Бригс и екипажът му.

В това време от столицата на Великобритания в Гибралтар пристигнаха двама детективи от Скотланд Ярд. Закипя работа. Детективите, въоръжени с лупи, за една седмица буквално обърнаха цялата „Целеста“ наопаки. Те потвърдиха почти всичко, за което на времето беше съобщил щурманът от „Дея Грация“, и всичко, което констатира адмиралтейската комисия. Наистина столичните детективи откриха няколко нови факта, но и те не дадоха възможност да се направят каквито и да е конкретни изводи.

Със същите основания, както и адмиралтейската комисия, детективите изключваха вероятността, че силният щорм е принудил капитан Бригс да даде заповед за напускане на кораба. Те стигнаха до извода, че ако бригантината наистина е била настигната от щорм, всичко в носовата надстройка на кораба би трябвало да бъде покрито с вода. Фактически вода в нея имаше само по палубата на кубрика и в камбуза. Освен това по остриетата на бръсначите на моряците, намиращи се на полицата в кубрика, нямаше никакви следи от ръжда. При това детективите установиха, че в носовата надстройка, направена от тънки борови дъски, при силен щорм дъските биха се разместили по боядисаните пазове.

Все пак най-солидният аргумент, отхвърлящ вероятността от щорм, по мнението на експертите от Скотланд Ярд беше фактът, че макарата, совалката и масльонката не са паднали от полирания плот на шевната машина. Освен това се оказа, че часовникът в каюткомпанията на бригантината е спрял не за това, че в него е попаднала вода, както смяташе Дево, а просто защото е нямало кой да го навие.

Оказа се, че никои не е обърнал внимание, че на борда на „Мария Целеста“ липсва лагът — уредът за измерване скоростта на кораба.

С това свое откритие детективите, както се казва, натриха носа на моряците от адмиралтейската комисия.

След дълго изследване на счупения компас и на изкривения му нактоуз, върху който той е бил закрепен, детективите установиха, че и двата предмета са счупени от хора. При това повредата на самия компас не изглеждаше да е причинена нарочно. Вероятно някой се е опитал в бързината да го извади от гнездото му в нактоуза и го е изтървал на палубата…

Детективите се произнесоха и за лулите, намерени от Оливър Дево. в носовия кубрик. По останалата от тях пепел те установиха: лулите са били напълнени със същия тютюн, който се намирал в кесиите и в сандъчетата на моряците. Значи лулите са на моряците от „Мария Целеста“.

По развьрзаните възли на въжето, придържащо бъчонките с прясна вода към мачтата, можеше да се предполага, че една от тях е била отместена не от вълните, стоварили се върху бака на бригантината, а от човек — по всяка вероятност при опит да я отвърже от останалите.

Липсата на борда на „Мария Целеста“ на някаква сготвена храна красноречиво говореше за това, че тя е била взета от хората, напуснали кораба.

По време на следствието никой не се замисли колко спасителни лодки е имало на „Мария Целеста“. Тъй като на ветроходите с такъв тонаж се полагаха две лодки, всички кой знае защо сметнаха, че екипажът на бригантината е отплавал в океана с две лодки. Детективите изясниха: от Ню Йорк „Целеста“ е тръгнала на рейс с една лодка. Втората е била оставена за ремонт — при товаренето върху нея паднало буре, изхлузило се от сапана.

Един от членовете на адмиралтейската комисия, стар капитан-ветроходец, изказа предположението, че изоставянето на „Мария Целеста“ от екипажа е някак си инсценирано. Ето как разсъждаваше той. В открито море лодката се спуска на вода от подветрената страна на кораба, за да не могат вълните да я разбият в борда. Но нали на палубата на „Мария Целеста“ лежаха свалени перилата на левия борд. Следователно лодката е била спусната именно от тази страна. Тъкмовтова беше и номерът! През зимата в Северния Атлантик духа постоянен норд-вест и пътуващата на изток бригантина би получавала вятър от левия борд. Ако хората са напуснали кораба спешно, те не са имали време да извършват маневрата за лягане в дрейф. В най-добрия случай те са могли да свият ветрилото на грот-мачтата, но вятърът все пак е духал от левия борд на бригантината…

Въобще следствието по „Мария Целеста“ разкри твърде много загадъчни обстоятелства и факти. Някои от тях носеха странен, почти мистичен характер.

Както и да си блъскаха главите членовете на адмиралтейската комисия и каквито и хипотези да предлагаха детективите от Скотланд Ярд, тайната на изоставения кораб си оставаше тайна. Ето основните въпроси, без решаването на които следствието не можеше да мръдне от мъртвата си точка:

1. Защо трюмовете на бригантината се оказали отворени?

2. Защо люковите закрития на първия трюм се търкаляли на палубата преобърнати?

3. Защо всичките прозорци на кърмовата надстройка били заковани с дъски и брезент?

4. Защо двата горни светлинни люка на кърмовата надстройка били отворени?

5. Защо комплектът дърводелски инструменти се оказал в каютата на старшия щурман Ричардсън?

6. Защо били спуснати ветрилата от втората мачта на бригантината?

7. Защо на борда на бригантината не се оказали никакви корабни документи освен основния — вахтения дневник?

8. Защо бурето със спирт било отворено?

9. Защо последната чернова бележка върху таблата била нанесена не от капитана или помощниците му. а от някой друг?

10. Защо Ричардсън написал: „Франциска! Моя скъпа и любима жена!“?

11. Защо старинната сабя се оказала под леглото на капитан Бригс?

12. Защо са нанесени белезите по перилата от десния борд?

И тъй, дванадесет „защо“! И никой не можеше да даде разумен отговор на нито един от тези въпроси.

Кралският юрисконсулт правеше опити да свърже в едно цяло всички установени факти, да създаде цялостна картина на драмата, разиграла се в океана. Соли Флуд отстояваше версията, свързана с бунт на бригантината. Мо както и да се аргументираше той с отворените трюмове, с наченатото буре със спирт, със закованите прозорци на офицерското помещение, с намерената сабя, с белезите по перилата и кафеникавите петна по палубата, в неговите доказателства нямаше последователност и логика. „Що за бунт е това — му опонираха детективите, — след като на кораба няма никакви следи от насилие и борба, а всичките ценности в каюткомпанията са останали на местата си?“

Версията за бунта беше горещо поддържана от американския консул в Гибралтар Хорацио Спраг. Той изложи мнението на Соли Флуд в своя доклад до Министерството на финансите. Въз основа на доклада полицията във всички пристанища по североизточното крайбрежие на страната получи негласна заповед внимателно да следи за появяването на подозрителни лица, които могат да се окажат бунтовници от „Мария Целеста“.

Адмиралтейската комисия с нетърпение очакваше резултатите от анализа на веществото, взето от петната по сабята, от палубата и от перилата на бригантината. Но тук дузината „защо“ неочаквано се превърна в „дяволска дузина“.